Джузепе Консолое висок и изискан мъж на 63 години, който поразява събеседниците си със спокойствието, елегантността и със светлосините си като алпийски езера очи.
Неговата адвокатска кантора, специализирана в публично и банково право, е сред най-престижните и скъпоплатени в Италия.
Намира се в буржоазния римски квартал “Париоли", на две крачки от българското посолство. Въпреки това България за него е само страна от миналото.
След процеса срещу Сергей Антонов, когото Консоло защитаваше през 80-те години по обвинения за участие в атентата срещу папа Йоан Павел II, адвокатът не е бил търсен повече от българите.
От своя страна и те не са се възползвали никога от авторитета и влиянието му в Италия, които се простират от правосъдието до политиката. Консоло е депутат от дясната партия “Бъдеще и свобода". От 10 г. насам, откакто е в парламента, е винаги в топлистата на най-богатите парламентаристи, декларирайки средно по 2,5 млн. евро годишни доходи.
Консоло е женен за Наташа Романовa, наследничка на последния руски цар Николай II, която по майчина линия е сродена и със Савоите.
32-годишната дъщеря на Консоло Николета Романофф е в момента една от най-популярните актриси в Италия. Тя има дъщеря от известния актьор Джорджо Пазоти, с когото живее, и други две деца от предишния си брак с италиански кинопродуцент.
В младежките си години Консоло е бил състезател по плуване, а по-късно и по тенис.
С него разговаря Виолина Христова:
- Днес вие сте собственик на една от най-известните адвокатски кантори в Италия, от 10 г. сте в парламента, професор сте по публично право в един от най-авторитетните италиански университети - римския ЛУИС. Как стигнахте до всичко това? Как започна кариерата ви?
- Как ли? Работейки по 10 часа на ден, без никакви почивни дни. Работех включително в събота и неделя.
Започнах да работя като адвокат още през 1971 г. Като всеки млад адвокат в началото се занимавах с всякакъв вид дела.
- През 80-те години дойде преломът за вас... Как се свързаха с вас българските власти и как ви наеха за адвокат на Сергей Антонов?
- Спомням си как с мен се свърза тогавашният посланик на България в Рим Венелин Коцев. Каза ми, че търси добър, независим и некорумпиран адвокат. Отговорих му - ето ме, готов съм.
След това полека-лека българите започнаха да ми се доверяват, аз също им се доверих. Така в крайна сметка процесът завърши добре за България - Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев бяха оправдани до последна инстанция - Касационния съд.
- Навремето ваша преводачка беше Елена Поптодорова, която днес е един от най-успешните български дипломати. Вие пък бяхте млад и неизвестен, а днес сте сред най-престижните адвокати. Следователно можем да кажем, че процесът “Антонов” се оказа като трамплин за хората, които участваха в него?
- Да, той беше много важен и беше решителен за завоя в кариерата ми. Ако обаче го бях загубил, щеше да доведе до негативен обрат в нея за мен.
- Да защитаваш българите в онези времена в Италия не е била никак удобна мисия. Как гледаха на това колегите ви? Загубихте ли приятели тогава?
- Всички гледаха много лошо на това. Не съм загубил приятели, но си имах много проблеми, включително и вкъщи. Всички ми казваха - не се захващай, ама защо ти трябва да се ангажираш с това, защо трябва да защитаваш този българин, който е виновен за атентата...
По-късно, когато всички разбраха, че тримата българи са невинни, абсолютно същите хора ми казаха - о, добре, че се захвана, да, наистина българите са невинни.
- По онова време заради защитата на Сергей Антонов ви се е налагало често да ходите в България. А след края на процеса връщали ли сте се в София?
- Да, наистина, тогава посещавах често България заради работата, с която се бях заел, въпреки че преди това никога не бях ходил и не познавах страната.
След това обаче никой никога не ме е канил в България. Останах много засегнат. Забравиха ме.
- Искате да кажете, че не познавате ни най-малко посткомунистическа България?
- Не я познавам.И съжалявам страшно много, защото за мен българите бяха наистина големи приятели (произнася “големи приятели” на български - б.а.)
За жалост днес не поддържам никакви контакти, дори по телефона, с нито един българин. Не са ме търсили и от българското посолство в Италия. Разбира се, не съм аз този, който ще тръгне да се обажда.
- Но бихте отишли в България?
- Разбира се, че да, ако ме поканят. За мен процесът “Антонов” се оказа много важен в професионален аспект, но също така и от хуманна гледна точка. Присъствах на един справедливо проведен процес, който обаче беляза една негативна фаза за италианското правосъдие.
Нека да не забравяме, че Антонов беше несправедливо лишен за общо 3 г. от свобода, като се сметнат престоят му в затвора и домашният арест.
- Днес сте ангажиран както с адвокатската си кантора, така и с политика, тъй като от 2001 г. досега сте били избиран и за сенатор, и за депутат...
- Да, днес в кантората ми работят 25 адвокати.
В момента съм и депутат от партията “Бъдеще и свобода” (чийто лидер е председателят на Долната камара Джанфранко Фини - б. р.).
В продължение на 5 г. бях сенатор от Националния съюз (бившата партия на Фини),а сега съм за втори път депутат, така че съм бил избиран три пъти в парламента.
- Кои са най-важните парламентарни битки, които сте водили и с които искате да бъдете запомнен?
- Има закон, който носи името ми, наричат го “закона Консоло”. Той е срещу осакатяването на женските полови органи, а освен това има и много други закони, които съм поддържал лично и от които съм горд.
- Роден сте в Неапол, от какво семейство произхождате?
- Баща ми беше офицер от военноморския флот, а майка ми го следваше и се грижеше за нас.
- Жена ви Наташа Романова пък е наследничка на руския цар Николай II.
- С жена ми се запознахме по време на ваканция в Кортина д'Ампецо (един от най-известните планински курорти в Италия - б.р.).Харесахме се и после се оженихме.
- Заради факта, че дъщеря ви е популярна актриса в Италия, някои жълти медии често ви определят като бащата на Николета Романофф. Как го приемате?
- О, това много ме дразни... Но, от друга страна, пък се чувствам и горд от този факт.
- И мъжът, който живее с дъщеря ви, Джорджо Пазоти, е много известен актьор. Вие лично каква връзка имате с киното?
- Да ви кажа честно, аз ходя на кино, само за да видя филмите на дъщеря ми или на годеника й. Харесвам филмите им, приятно ми е, но връзката ми с киното свършва дотук. Те си живеят своя живот, аз моя.
- Кои са страстите ви?
- Моята голяма страст е пицата, любимата ми е тази с гъби манатарки.
Освен това съм страшен привърженик на футболния клуб “Наполи”.
Разбира се, следя мачовете само по телевизията, както правят повечето италианци. Не съм пристрастен по колите. По-рано обичах да излизам с яхта в морето.
Преди пътувах страшно много, но сега вече съм уморен. Предпочитам да си почивам. За последен път съм бил във ваканция преди 3 г. - на Малдивските острови с жена ми, дъщеря ми и внуците.
- Има ли неща, заради които днес се срамувате, че сте италианец?
- Никога не съм се срамувал, че съм италианец, въпреки че понякога критикувам сънародниците си. Дори не съм си и помислял да се срамувам, че съм италианец, горд съм.
Разбира се, има доста неща, с които не съм съгласен и не можех да приема - например целия период, в който беше на власт правителството на Романо Проди. За късмет, то после падна.