Сюжет, откраднат от Стенли Кубрик, уволнение на Ридли Скот и Харисън Форд вместо Дъстин Хофман - това предшества преди 40 години, а по-точно на 25 юни 1982 г., премиерата на филма Blade Runner.
На български заглавието първо го превеждат като “Ловец на хуманоиди”, после буквално като "Бягащ по острието", а пък народната етимология му лепна името “Бледият ездач”, което няма нищо общо с реалността. Както и самият филм всъщност, но пък има много интересни неща, свързани с него, които “24 часа” с удоволствие ви припомня.
Сюжетът - действието се развива в бъдещето и изкуствено създадени роботи, изглеждащи като нормални хора и кръстени от авторите “репликанти”, а от българските преводачи - “хуманоиди”, се борят срещу унищожаването си и търсят създателя. Срещу тях са хвърлени добре обучени специалисти, които трябва да ги различават и съответно унищожават.
Сценарият най-общо се опира на романа на Филип Дик “Мечтаят ли андроидите за електрически овце”. Между “Шофьор на такси” и “Разяреният бик” Мартин Скорсезе изведнъж става фен на научната фантастика и се опитва да се уговори с автора за екранизацията. Но докато се колебае, идеята му е открадната от продуцента Хърб Джафе. Той поръчва на сина си Роберто да адаптира книгата като за сценарий.
След като прочита произведението на Джафе-младши, писателят побеснява, защото категорично не одобрява трактовката на историята в сценария. По спомените на продуцента на първата среща, организирана за обсъждане на написаното, Дик го посреща на летището с въпроса “Тук ли да те бия, или първо да те закарам до нас?”
Отначало филмът се казва “Механизмът”, но от заглавието се отказва самият Скот още преди началото на снимките. Според сюжета на филма “блейд рънъри” наричат дилърите на незаконни медикаменти, но в книгата този термин липсва. Заглавието е взаимствано от научнофантастичния роман на Алан Норс от 1974 г.
Ридли Скот харесал името на книгата “Блейд Рънър” и помолил продуцента на филма Майкъл Дили да купи правата и на двата ромата. При това филмът няма никаква връзка със сюжета на книгата на Норс.
Сега е невъзможно човек да си представи, че главният герой във филма може да бъде изигран от Дъстин Хофман - прекрасен актьор, но със съвсем друг натюрел. Но преди да започне реализацията на продукцията, Ридли Скот е на друго мнение и утвърждава именно Хофман за ролята на детектива Рик Декард. Малко след това обаче актьорът се отказва заради разногласия именно с режисьора.
Сменя го Харисън Форд, който към онзи момент е звезда в подобни блокбастъри - “Междузвездни войни” и “Индиана Джоунс”. Той също често не е съгласен с вижданията на Скот, но все пак успява да се задържи в проекта.
Безспорно Форд е звездата, но изключително впечатление прави и играта на холандския актьор Рютгер Хауер. Режисьорът Ридли Скот го гледа във филмите “Локум” и “Воини на короната” и е поразен от таланта му. Затова ролята на командира на репликантите Рой Бати е дадена на Хауер без никакъв кастинг. За съжаление, на 19 юли 2019 г. холандецът почина на 75 години.
Друг от актьорския състав - Едуард Джеймс Олмос, също става звезда въпреки сравнително второстепенната си роля на полицай Гъф. Той си измисля собствен език, защото смята, че в бъдещето всички, включително и полицаите, ще говорят на нов градски жаргон.
Идеята е, че към момента на развиващото се действие (2019 г.) Лос Анджелис се превръща в главния мегаполис на планетата. Заради наплива на мигранти в града кардинално се изменя езикът на местните, който включва в себе си елементи на различни чужди езици.
Първите зрители на филма обаче остават доста, меко казано, объркани. Те не могат да разберат заплетения сюжет на филма за света на бъдещето, в който непрекъснато е тъмно, дъждът не спира да вали, а в градовете живеят не само хора, а и репликанти. Терминът е измислен от авторите на филма и именно там се появява за първи път. Първоначалната оценка за филма е доста ниска, затова продуцентите трябва да спасяват положението, при това възможно най-бързо.
Ридли Скот предлага зад кадър да има обяснения, които ще внесат яснота в интригата. Срещу идеята яростно скача Харисън Форд, който няколко пъти се опитва да саботира записа на собствения си глас, като поврежда лентите. Но в крайна сметка той губи, а Скот печели - във филма се появява разказвач зад кадър.
Самият филм има 7 версии:
- Работна версия (Workprint Version, 1982 г., 113 минути). Тази, която хвърли в ужас тестовите зрители и беше спешно преработена.
- Разширена работна версия (San Diego Sneak Preview). В сравнение с първата има три допълнителни сцени, но е прожектирана само веднъж.
- Първоначална версия (Domestic Cut, 1982 г., 116 минути). Именно тя излиза по американските кина през юни на въпросната година.
- Международна версия ((International Cut, 1982 г., 117 минути). Горе-долу като първоначалната, но с добавени сцени на насилие, неприемливи за американците.
- Телевизионна версия (Broadcast Version, 1986 г., 114 минути). излъчва се по CBS, като и от нея са премахнати всички сцени с насилие и нецензурни изрази.
- Режисьорска версия (Director’s Cut, 1992 г., 116 минути). Излиза заради появата на пиратски версии на първоначалната версия. Пусната е набързо и практически без участието на режисьора. Изключени са хепиендът и текстът зад кадър, но е добавен сънят с еднорога на главния герой.
- Окончателна версия (Final Cut, 2007 г., 118 минути). Излиза за 25-ата годишнина на филма. Ридли Скот я смята за най-добра.
След всичките версии обаче и до днес не стихват споровете дали главният герой Рик Декард е човек, или репликант. Между другото се твърди, че името му е смесица от философите Фридрих Ницше и Рене Декарт. Харисън Форд настоявал героят му да е човек, а Ридли Скот предпочитал да е репликант. В крайна сметка продуцентите надделяват зрителите сами да преценят какъв е.
Музиката на “Блейд Рънър” е написана от гръцкия композитор Вангелис в собственото му Nemo Studios през 1982 г. За да се настрои за творчество, той гледал непрекъснато части от филма.
В края на лентата е използван мотив от началото на филма на Стенли Кубрик “Сиянието” по романа на Стивън Кинг с Джак Никълсън в главната роля.
