В Армията Иван Урумов започва репетиции на пиесата на Бекет
34 години след феноменалния спектакъл “В очакване на Годо” на Леон Даниел във Военния театър там отново се обръщат към легендарната пиеса на Бекет. Театър “Българска армия” започва репетиции на класическия текст на модерната сцена в режисурата на Иван Урумов. Ще участват Георги Къркеланов, Иван Радоев, Юлиан Вергов и Моню Монев. Последните двама не са щатни артисти на театъра, но след зрителския успех на техния спектакъл по текста на Георги Марков “Кафе с претенции” с режисьор Иван Урумов те са включени в неговия нов проект.
Освен това Моню Монев изненада зрители и експерти с участието си в последната емисия на тв шоуто “Като две капки вода”. Той показа атрактивност, органичност и силна и мотивирана адаптивност към променящите се обстоятелства. Спектакълът на Леон Даниел в навечерието на падането на режима на Тодор Живков (зимата на 1988/1989 г.) има по-скоро културологично, а не репертоарно значение. Ученици и студенти го гледат по няколко пъти и толкова го харесват, че научават репликите. Ивайло Христов в ролята на Естрагон се оплаква, че
щом си отвори устата, за да каже репликата, някой в залата я произнася
Публиката избухва в смях. Актьорите се принуждават да измислят други реплики и понякога представлението продължава четири часа. Интересът към “В очакване на Годо” се дължи на натрупаната предварителна информация от европейски и американски източници за театъра на абсурда, дискриминиран у нас. Винаги са били изтъквани като обект на критика и отхвърляне основните теми на този театър – ирационалност на човешкото присъствие в живота, лична и социална безполезност, липсата на позитивна енергия и перспектива в отношението на човека към обкръжение, труд, ценности, развитие. Нищо не е устойчиво, разбираемо, заслужаващо сили, носещо радости и удовлетворение.
Разбираемо е ветото на партийните бюрократи върху тези текстове, макар че се съмнявам те да са били анализирани и щателно проучени. Леон Даниел и Военният театър се опитват да прокарат “Годо” в репертоарния план от предишния сезон, но на обсъждането в Комитета за култура атаката на театроведка, известна с ролята си на идеологическа охрана, проваля предложението. Вторият опит има резултат. Леон Даниел обаче не знае как да превърне в сцена и поведение темите на абсурда в текста на Бекет. И признава това на актьорите, с които репетира цяло лято. Наско Атанасов и Ивайло си спомнят с най-топли чувства за тази продължителна лятна репетиция на пиесата. Подготвят първата част на спектакъла, обещана за есенното издание на “Аполония” в Созопол (играна е там на 1.09.1988, а в театъра – на 18.09.1988).
И Леон Даниел, ръководен от режисьорския си опит и вероятно от интуицията си, представя четиримата Бекетови човеци като клоуни. Върху лицата на Ивайло Христов, Йосиф Сърчаджиев (Владимир), Атанас Атанасов (Поцо) и Мирослав Косев (Лъки) е наплескана тежка маска от бял грим с дълбоки сенки около очите. Косата на Ивайло е разделена на път по средата, Йосо е с очила и папийонка. Двамата
носят малки бомбета от световния гардероб на Бекетовата пиеса
Те са облечени като клоуни и играят като клоуни. Наивният добряк Естрагон и намусеният и недоволен тарикат Владимир. Неудачници са, непригодни за живеене хитреци. Скъсват се да си погаждат номера и незабавно след това да се извиняват. В този спектакъл ролята на Момчето, пратеника на Годо, изпълнява Веселин Ранков, по-късно – Милен Миланов. Сценографията е на Невена Кавалджиева, музиката - на Кирил Дончев. Представлението става любимо за цяло поколение, играе се за 150-и път през май 1994 г. Ивайло казва в интервю, че в трамвай чува как група момчета обменят реплики от представлението.
Естествено, че това влияние ще съблазни и други режисьори. През 2008 г. Лилия Абаджиева представя пиесата в Сатиричния театър с качествено разпределение – Стефан Денолюбов, Цветан Алексиев, Никола Додов и Леонид Йовчев. Момчето се изпълнява от Константин Станчев. Сценограф е Васил Абаджиев.
През 2016 г. Деян Донков, ученик и приятел на Коко Азарян, предлага на току-що открития Театър “Азарян” в НДК
текста на Бекет като жест на уважение и обич към Азарян
“Когато Деян Донков дойде с идеята да направи спектакъл точно на тази сцена и ми разказа причините за това – казва Яна Борисова, драматург и артистичен директор на театъра - аз се изправих пред личната и искрена необходимост на един актьор да изрази преклонението си към своя учител, да направи опит да изкаже неизказаното. Спектакълът е лично писмо до Крикор Азарян от негов актьор и приятел, с когото са имали силна връзка. И защото е емоционален жест и е на тази сцена, трябва да се случи, за да може малко по малко театърът да се изпълни с душа”. Обаче тези топли и емоционални думи не могат да спасят представлението. След като няма достатъчна разгласа и интерес, а и очевидна липса на силна ангажираност на Деян, то изчезва от културната карта на столицата.
Така че заявката на Иван Урумов и Театъра на армията тежи с любопитство и очаквания за нов актуален поглед към вечните теми на Бекет. Премиерата е насрочена за есента.
