Иначе ден е животът на шаржовите макети - ако
партийците ги откупват, фиестата ще се самофинансира
Къде правителството оцеля дори по-кратко, отколкото в триъгълника на властта? Къде политик, който не присъства като сатиричен персонаж, се чувства неактуален? Ами в солените шегички на Габровския карнавал.
Пъстрото веселие от края на май по протежението на Янтра в най-дългия и смешен град вече отшумя. Повечето шаржови макети на власт и опозиция са разглобени, но главите на фигурите с потенциал се пазят в карнавалната работилница.
След краткия им живот като “мениджърите на държавата” там са и главите на Кирил Петков и Асен Василев
“А” отборът на министрите като гимнастици и Лена Бориславова като мажоретка стоят изправени в тъмното ателие, в което “24 часа” надникна след еуфорията. Целта - да повдигнем завесата за хората зад карнавала. Те са около 30-ина - актьори, сценаристи, писатели, скулптори, художници, музеен шеф, общински служители.
Извън 5-ото годишно време - карнавалното, те си имат други основни занимания. Обединява ги феноменът карнавал и уникалната способност да се надсмиват сами на себе си, да показват кривиците през призмата на шегата и да творят щастие заедно.
“Идеята на Габровския карнавал от 100 г. е една и съща - тя се ражда от живота. Няма един, който да каже, че сценарият е негово дело. Всички следят събитията и в политиката, и извън нея.
Може да се каже, че големият сценарист е животът около нас”, обяснява актьорът Светослав Славчев, който е режисьор и част от 7-членния сценарен екип на карнавала.
“Един от слоганите ни беше “Маски горе” и като ги сложихме, та забравихме да ги свалим, защото дойде пандемията.
Тази година решихме - по-внимателно какво точно ще измислим. Беше “Кот доди, гад доди!”.
Освен че е двояко - кот доди, може да се приеме и като котаракът доди, гад доди - като гадинката доди. След това го доразвихме.
Важното е да “доди” и да го приемем с усмивка,
защото девизът на габровци е: “Светът е оцелял, защото се е смял”, разяснява заигравката с местния сленг Светослав.
Отличителното за карнавала в Габрово е, че е едва вторият в Европа след този в белгийския Аалст, в който има политическа сатира. От екипа казват, че народът избира кои да са популярните хора, които шаржират.
“Когато има политическа сила, която не присъства, те даже се сърдят. Минават от местните структури, наблюдават как вървят работите, любопитно им е този път как присъстват и като кажем на някого: “Ами вие не присъствате”, те се обиждат и започват: “Ама как така не присъстваме”, разказват от екипа.
“Широко коалиционно и опозиционно присъстват и колкото по-дълго един човек се задържи на власт, толкова по-дълго е в карнавала”, казва шефката на Музея на хумора и сатирата Маргарита Доровска.
“Сигурно има и обидени и това е позитив за нас. Ако няма, не сме си свършили добре работата. Българинът по принцип има чувство за хумор, но когато започне да се занимава с политика, рязко го губи”, казва Ангел Иванов, тв сценарист, публицист, писател.
Силата му в екипа е в брейнсторминга. Подготвя и карнавалния вестник - описание на всички карнавални картини.
Категорични са, че ако някой наистина работи за развиването на чувството за хумор на политиците, това е Габровският карнавал и разбира се, карикатуристите, които ежедневно правят политическа сатира.
“Ние не се крием, изпращаме покани до всички посланици, министерства, институции, така че всички са добре дошли да дойдат и да си видят карнавалните фигури лице в лице.
Даже си казваме колко хубаво би било, ако вземат политиците да си откупват тези фигури, да си ги имат за спомен. Така ще успеем и да се самофинансираме”, обажда се предприемаческият габровски дух сред идеолозите.
Нещото, което развиват в последните години, е идеите да идват от самите граждани.
“Ние като музей следим през годините карнавала, изучаваме го. Той е
много специфичен като явление и освен да го преживееш, трябва да го осмислиш
в неговата социална и културна функция. Този тип събития, в които хората създават нещо заедно, преживяват го заедно, стават изключително важни за нашето съвремие, защото в момента имаме огромен дефицит на щастие”, обяснява Марги Доровска.
Затова и щурата фиеста на габровци не спря дори по време на пандемията. Първата година карнавалът беше онлайн - камиони с макети обикаляха целия град, а хората си стояха по терасите, костюмирани, маскирани, очакваха да минат платформите.
“Аплодираха и се забавляваха, което ни показа, че габровецът си чака карнавала и го иска. Следващата година направихме т. нар. стоящ карнавал, защото карнавалът стоеше, а хората дефилираха”, разказва Светослав.
Тазгодишното издание било абсолютно изригване. 65 карнавални картини с 4-метрови шеговити скулптури и стълпотворение от хора, жадни да се забавляват, по 3-километровото трасе.
“Водеща е самоиронията. Усмивайки политиците, депутатите, обществено значимите фигури, те са си някаква проекция на нас като хора и избиратели. Т.е. когато привидно се смеем на някого там, всъщност се смеем и на самите себе си и мисля, че това е особено ценно.
Всяко цивилизовано общество в момента, в който загуби този авторефлексивен поглед с хумор, с насмешка, ако трябва и със сарказъм, значи няма дори съпротивителни сили”, обяснява Ангел Иванов.
Карнавалът има своя естествен живот и в социалните мрежи.
“Има карнавални картини, които си стават като мемета. Стават част от съвременния интернет фолклор. Тази година макетът на Копейкин с руската мечка бе абсолютен връх.
Има картини, които хората си ги харесват, снимат си ги, грабват ги и има страхотно мултиплициране в мрежата и всеки си ги доукрасява и доизмисля. Включително неща, които ние не сме видели в тези картини”, анализират в карнавалния тим.
“Много е тъжно, но след като приключи дефилето и цялата еуфория, макетите биват разглобени, разфасовани. Нали като габровци нищо не изхвърляме, конструкциите си ги ползваме по няколко пъти”, признават от екипа.
Директорката на Дома на хумора уточнява, че не разглобяват всички след първото участие в карнавала. Някои са по-устойчиви.
“Една от големите ни задачи всъщност е да намерим местенца на карнавалните картини, така че те да могат в продължение на една година да бъдат видени. Трябва и по-добро местенце за карнавалната ни работилница, защото сега е тъмно вътре. Трябва пространство, за да работят повече хора”, казва Доровска.
Карнавалните макети се изработват от стиропор, хартия, рабица и тел, нужни са лепило и боя
Тази година е отишъл повече от 1 тон желязо, използвани са около 10-15 кубически м стиропор и 200 кг лепило, пресметнал е художикът на куклите Драгомир Цанев.
През годините доста често габровци ходят в белгийския Аалст, с който са побратими, за да се учат на технологиите, на скулптиране на главите и оформянето на телата.
“Там обаче най-евтината карнавална картина е 80 000 евро, което при нас сигурно е повече от целия ни карнавал”, казва Светослав Славчев.
“Иска ни се вече и ние да доразвием карнавала и нашите макети да станат колкото се може по-големи и подвижни”, обяснява. Открили са място, за да се разгърнат - стария техникум по текстил, който трябва да се превърне в Център за съвременно изкуство на името на Кристо.
Има да се извървят обаче дълги административни процедури, преди проектът на общината да стане реалност.
