80-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, която беше отбелязана на 23 юли, отново разбуни духовете у нас. За кой ли път в публичното пространство се лансираха противоположни тези, които разделиха хората.
По този повод "168 часа" събра различни позиции както на историци и общественици, така и на близки на поета.
Оказва се, че докато за едни той е бил терорист и предател, работил срещу пари в служба на интересите на чужда държава, за други си остава талантлив поет, типичен представител на епохата и дори борец за правда и свобода. Парадоксално, но по този начин личността на човека, написал “какво тук значи някаква си личност”, продължава да буди противоречиви чувства у съвременниците.
За разлика от преди обаче тази година страстите разпалиха особено думите на президента Румен Радев, произнесени на възпоменателното поклонение на мемориала "Гарнизонно стрелбище" в столицата.
"Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост", заяви той.
Радев подчерта, че Никола Вапцаров е най-яркият символ на българската трагедия - талантът да бъде убиван и да се преследва дори и паметта за него. Президентът допълни, че поетът е надживял всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия талант.
Румен Радев отбеляза, че Вапцаров е "мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история".
"Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници и насаждането на историческо невежество в обществото", допълни още президентът.
По думите на държавния глава антифашизмът е важна част от миналото на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Президентът заяви и че е въпрос на граждански и човешки дълг да пазим паметта за саможертвата на хилядите хора с достойнство и идеали, паднали жертва в името на свята кауза.
Тази част от словото на държавния глава, освен че напомни за пищните чествания по време на тоталитаризма, постави поне няколко логически неразрешими дилеми. Така например, ако у нас е имало антифашизъм, от това автоматично следва, че трябва да е имало и фашизъм - теза, която никой сериозен съвременен историк не подкрепя. Нещо повече - подобно изказване може реално да навреди на България, тъй като се прави в момент, когато антибългарската пропаганда в Скопие също вдига такива лозунги.
