Двама папи създават най-стария обществен музей в света
Двама папи са “виновниците” за показването за първи път в историята на изкуството и на народа, а не само на богатите, които се наслаждавали на частните си колекции. Така се ражда най-старият обществен музей в света, за каквито се смятат Капитолийските музеи. Затова мнозина ги наричат Музея на всички музеи. Папа Сикст IV дарява първите статуи на народа на Рим, а векове по-късно папа Климент XII открива за публика изложеното изкуство. Днес то се простира върху площ от близо 13 хил. кв. м.
Няма начин да не останете порaзени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм във Вечния град. Там се намират и седалището на кметството, и Капитолийските музеи. Те заобикалят площада, проектиран през XVI в. от Микеланджело.
Именно от двете страни на площада се издигат историческите сгради на музеите – Палацо дей Консерватори и Палацо Нуово. По средата им се извисява статуята на Марк Аврелий на кон – такъв е бил проектът на Микеланджело. Сега обаче там има копие, защото оригиналът на скулптурата е преместен по-късно вътре в музеите. Преправянето на фасадата на Палацо дей Консерватори навремето е поверена от папа Николо V на Микеланджело, който проектира и площада. Той обаче не доживява да види завършването им, защото умира по време на работата по тях през 1564 г.
През 1471 г. папа Сикст IV дарява на Вечния град няколко
бронзови статуи, идващи от Латеранските палати,
където в продължение на векове са били седалището и резиденцията на много папи. Статуите имат емблематично значение за града на Рим. Сред тях е тази на Капитолийската вълчица, която е реализирана почти в естествени размери. Дълго време се е смятало, че е дело на етруски или гръцки майстори от V в. пр. Хр. По-нови изследвания обаче твърдят, че тя може би идва от Средновековието. Близнаците
Ромул и Рем са прибавени под статуята едва през Ренесанса
от Антонио Полайоло. Навремето статуята се съхранявала в близката църква “Сан Теодоро”, но Сикст IV решил да я дари на “римския народ”.
Друга “основополагаща” статуя на музеите са останките от бронзовия колос на Константин и глобуса, който е държал. Предполага се, че в огромната бронзова глава са изваяни чертите на императора в последния етап от живота му.
Третата статуя, дарена от Сикст IV, е т.нар. Камило, или Camillus. Навремето така бил наричан младият помощник на свещеника при церемониите за жертвоприношения към боговете.
Истински шедьовър е и малката скулптура “Ло Спинарио”, която пресъздава момче, опитващо се да извади трън от стъпалото си. Позата, в която то е пресъздадено - предполага се, че през I в. пр. Хр - е пълна с грациозност и изтънченост. Затова и толкова често е била копирана през Ренесанса. Предполага се, че главата на момчето идва от гръцки творби от V в. пр. Хр.
И още една известна статуя е от дарените скулптури, поставили началото на музеите – тази на Херкулес, както е името на героя от древногръцката митология Херакъл. Тя е направена от позлатен бронз. Според учените пропорциите на тялото на статуята следват тези на гръцките скулптури от IV в. пр. Хр.
С течение на времето няколко папи даряват антично изкуство. Статуи, мозайки, произведения от Средновековието, Ренесанса и барока се трупат в колекцията, предназначена за Рим. Тя се събира в построената през 1654 г. сграда на Палацо Нуово Затова в един момент – през 1734 г., папа Климент XII решава да покаже колекциите и на народа.
Век по-късно папа Бенедикт XIV отваря и пинакотека, след като изкупува частните колекции картини на фамилиите Сакети и Пио.
Музеите смайват не само с творбите вътре в тях, а и с изложеното отвън. Във вътрешния двор на Палацо дей Консерватори
се съхранява част от богатството на Античния свят,
което пристигало в него. Така музеят се оказал в ролята на мост към изкуството на славното минало.
В двора може да се видят фрагменти от колосалната статуя на Константин I – глава, длани, стъпала, част от ръце. Те са придобити от папа Инокентий VIII през 1486 г. Огромната скулптура, която достигала 12 м височина, се издигала навремето в най-голямата базилика в монументалния център на Рим.
Музеят съхранява не само шедьоври, а и самият той е исторически паметник. Палацо дей Консерватори навремето бил седалище на магистратите, представляващи изпълнителната власт - те се вдъхновявали от функциите на консулите в Древния Рим. Залите са целите във фрески, дело на различни майстори от Ренесанса. В тях могат да се видят статуи на пълководци и папи, реализирани от Джан Лоренцо Бернини и други майстори на бароковото изкуство.
Най-важната изложена творба в музеите е може би монументалната бронзова скулптура, изобразяваща Марк Аврелий (161-180 сл. Хр.) на кон. Тя символизирала
величието на Римската империя,
затова нейно копие е поставено и отвън на площада. Изображение на статуята, за която се предполага, че е реализирана през 176 г. сл. Хр., може да се види и върху италианската монета от 50 евроцента.
Пинакотеката на музеите също прелива от шедьоври – в нея може да се насладите на творби на Караваджо, Тициано, Рубенс. В подземията на сградата пък се намира т.нар. Табулариум – там навремето бил съхраняван държавният архив. От тази част на музеите се открива величествена панорама към римския Форум.
