В Плачковци откриха паметник на прочутия борец - през декември се навършват 130 г. от рождението му
“Заради това, че родителите на Дан Колов са от нашия край, а и във връзка със 130 години от рождението му в Плачковци вдигнахме паметник на непобедимия борец”, каза пред “24 часа” кметът на балканското градче Борислав Борисов.
Той припомни, че майката на Дан Колов - Яна Манева, е от село Енчевци, а баща му Кольо Донев - от Горни Цоневци. Двамата имали 6 деца, като
Дончо, наречен по-късно в Америка Дан, е петият поред в семейството
Паметникът е дело на скулптора Иван Тодоров, който е автор на бюста на композитора и автор на Дунавското хоро Дико Илиев в Борисовата градина в София, на фигурата на полковник Борис Дрангов в двора на Военната академия, както и на паметника на загиналите във войните за България от Плачковци.
“Дан Колов го направих за 3 месеца по снимки”, споделя авторът.
Тя е внучка на по-големия брат на Дан - Жельо. Жената дойде лично в Плачковци, докато другият автор на книгата и изследовател на живота на Дан Колов - Димо Тодоров, почина на 88 г. през 2018 г. Той обичаше
да казва, че при Дан Колов всичко е голямо - и успехите, и преувеличенията, и легендите за живота му
“Не е вярно, че на младини бил толкова силен, че преборил мечка, каквато легенда има. Наистина той бил страстен ловец и в Канада е убил огромен лос, което е документирано със снимка.
Главата на животното тежала 35 кг, а не 350, както разказвали навремето. В Австралия пък е участвал в гонка на диви прасета с мачете, без пушки”, припомняше биографът.
Един от най-необичайните въпроси, които са му задавали за Дан Колов, дошъл от пенсиониран инженер в Стара Загора: “Вярно ли е, че като дете Дан Колов ходел с поличка вместо с панталонки и домашно прасе му отхапало половите органи, което го направило импотентен?”.
“Не, не е вярно”, категоричен бе Димо Тодоров, който бе отделил години, за да проучва в детайли живота на прочутия българин от Сенник.
Известна е любовта на Дан Колов към модната
шивачка от Париж,
рускинята Соня Ефремова - вероятно единствената любима жена в живота му, макар и в неговите последни години. Запознали се благодарение на приятелството му с оперната прима Илка Попова.
През 1934 г. борецът се завръща от Америка в Европа и се застоява по-дълго във Франция. Преди една от схватките му на тепиха към него се затичва жена с букет в ръка, която му подава цветята и на български език му пожелава победа. Оказва се, че това е Илка Попова, която по това време пее в парижката Гранд опера.
Двамата се сприятеляват, тя го въвежда в своята среда, дори го запознава с Фьодор Шаляпин, който по това време се подвизава в Париж.
Дан обаче е впечатлен повече от шивачката на Гранд опера Соня, която пленява сърцето му. Не е тайна, че отношенията между двамата са много близки. Ако се вярва на единствената им известна обща снимка, били са интересна двойка: той - едър, 106-килограмов исполин, тя - висока и стройна.
Когато се завръща в България след 30-годишно отсъствие, той споделил за Соня и пред своите роднини в Сенник.
Не криел, че иска да се ожени за нея
Димо Тодоров разказваше, че при едно от посещенията си в Плачковския край вуйчо му Живко го подкачил: “Стига си се борил и прегръщал на арената с чуждите мъже, време е да си намериш жена!”.
Племенникът го успокоил: “И това ще стане.” А и май не трябвало да бърза - на младини един доктор го посъветвал: ако искаш да направиш кариера като голям борец, не бързай с жените и да създаваш семейство.
Съдбата решила друго - вместо сватба с рускинята
туберкулоза поваля Дан Колов и той умира на 48 г.
- през март 1940 г. Соня Ефремова така и не стъпва в България. Но му пишела, дори и когато вече бил много болен, и се сърдела, че той не отговаря.
Запазени са документи за тяхната любов - например две писма на Соня до братовия син на Дан - Деню, писани в първите седмици след смъртта на Колов.
Деню със съпругата си Недялка се грижат за болния борец в последните му дни в Сенник. На него се пада и тежката задача да уведоми жената с писмо за кончината на любимия й.
Днес оригиналите на тези писма, писани от Соня в Париж на 22 април и 4 май 1940 г., съхранява дъщерята на Деню - Янка Балканска. Бивша директорка на училището в Сенник, Янка и досега нарича Дан Колов както в детството си - дядо Дончо.
Тя била на 10 г., когато той умира пред очите , а днес е най-близката роднина на бореца, останала да живее в Сенник.
Янка отваря овехтяла ръчна чантичка с иницали Д. К., която принадлежала приживе на Дан Колов, за да покаже двете писма от Соня Ефремова. Те са написани на странен българо-руско-сръбски език. В първото
тя изповядва колко е тежко заради смъртта на Дан
“Аз знам много добре как Дан ме обичаше и аз него”, пише парижката шивачка и добавя: “Аз зная всички работи на Дан, той ми е разказал всичко. Аз искам да дойдете в Париж, да донесете всички документи, които имате, и аз ще ви разкажа всичко”.
Писмото и поканата са адресирани до Деню. В същото писмо тя иска Деню да занесе във Франция медала, който тя дарила на Дан Колов, нейната снимка, която по думите стояла на масата в стаята на Дан Колов, и пръстена с брилянт, който той бил завещал.
Във второто си писмо Соня отново повтаря поканата си към Деню и добавя загадъчно, че има работи, за които не може да напише. Прави и уговорката, че
не иска да причини на роднините му лошо
Дъщерята на Деню Янка няма представа дали са съществували и къде са се дянали медалът и пръстенът, за които пише жената. Снимка вероятно наистина е имало, защото в архива на Янка има копие от снимка на шивачката - една наистина красива жена.
“Тогава вече войната беше започнала, нямахме пари и татко не успя да замине
за Париж. Връзката ни с нея прекъсна, след войната само научихме, че Соня е починала”, казва Янка през 2015 г.
Модната шивачка от Париж отнася в гроба онова, което е искала да сподели с братовия син на Дан Колов.
Това според Димо Тодоров пораждало спекулациите, че любимата на бореца е знаела всичко за задграничните богатства на Дан Колов и че едва ли не тя е наследила и дори откраднала всичко, останало от него в чужбина.
“Известно е, че Дан Колов, който с борба е печелил много и е живял богато, умира с 50 лева в портфейла си. Бил известен с щедростта си - дарил е много за благотворителност в България и по света, включително и $ 2000 на Комитета за защитата на Георги Димитров и другарите му по време на Лайпцигския процес - не защото е бил комунист, а защото подсъдимите са българи.
500 хил. лв. дал за санитарен самолет за българската авиация
Дарявал на сираци, на наши студенти в чужбина - може би защото завършил едва второ отделение.
Платил данъците и задълженията на своите роднини в Сенник, които при завръщането си заварил в тежко състояние. Но несметни задгранични богатства не е имал.
Дан пратил пари и на брат си Жельо, за да построи по френски модел къщата в Сенник, в която той по-късно се завръща и умира. И много се ядосал, когато брат му пропил в компании част от парите и му поискал още, за да завърши строежа.
Това обяснява и защо Дан Колов имал доверие на племенника си Деню, а не на бате си Жельо, с когото иначе живеели на село под един покрив.
