Най-посещаваните забележителности от туристите са Мачу Пикчу, Наска, езерото Титикака, Колка каньон, Куско и столицата Лима
В първата част от пътеписа за Перу ви разказах за трудните преходи и прекрасните гледки в Кордилера Бланка.
Сега ще споделя и впечатленията си от известните туристически забележителности на Перу.
По програма следваше да посетим
пустинното
плато Наска
и да разгледаме от птичи поглед известните рисунки (геоглифи). След дълго нощно пътуване от Лима до Наска по панамериканската магистрала пристигнахме на автогарата сутринта и местният гид, който ни посрещна, каза, че ако не отидем веднага до летището и не се качим на самолетчето, няма да видим почти нищо от рисунките, защото се задавала прашна буря.
Разбира се, това и направихме, минахме всички проверки, едва ли не като за международен полет, и въоръжени с телефони и камери се настанихме до прозорците. Пилотът направи 30-минутен полет над платото, а ние само чувахме - отляво е “Маймуната”, отдясно ще видите “Кондорът”, “Астронавтът” и т. н. Между другото буря така и нямаше.
И до днес остава загадка как в този култов религиозен център са се появили тези огромни геоглифи. Всички фигури започват и завършват с една-единствена линия, която никъде не се пресича и описва съвършени контури, образувани чрез премахване на червеникавите камъни, като отдолу остава белезникава бяла настилка.
След гледките от високо имахме свободно време за разходки в градчето Наска, но то какво да му гледаш толкова. И тогава на някого от групата му хрумна гениалната идея да си наемем бъги и да покараме из пустинята и да се попързаляме със сърф по пясъчните дюни.
Преживяването беше много вълнуващо и се хареса на всички, макар пясъкът да беше навсякъде по нашите тела и дрехи, сигурно сме си донесли и в България.
Пак автобус, пак безкрайно пътуване, пак височини от 5000 м, и вече сме в градчето Чивай (3600 м). Там над река Колка е известният каньон.
Колка каньон е
2 пъти по-дълбок от
Гранд каньон в САЩ,
разположен е на около 160 километра северозападно от Арекипа. С дълбочина около 1000 - 2000 м, той е един от най-дълбоките в света. Дължината му е около 70 км.
Известен е с това, че там може да се види отблизо една от най-големите птици в света - кондорът, който е и един от символите на Перу. В точно определен час кондорите прелитат над каньона и трябва да си навреме там, за да ги снимаш. Гледката как изведнъж изкачат над скалите, разперили огромни криле, наистина е внушителна.
Южноамериканският кондор достига до над 1 метър дължина и между 10 и 15 кг, а размахът на крилете му – до впечатляващите 310 – 330 cм.
И така отново в автобуса и тръгваме за град Пуно, който е на брега на Титикака.
Титикака е планинско езеро, разположено в Андите, на територията на две държави – Перу и Боливия. То е най-високо разположеното плавателно езеро на Земята – 3812 м н.в., и второто най-голямо в Южна Америка след Маракайбо. Посетихме един от многото плаващи острови (Урос), където живеят местните потомци на индианците.
Запознахме се с обитателите на островчето и техните обичаи, поставиха печати в паспортите ни, за да удостоверим, че сме били на Титикака.
Папурът, който расте в езерото и от който са изградени островите, е вдъхновил и Тур Хейердал да построи своята лодка “Ра”.
Да не се повтарям, но отново автобус, отново дълъг път по завоите из Андите и стигаме
град Куско - първата
столица на инките
На местния език кечуа, коско – Куско, означава “Пъпът на земята”.
Всяка година в Перу на 24 юни, денят на зимното слънцестоене в Южното полукълбо, се отбелязва фестивалът на слънцето, или Инти Райми в Археологическия парк на Сачашуаман. Той е много важен за инките, тъй като посочва началото на годината и митичния им произход.
Местните жители припомнят ритуала на почитането на бога Слънце с древни костюми и типични танци отпреди стотици години. Още в ранна утрин императорът предлагал златна чаша със свещеното пиво на Инти (бога на слънцето), за да измоли неговата помощ и закрила. Той изсипвал древната царевична напитка на инките, известна като “чича”, върху земята, от церемониална урна. Кулминацията се достигала с жертвоприношението на една бяла лама.
Ние бяхме в града точно по време на фестивала и стълпотворението от хора, дошли от всички краища на Перу, беше неописуемо.
Куско е отправна точка за посещение на световните атракции Мачу Пикчу и Планината на дъгата. С автобус стигаме до град Олантайтамбо. От там се качваме на влак за малко разнообразие, който навлиза в местната джунгла по поречието на река Урубамба и достига до гара Мачу Пикчу.
Там се изсипва цяла тумба туристи и всички поемаме към мечтаната от мнозина дестинация.
Мачу Пикчу в превод
“стар връх” е построен
на изумително труден
и отвесен терен
Той е създаден за свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути. Дворците, храмовете и домовете са на 2430 м надморска височина в Андите. Наричан е още Изгубеният град на инките.
В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, а до него прочутият храм с трите прозореца, изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.
Обратно в Куско, обратно в автобуса, обратно към големите височини,
запътваме се към
Планината на дъгата,
Виникунка
Както може да се види от снимката, височината, до която трябва да се стигне е 5036 м. Оттам се открива красивата цветна гледка наоколо.
След разтопяването на леда през 2016 г. седиментните минерални слоеве са били изложени на ерозия и са превърнали този склон в многоцветна дъга.
След многото с разнообразни забележителности ни останаха два дни за столицата на Перу. По това време на годината тя е покрита с мъгла. Но за нас изгря слънце и успяхме да се насладим на
красивите отвесни
склонове над
тихоокеанското
крайбрежие на Лима
и минаващата магистрала долу до океана. Разходихме се по крайбрежието и разбира се, проверихме колко е студен. Посетихме центъра и кокетните ресторанчета наоколо, дори ни остана време вечерта да се повеселим в местен бар.
И приказката свърши. До следващата!
