Актьорът с луд купон на морето за 70 г.: Катето Евро изпя Que sera, аз бях на барабаните
Сега бих казал на 20-годишния си Аз: “Момче, чака те много работа!”
Купища приятели пяха и се веселиха от сърце в чест на един от най-обичаните ни актьори - Георги Мамалев, който отпразнува 70-ия си рожден ден на 5 август в Созопол. Макар и от десетилетия да е титулуван “любимец на публиката”, той самият не се оставя на артистичната суета и предпочита да се усъвършенства чрез работата си и да се кефи на това, което прави, така че и на другите да им харесва. Пожелаваме му здраве и все така да бъде обичан, а купонът за 80-годишния му юбилей да бъде още по-паметен.
- Как се чувствате на 70 години? Как отбелязахте повода?
- Както и на 69 г. С няколко дни отгоре. Може да се каже, че се чувствам добре. Луд купон стана. На брега на морето. Имаше състав на живо, на Жоро Мархолев. Даже гостуваше и един ирландец. Много евъргрийни, много танци. Катето Евро изпя Que sera, аз бях на барабаните.
По-късно дойде и Тони Димитрова, макар че имаше концерт към Варна, Тончо Токмакчиев пък имаше представление в Бургас и после дойде, Ники Кънчев се включи, Христо Мутафчиев изпълни няколко парчета. Не мога да изредя всички. Една част от приятелите ми не можаха да дойдат, но се събрахме около 60 човека и беше много хубаво. Пошегувах се, че съм заснел кой къде седи, така че на 80-годишнината няма да има проблем всеки да си седне на мястото.
- Какво си пожелахте?
- Здраве.
- Друг такъв паметен рожден ден имали ли сте?
- Да. На 50-годишнината ми. На басейна в Банкя беше претъпкано. Даже дойдоха хора, които не бяха поканени. Свършиха столове, свършиха шезлонги. Тогава имаше голяма програма, защото там навремето имаше и сцена. Там НЛО излязохме в пълния си блясък. Васко Найденов и Силвия Кацарова пяха под дъжда. Стефан Димитров, Богдана Карадочева... Беше си много хай.
- Тази година се навърши и половин век от вашия дебют в киното в “Като песен”. С какво ще го запомните?
- С много неща, защото беше знаменателно за мен. Бях тогава на 19 години и може да се каже, че от 1972 година работя професионално. Излизах от казармата - отивах да снимам и се връщах. Никой друг войник не го правеше това. Това ми помогна да бъда преместен в Пловдив, където службата бе съвършено друга. В първия ми снимачен ден, когато слязох на гарата във Варна, ме арестуваха комендантските и ме вкараха в ареста. Понеже комендантът на града искаше да ме остриже и не призна документа ми, че имам позволение за дълга коса, защото ще играя във филм. От продукцията разбраха и веднага долетяха и за няколко часа ме извадиха оттам.
В този филм участваха много звезди - Петър Слабаков, Николай Бинев, Тодор Колев, Васил Михайлов, Филип Трифонов. За мен беше като училище. До ден днешен в работата си се приемам като ученик и във всяка възможност се опитвам да уча и от младите си колеги.
