Прочутият тракийски певец, слушан от природа и животни, бил учил “тайното знание” в Египет
Стилиян Иванов представя в поредица древното учение Асеман (себепознание чрез неспекулативна астрология), което той е систематизирал. В предишния брой авторът разказва за първите писмени сведения отпреди 5000 години за опита на човека да открие себе си, изучавайки небосвода.
През 1975 г. в царската библиотека на Ибла - древен град-държава, разположен между Месопотамия и Средиземноморието, френски и италиански археолози откриха 12 000 клинописни глинени таблички от средата на III хилядолетие пр.Хр., сред които и най-древния речник в света. Множеството текстове свидетелстват не само за търговски връзки и дипломация, но и за обмен на знания между народите, населявали Двуречието, Източното Средиземноморие и Египет още преди 5000 години.
Асеман (себепознание чрез неспекулативна астрология) е пренесен на Запад от Ефрат и учението за “Небето в мен” и “Аз в Безкрая на Небето” намира изключително благоприятна почва сред жреческото съсловие и аристокрацията на Египет. Спазвайки правилата на “Тайното знание” край Нил, Асеман е затворен зад храмовите стени и е достъпен само за посветени - споделян между избрани, от учител на ученик, без право да бъде записван.
В “Книга на мъртвите” се твърди изрично, че е “строго пазена тайна”, че не трябва да се споделя с никого, дори и с най-близките – братя, сестри, майка и баща. А архитектът на царската гробница, в която за първи път се среща книгата “Амдуат”, заявява: “Никой нищо не видя, никой нищо не чу”.
Египет за античната историография трайно се превръща в мястото, откъдето идва учението за божественото и безсмъртието, откъдето за първи път се ражда почитанието на боговете и знанието за общуването с тях. Както по-късно се твърди в Херметическия корпус при разговора на Хермес Трисмегист (Тот) с неговия ученик Асклепий: “Египет е небесен образ или по-точно в Египет всички действия на силите, управляващи небесата, са пренесени на едно по-долно ниво. Нещо повече, ако трябва да изречем истината докрай, Египет е храм на целия Космос”.
Почитан като един от мъдреците на света, за Орфей се е разказвало, че се е учил в Египет и е
овладял изкуството
на магическите
ритмизирани слова,
в т.ч. и Асеман, в средата на II хилядолетие пр.Хр. в храмовете на Хелиопол - Ре, и на Мемфис - Птах. Пръв за това пише гръцкият историк Диодор: “След като се отдал изцяло на наука и усвоил божиите сказания, Орфей заминал за Египет и там, като усвоил още много неща, станал най-великият всред елините в областта на божествените работи, мистериите, поемите и песните”.
Два века по-късно в прословутото си “Описание на Елада” Павзаний допълва: “Oрфей е велик маг, открил божиите мистерии, очищенията от нечестиви дела, лекарствата за болести и омилостивяването на божия гняв”.
За елините Орфей е “маг” в смисъла на “носещ Знание”, “посветител”, “извършващ обредни действия”.
Използването на персийската дума “маг” за описанието на Орфей, а не елинския ѝ еквивалент “магьосник”, ясно показва, че още в древността добре знаели истинския произход на мъдростта и уменията на тракиеца Орфей - макар усвоени в Египет, те произхождали от Изтока. В старите общества магове можели да бъдат само не-елини, гражданин на полиса не можело да бъде “маг”.
Нещо много повече! Според античната писмена традиция Орфей е “Баща на астрологията”, т.е. пряко свързан с Асеман (себепознание чрез неспекулативна астрология).
За обществата, живели преди нас, Орфей е и
водач на душите
в отвъдния свят
Доказва го апулийската керамика от ІV в. пр. Хр., в която Орфей е представен непосредствено до владетелите на подземното царство - Хадес и Персефона. В този контекст тракиецът е спасител на душите, минали през посвещението.
В орфическата доктрина са налице достатъчно на брой тайни текстове, които съставляват своебразен символ верую, недостъпен и охраняван от непосветените. Самите посветителни обреди са част от тайното учение. Ето какво гласи един от трудно разшифрованите текстове: “Когато душата остави светлината на слънцето, върви надясно, като се пазиш добре от всичко. Наляво от дома на Хадес ще откриеш извор, до който има бял кипарис. До този извор ти не приближавай! По-далеч ще откриеш хладна вода, течаща от езерото на Мнемозина: над нея стоят стражи…, които ще те попитат: “Защо идваш? Кой си? Откъде си?…”. На тях им кажи много ясно цялата истина! Кажи им: Аз съм син на Земята и звездното небе. Но че съм потомък на небесните, знаете сами.”
Но у египтяните не съществува стройната теория за преселението на душите. Популярно и същевременно систематизирано, учението за преселението на душите става благодарение на орфизма, който пренася през вековете Асеман, и в частност на Питагор, Емпедокъл и Платон.
Платон заимства от
орфико-питагорейската
традиция учението за
преселението на душите
и за припомнянето, което приспособява към собствената си система. За Платон знанието е припомняне. В промеждутъка между две земни съществувания душата съзерцава идеите и се приобщава към чистото и съвършено знание. Това знание присъства скрито в човека и чрез философско усилие може да бъде събудено. Смъртта следователно е възвръщане към първоначалното и съвършено състояние. А философията е подготовка за смъртта, защото тя учи душата, когато веднъж се откъсне от тялото, да остане завинаги в света на идеите и да избегне ново въплъщение. Всъщност Платон “припомня” позабравените в онова време идеи на Асеман.
В следващия брой ще продължа с разказа за Орфей и орфизма, който всъщност пръв пренася на европейския континет идеята за прераждането на човешката душа с цел да се усъвършенства, учейки се, себепознавайки се, което е и идеята на Асеман. Само ще припомня сега, че още през V в. пр.Хр. всепризнатият гений на Древна Елада възкликва:
О, ако имах красноречието на Орфей,
та да увличам с песен, скалите
да ме следват
и да омагьосвам със словата си,
когото искам.
В творбите си Еврипид не само цитира мита за Орфей, но и споменава многократно качествата на “гласа и музиката” му и говори за “гористите усои на Олимп”, където “Орфей, свирейки на китара, събирал с песните си дървесата, събирал и дивите зверове”.
За Орфей се пише по различни поводи в едни от най-известните текстове на автори от Античността, като Изократ, Платон, Демостен, Аполодор… В повечето от тези текстове той е назоваван като полубог или направо е обожествен. Наричан е:“Орфей, пророка на най-свещените ни мистерии” (Демостен), “баща на песните” (Пиндар), “велик Маг” (Павзаний).
Симонид описва как “Орфей, с безбройни птици, летящи около косите му, и от водни бездни, риби скачащи, пеят ведно с песента му”, а римлянинът Помпоний Мела допълва: “дори и дърветата следвали Орфея, когато пеел”. Есхил в “Агамемнон” сочи, че Орфей “покорявал всичко живо със сладостта на песните си”.
(Следва)
*Стилиян Иванов е автор и режисьор на 58 документални филма за историята, културата, философията и вярванията на човечеството. Води семинари по “Астрология на себепознанието” у нас в Центъра по себепознание “Орфей” и зад граница.
