
Че Капрера е райско място с уникално море и цветове, го разбира навремето и Джузепе Гарибалди. Неслучайно най-изтъкнатият патриот, политик и генерал от италианското Възраждане избира островчето от архипелага Мадалена, до Сардиния, за мястото, където да прекара последните години от живота си.
На 2 юни 1882 г. в 18,22 часа в жилището си на остров Капрера месец преди да навърши 75 години умира Гарибалди. В последните дни от живота си е хранен изкуствено заради тежките усложнения от бронхит, от който страда. В завещанието си, копие от което се пази в къщата -музей на Гарибалди на острова,той изразява недвусмислено желанието си да бъде кремиран. Това обаче не е спазено. Тленните останки на патриота, положени в гранитна гробница, се пазят на Капрера.
Как революционерът стига до малкото островче с територия от 15,7 кв.км. на североизток от Сардиния?
В средата на XIX век, след дълго търсене на място, на което да избяга от римските интриги, Гарибалди се спира на Капрера. Той вече е посетил и други имения в Северна Сардиния, но по съвет на приятеля си – нотариусът Пиетри Сузини, политикът идва на Капрера през 1849 г. В периода между 1855 и 1856 г. изкупува половината остров. Гарибалди се ангажира да създаде земеделска ферма. Заедно със семейството си живее в т.нар. бяла къща, към която по-късно се прибавят и други постройки. За да си набави дървени плотове, които са му необходими за реализирането на малка конструкция, той отива с платноходна лодка чак до Ница. Натовареният с тежки материали съд – с дърво, желязо, вар, потъва на връщане от Генуа до скалистите брегове на Капрера.
Гарибалди „опитомява” дивия пейзаж на острова, засаждайки маслинови и плодни дървета, снабдява дори кухнята си с помпа за течаща вода.
В продължение на 26 години Капрера е мястото, от което революционерът тръгва, и на което винаги се връща след многото си експедиции, включително и от Похода на хилядата, който освобождава Сицилия от бурбонския крал на Неапол.
След смъртта на Гарибалди островът минава под контрола на военноморските сили и отново става див. Капрера става ключово място за пристанището на Кралство Сардиния, което през 1887 г. изгражда крепостта Пунта Роса. За строителен материал се използват местният червен гранит и цимент.
Днес на Капрера живеят само няколко десетки жители, съсредоточени около прелестния залив от западната част на островчето.
От над 50 години във водите на архипелага Мадалена тренират членовете на Клуба по ветроходство.