Табела с череп и кости посреща посетителите на Алнуик гардън, разрешено им е само да гледат, но ако им е мил животът, не бива да миришат, пипат и опитват
800 000 туристи всяка година се тълпят в замъка Алнуик в северната част на Великобритания. Наричан Версай на севера, той привлича като магнит не само заради суровата си и мистична красота, но и защото в огромния си парк крие нещо неустоимо за всеки любител на доброто криминално четиво - най-смъртоносната градина в Европа, известна още като градината на отровите.
Само на няколко километра северно от Нюкасъл, строеният в края на XI и началото на XII в. Алнуик е познат на мнозина от телевизията и киното, защото
импозантната крепост присъства в кадрите на сериала “Имението Даунтън”,
както и в два от филмите за момчето магьосник - “Хари Потър и философският камък” и “Хари Потър и стаята на тайните”.
Зад импозантна черна метална ограда, която посреща посетителите с надпис “Тези растения убиват”, красноречиво илюстриран с череп и кости, градината на отровите е приютила над 100 вида от цял свят, които са примамливо красиви, но смъртоносно опасни. Джейн Пърси, която през 1995 г. става херцогиня на Нортърбърленд, след като съпругът наследява титлата и замъка, е автор на необичайното хрумване. Новият собственик я моли да се погрижи за парка, който дотогава е просто гора със стройно подредени в редици дървета.
През 1996 г. Пърси ангажира Жак Вирц, ландшафтен белгийски архитект, на когото се дължи обновяването на градините на Тюйлери и на Елисейския дворец в Париж. Той създава плановете за градина с 3000 рози, на “змийска градина” с храсти във формата на костенурки, на лабиринт от бамбук и на прочутата градина с растителните отрови.
В началото херцогинята искала да направи специално място за лечебни билки, но след визита в ботаническата градина в Падуа на фамилията Медичи - едни от най-прочутите отровители от втората половина на XV в., ѝ хрумва идеята “за нещо наистина съвсем различно”, разказва тя пред сп. “Смитсониън”.
“Решиш ли да изграждаш нещо, особено пък туристическа атракция, трябва да я направиш наистина уникална - добавя аристократката. - Едно от нещата, които мразя най-много, е стандартизирането на всичко. Затова си казах, че трябва да направя нещо напълно необичайно.”
Подбирайки внимателно смъртоносните видове, освен
задължителното изискване те да могат да виреят на британска почва,
Джейн Пърси настоявала всяко коренче да разказва своята интересна история. В крайна сметка градината отваря врати през 2004 г. Така в нея туристите могат не само да видят как изглеждат зелените убийци, но и да научат легендите и историческите факти, които са донесли зловещата им слава.
“Това, което е невероятно при токсичните видове, е, че те са обичайни и се срещат често в природата, но хората не ги познават и не са наясно какво може да им се случи понякога само като ги докоснат”, допълва херцогинята. Посетителите били изненадани да научат например, че олеандърът, който се среща в много градини, е силно отровен.
Зад черната ограда посетителите трябва да са особено внимателни, когато се движат сред жив плет от силно токсично лаврово растение, беладона и бучиниш - погълнат от Сократ, за да бъде умъртвен, както и сред храсти от рицин, едно-единствено зърно от който води до пълен отказ на всички органи. Без да се пропусне красивата бругманзия, или ангелски тромпет, която е любимото цвете на херцогинята.
“Това е невероятен афродизиак, който впоследствие ви отвежда в отвъдното. По време на викторианската епоха жените оставяли едно от цветчетата на ангелския тромпет в средата на масата, около която играели карти. Слагали чашите си под камбанката, тупвали леко по нея, така че малко-малко прашец да падне в напитката. Ефектът бил като на LSD”, разказва лейди Пърси.
Редом до силните огрови има
каре и на наркотиците,
където растат опиум, канабис, кока, халюциногенни гъби. Те се отглеждат със специално разрешение, за да може да се обясни на посетителите от най-младото поколение вредата от тях и опасностите, които те крият.
В градините на всеки 10-15 минути се организират безплатни турове с екскурзовод, а билетът за вход е 30 евро за възрастни и 12,5 евро за деца над 5 г. От края на март до края на октомври те са отворени до 18 часа.
Градинарите, които се грижат за всички тези видове, носят специални защитни облекла и ръкавици и са длъжни да спазват редица предпазни мерки. Гостите могат само да гледат, но им е абсолютно забранено да пипат, миришат или, не дай си боже, опитват. Най-опасните отрови са оградени в клетки, а освен това има денонощно наблюдение с камери.
Въпреки това преди няколко години се случва инцидент. Младежи успяват да отмъкнат няколко листенца от олеандър като спомен. Няколко минути по-късно шофьорът и пътниците заспиват под въздействието на токсичните изпарения от листата и причиняват катастрофа.
Освен с отровните градини замъкът Алнуик е известен и с една зловеща легенда. Според преданията през Средновековието в него бродело уродливо създание, подобно на вампирите, защото смучело кръв и разнасяло болести. То тормозело години наред местните хора, преди те да успеят да го убият и да го заровят в подземията на крепостта.
