В средата на декември по екраните излезе последният за 2011 г. български филм - „Още нещо за любовта" на режисьорката Магдалена Ралчева. Според сценариста Георги Данаилов сюжетната история се е случила в действителността. В първите години след 1944-а е осъден от Народния съд и разстрелян проф. д-р Александър Станишев, именит хирург и министър на вътрешните работи в последното правителство в навечерието на 9 септември. Неговият асистент д-р Руменов (Калин Врачански) е заточен във Варна. Там се сприятелява с местния фотограф, арменеца Дикран (Симеон Лютаков). Когато той претърпява инцидент и се бори за живота си, се появява красива арменка, която го спасява с любовта си.
Главната героиня в любовната линия на филма се изпълнява от непрофесионалистка, избрана на кастинг - родената в Иран и завършила Медицинската академия в София д-р Сепиде Делфоруз. Тя има необикновен живот, разделен между Иран и България. Допълнение към него е новината, че след "Още нещо..." Сепиде се снима в игрален проект на режисьора на късометражни филми Николай Мутафчиев. Харесали я след кастинг.
Лесно е да кажеш, че Сепиде Делфоруз е с мистична, омайваща красота, след като знаеш, че е родена в Иран, където любовта и поезията са едно и също, древни колкото историята. Въвличането на Сепиде в приключението, наречено „Още нещо за любовта", е приказка, манипулирана от съдбата. Режисьорката на филма Магдалена Ралчева търси жена с чуждоземско обаяние, която с любовта си измъква от смъртта героя на Симеон Лютаков, веселият и обичан от всички във Варна арменец Дикран. Колега на доктор Сепиде Делфоруз в столичната университетска клиника по дерматология споменава за кастинга на филма, защото познава семейството арменци, замесено във вълшебната история.
Сепиде, която е завършила медицина в София и сега подготвя магистратура по кожни болести, решава да опита от любопитство, характерно за зодията й Риби, от желание за приключение в загадъчната територия на киното и най-вече заради интуицията си, че ще успее. Тя няма знаци, които да й показват дали нещо ще стане, или не. Но винаги когато се вслушва в интуицията си, е успявала.
Магдалена Ралчева сигурно стиснала палци за Сепиде, щом я е видяла на кастинга. С матово лице и изключително изразителни очи и устни на класическата персийска красота, а едновременно с излъчване на невинност и неопитност, иранката покривала изискванията на ролята - екзотично красивата арменка Мелвин, помощница на баща си фокусник в цирк, която само за една вечер се влюбва в непознатия красив българин, усетила доброто му всеотдайно сърце и весел нрав.
След време Дикран пострадва от взрив на морска военна мина и лежи в болницата между живота и смъртта. Тогава се появява Мелвин, която хвърля лекарите в потрес, пожелавайки да бъде венчана за смъртника, защото двамата вече са се обрекли един на друг. Лекарите правят нечуван компромис и позволяват на свещеник да влезе в болницата. Те не дават много часове живот на Дикран. На сутринта обаче арменецът е напълно оздравял, а сгушена до него спи жена му Мелвин.
Сепиде дълбоко вярва, че тази история наистина се е случила, както твърди сценаристът Георги Данаилов. Като дете, докато майка й и баща й следват медицина в София, по време на сесиите им и през ваканциите тя пътува към родния си град Машад, втория по големина след Техеран, и остава при бабите си. Вечер слуша безкрайния наниз от персийски приказки, в които винаги има любов, помагаща на младите да се измъкват от препятствията към щастието си. "Ние израстваме с вяра в силата на любовта и сме абсолютно сигурни, че влияе върху живота на хората", признава младата жена. Един от красивите кадри на филма е появата на Мелвин на гарата - тя излиза от кълбата пушек на парния локомотив в магическо-реална сцена. Кадърът се повтаря няколко пъти и Сепиде въобще не се притеснява от изчезването на рационално обяснение от време на време във филма и от липсата на разказ, заместен от кулминации между героите, умно решение на режисьорката.
В непрестанния допир до двете култури на Сепиде й харесва, че нейните сънародници се отнасят помежду си с много по-голямо уважение в сравнение с българите, особено към по-възрастните. Ако приеме да се омъжи, ще иска от родителите си разрешение - не заради традицията, а от вътрешно чувство за възпитаност. Влизайки в България, тя трябва да става по-директна в отношението си с другите, да не се съобразява много-много с тяхното мнение, да настоява за правото си да решава и действа. И това също й харесва. Имала е шанс да специализира в Германия, но отказва. Тук се чувства като у дома си.
Свързана е с България и сантиментално - майка й била приета за студентка по медицина в София и баща й, за да не се разделя от любимата си, прави голям жест - записва се и той за студент по медицина в софийската Медицинска академия. В резултат на двете контрастни влияния Сепиде смята, че е изградила силен, независим характер и едновременно с това е гъвкава, адаптивна, може да се справя с всякакви ситуации.
Когато нейни колеги гледали филма, излезли със замаяни глави - колежката им Сепиде, която виждат всеки ден, докторката, която специализира дерматология, се е снимала чисто гола в обятията на Симеон Лютаков! Вярно, има такава сцена - в лунната нощ край цирка двамата заспиват голи след любовните ласки.
Сепиде прочита сценария и отказва да участва в тази сцена. Ралчева сякаш не се изненадва. Тя е подготвила вариант - в обятията на Лютаков ще бъде сгушена дубльорка - неговата приятелка Кристина, красив фотомодел, често снимана гола от самия Лютаков.
Във филма Дикран-Лютаков изкарва прехраната си, като снима мераклиите, обикновено деца, на гърба на собствената си камила. Животното е опитомено и е купено от цирк. Сепиде не се плаши да се занимава с него, защото е яздила и камила, и кон по курортите в Персийския залив.
Животът и филмът се пресичат още веднъж за нея. Във филма има сцени, в които след години водят д-р Руменов до дома на семейството на Дикран и Мелвин, които вече имат деца и изглеждат безумно щастливи.
Всъщност, разказва Сепиде, Дикран и Мелвин емигрират в Америка. След смъртта на Дикран Мелвин заклева дъщеря си да се върне в България и да занесе там урната с праха й след нейната смърт. Дъщеря им така и направила - вятърът разпилял върху българската земя праха на красивата арменка Мелвин.