БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА
“Той се обърна към Франклин Кларк.
- Е, mon cher M. Clarke, забелязахте ли какви шапки носят тази година жените в Аскът?
Франклин Кларк зяпна учудено.
- Това шега ли е?
- Разбира се, че не.
- Сериозно, това ли е вашият въпрос?
- Да.
Кларк се намръщи.
- Е, мосю Поаро, всъщност аз не бях в Аскът, но колкото можах да видя жените в минаващите коли за Аскът, шапките им тази година са по-смешни от тези, които носят обикновено.
- Ексцентрични?
- Съвсем ексцентрични.”
Това е откъс от романа на Агата Кристи “Азбучните убийства”. Затова когато разбрах, че Лияна Панделиева ще ходи да гледа прочутите конни надбягвания, веднага я помолих да напише текст за въпросните шапки. Ето резултата.
Най-голямото надбягване на шапки в света е с кралски произход и датира от три века! В наши дни от диадеми на стойност от едва 50-тина лири до произведения на елитни творци за по няколко хиляди паунда, изработвани месеци наред, и рокли на прочути дизайнери - любителите на кралските традиции си дават среща в четирите дни конни надбягвания Royal Ascot в Обединеното кралство, които традиционно се провеждат в средата на юни.
Конните гонки в Аскът датират от 1711 г. и започват по идея на кралица Ана, при която през 1707 година държавата е наречена Великобритания. Самата кралица е може би най-нещастната в цялата история на империята – от 17 деца, които ражда, нито едно не оцелява.
Но вместо да изпадне в бездънна депресия още след третата-четвъртата загуба, тя е постоянно ангажирана с нови начинания, които да създават радост за хората.
Като всички кралици Ана обожавала ездата и когато излиза с коня си на безбрежните равни тревни полета на Аскът, тя препуска с бясна скорост и когато спира запотения си кон споделя с геройски настигналия я ескорт: “Това място е страхотно за надбягване с коне!”
Кралица Ана е внучка на крал Джеймс І на Англия и едновременно крал Джеймс VІ на Шотландия и той самият провежда конни гонки в същия район, но само за лична забава и сам участва в тях, като обира парите на приятелите си.
Самият той е син на най-добрата кралица ездач, известна в историята на Англия - Мери Шотландска, която яздела по мъжки, но с много дълга рокля, за да не се вижда, че е прекрачила седлото, и била почти неуловима заради скоростта, с която препускала.
Животът приключва, когато е обезглавена от Елизабет I, но и синът, и внучката наследяват нейната страст към конете и надбягванията.
Кралица Ана обаче превръща надбягването в бизнес, а всички първи, втори и дори трети дами в кралството се втурват към Аскът с най-модерните си тоалети и най-забележителни шапки.
Кралицата отваря събитието и за простолюдието, което може да стои на разстояние, но все пак в непосредствена близост до състезателното трасе, стига посетителите да са облечени подобаващо за етикета на високите гости, които го покровителстват.
Така потребността да се носят красиви шапки се превръща в тема от живота на обикновените жени и вълнение за месеци напред, защото само тези, които приличали на истински дами от двора, били допускани до поляните, откъдето да гледат гонките.
Официалният шапкопроизводител през 1771 година е компанията Christys’&Co, която произвежда великолепните женски шапки и налага тенденциите за новия сезон.
Именно оттам купува цилиндър и Уинстън Чърчил, когато посещава надбягванията през 1950 г.
Странното е, че първият случай на регистрирано носене на висок черен цилиндър завършва със затвор за неговия притежател през 1797 година. Това обаче поражда медийна дискусия – могат ли шапките да са и други, а не само такива, каквито ги налага къщата за шапки “Кристис”.
От 1825 г. датира традицията кралската процесия с каляски, пажове и антураж да пристига тържествено точно в 14 ч. Обяснението за часа е просто: колкото и студено да се случи времето, в тази част от деня ще е възможно най-топло.
През 1838 г. кралица Виктория се явява на надбягванията възседнала кон и с черен цилиндър и направила нова революция в правата на жените да се обличат по свой вкус.
Мъжете все по-често обличали черно пардесю, което било традиционно за лова на лисици в Нюмаркет (и до днес конната столица на света) – раздвоено на гърба до кръста, за да може крилата да се спускат от двете страни на коня. Добавили жилетка от коприна и папийонка и се получил фрак, но го нарекли утринен костюм.
“Черният Аскът” е през 1910 г, когато малко преди стартовете умира крал Едуард VІІ, който бил горещ любител на надбягванията. Затова именно в негова чест те не са отменени, а всички са облечени в много скъпи и красиви черни дрехи и всички дамски шапки са спешно пребоядисани.
През 1922 г. журналист на “Таймс” пише: “Това е най-известното място в цяла Англия, където можете да видите красиви жени в красиви дрехи и невероятно красиви шапки. От самото си създаване Аскът е синоним на най-добрата мода, на най-изисканото шапкарство, което е неразделна част от тоалетите на това вълнуващо събитие!”.
Списанията предлагат нови материи, шивашки ателиета, шапкарски къщи, а дните на гонките преливат от коприна, бродерии, дантели, корсажи, пера, перли, рубини, живи цветя, обувки с панделки и скъпоценни камъни.
В средата на ХХ век Дейвид Шилинг създава име на ексцентрик на шапките, като към основната им форма добавя толкова атрибути, че неговата майка, която ги носи, се превръща в събитие на надбягванията и всички очакват появяването.
В една от годините на главата стърчи и Айфеловата кула, а в други заема площ, по-голяма от тази на кралската карета.
Разделението за различните касти посетители е запазено и до днес. В кралската ложа се влиза само с лична покана, в зоната на кралица Ана билетът струва 89 британски лири и гостите могат да зърнат пристигането на кралските особи и техния антураж, но нямат право да носят дори бутилка минерална вода - всичко трябва да се купува от заведенията в зоната.
В зоната “Уиндзор” цената е двойно по-ниска и там можете да влачите количка с одеяла, столове, чадър, хладилна чанта с храна, напитки – счита се, че простолюдието не може да си позволи да се храни на ресторант, но това не го освобождава от задължението да е с шапки!
В наши дни е трудно да се каже дали съществува мода в дамските шапки, защото всичко опира до финанси. Всъщност много от шапките с воалетки, които се продават за по пет-шест лева в наши магазини за Хелоуин, са същите, които могат да се купят за 50-70 лири в Англия.
Огромен е изборът от шапки в магазини тип “втора ръка”, но аранжирани по много красив начин, където дамите ги оставят, след като са били на надбягванията, и така вместо за 150 лири шапката може да се купи за 20.
През 2022 г. за първи път в историята на надбягванията кралицата не се появи на нито един от състезателните дни.
Нейният тоалет и шапка са първото, на което любителите на надбягванията залагат, и в крайна сметка най-авторитетните медии са съдник за това дали Н.В. Елизабет ІІ е в цвят малина или фуксия; мента или бледозелено; пясъчносиньо или млечносиньо. Никой от нейния антураж обаче не е в сходни цветове.
В първата карета пристигнаха принц Чарлз и Камила. Тя бе с шапка, много сходна като син цвят с онзи на кралицата от юбилейната снимка в нишата на прозореца в Уиндзор, но костюмът бе в наситен синьо-зелен цвят.
Принцеса Ана, която бе във втората карета, бе в кремаво ленено сако над жълта рокля и малка елегантна кафява шапка.
Принцеса Беатрис бе с пъстра рокля на цветя и отново с относително скромна на вид шапка – счита се за лош вкус кралските особи да се превръщат в новина с екстравагантността на шапките си.
Неудържимата фантазия е оставена на публиката. Най-простият начин за задържане на нещо красиво върху главата в наши дни е с диадема, върху която се крепят цветя, пера, дантела и още нещо.
Творбите по поръчка обаче събират очите на почти всички преминаващи, а жените, които с гордост плуват сред простите пера, панделки, воалетки, дантели и цветя, се надпреварват за снимка с най-причудливите модели.
Репортери на Royal Ascot обикалят постоянно сред 45-50 хиляди посетители само в един ден и трескаво търсят най-впечатляващите модели, които канят на специална сцена и ги питат как са се докарали в такъв вид.
На Royal Ascot 2022 температурата варираше от 32 градуса през първия ден до 36 градуса на третия и четвъртия ден. Това зарадва много търговците на чадъри и джапанки, защото и най-изисканите дами в някакъв момент търсят и сянка, и покой за стъпалата си, изтръпнали в изисканите сандали и обувки.
И докато едни пристигат и си тръгват с ролс-ройс, повечето от гостите използват влака, който за 40 минути връща хората към лондонската реалност.
Хубавото е, че никой в града не счита за странно, ако се разхождаш с официална рокля и шармантна шапка – явно ти е толкова празнично, че не желаеш хубавият ден да свършва.
