Мостът “Голдън гейт”, затворът “Алкатрас” и трамвайчето са задължителни, но пък Ломбард стрийт и Рибарско пристанище също са готини
В далечните времена, когато нямаше интернет и децата четяха само книги, попаднах (като ученик, даже не бях май още тийнейджър) на Карел Чапек, по-точно на “9 приказки и 2 в повече”.
Та и тази ексурзия наскоро, когато все пак със съпругата ми Калина успяхме с двегодишно закъснение да реализираме мечтаното пътуване до западния бряг на САЩ. Тя е била там много пъти, а и компания ни правиха една страхотна двойка от Мексико - Едуардо и Габриела, за които е все едно че са си у дома, така че те организираха всичко.
Още при първоначалното планиране аз бях уточнил минимума желания за всеки от трите града, които щяхме да посетим. В Лас Вегас - фонтаните на “Беладжио” заради “Бандата на Оушън” и заложната къща на Рик Харисън, понеже сериалът Pawn Stars по Viasat History ми е сред най-любимите.
В Лос Анджелис пък държах да видя “Родео драйв” (заради “Хубава жена”) и да се снимам на фона на надписа “Холивуд”.
Но все пак пристигнахме в Сан Франциско, а там задължителните ми желания бяха цели три. После съжалих, че са били толкова малко на брой, но спътниците ми компенсираха недомислието ми.
Първо желание: Да минеш по моста “Голдън гейт”
Няма да се правя на прекалено оригинален - “Златната порта” е определено един от символите на Сан Франциско. Но няма смисъл да се правите на сноби, бягайки от отъпканите туристически пътеки.
Мостът е изключително красив, яркочервен. Може да бъде прекосен с автомобил, на велосипед и пеша, но не и на ролери или със скейтборд. В началото твърдят, че е невъзможно да бъде построен точно на това място, но през 1957 г. мостът е открит - след 4-годишни битки на строителите с ветровете, мъглите и теченията.
Оттогава всяка година за пребоядисването му отиват 30 хил. литра боя, а на самия мост са родени три бебета.
Второ желание: Да отидеш в затвора. Ама наистина!
Вторият символ за Сан Франциско, оформил се в главата ми, е островът, на който се намира бившият затвор “Алкатрас”. На мен ми е известен с две неща . Първо, че там е лежал един от най-известните мафиоти в света Ал Капоне. Уточнявам - за неплатени данъци. Второто е, че именно на Скалата, както е известен островът, се развива действието във филма “Скалата”. С Никълъс Кейдж, Шон Конъри и Ед Харис в главните роли. Прекрасен екшън с доста чувство за хумор и реплики от рода на “За бога, как си оживял през пубертета”, “Добре дошли на Скалата” и “Той се изпари”. Но за да им се изкефите напълно, трябва, първо, да гледате филма и второ, да посетите Алкатрас.
Дотам се ходи с корабче, нещо като до Статуята на свободата в Ню Йорк. Времето лъже много - уж е слънчево и топло, но духа един противен ветрец, от който изгаряш все едно си на плаж в Барбадос.
По принцип затворът “Алкатрас” е построен през 1910-1912 г., макар части от казармите, разположени на острова, да са били използвани в това си качество още през 1859 г. Бюджетът за затвора е бил от доста солидните за онова време 250 000 долара.
След завършването на подобренията основната сграда с дължината си от 500 фута (около 150 метра) според тогавашните свидетелства е била най-голямото бетонно здание по онова време. После модернизират затвора през 1933-1934 г. и той става основен федерален затвор до закриването му през 1963 г.
Винаги ще помня репликата на Шон Конъри към Никълъс Кейдж от филма: “Какво?! Скалата е станала туристическа атракция?!” Да, това е факт. При това - добре печелеща туристическа атракция. Билетите хич не са евтини, можеш да си вземеш устройство със слушалки, на което има коментари на доста езици. Между другото - и на руски. Все още.
Екскурзията е почти като във филма, но на мен и Калина отвличането ни се размина. Островът не е голям, но за снимане има много. Като се започне от магазина за сувенири, та се свърши до
килиите на известните затворници
Специално място е отделено на единствените трима - Франк Морис, Джон Енглин и Кларънс Енглин, които са успели да избягат от “Алкатрас”. Е, освен Шон Конъри, разбира се. При това два пъти.
Онези четиримата прокопават тунел с лъжици. Първо властите отричат за лъжиците, защото изглеждат много смешни в очите на читателите на тогавашните таблоиди - как ще се прокопае дупка в стената, а после и тунел с лъжици. Но после един разследващ журналист пише книга и доказва, че е възможно. Лъжиците са откраднати от столовата (там също можеш да се снимаш по време на екскурзията), счупени са им дръжките, а с останалата част са пробити стените и е прокопан тунелът. Горе-долу както в “Изкуплението Шоушенк”, но там беше с геологично чукче. Освен това открадват и гумени дъждобрани, от които правят надуваем сал.
Тримата затворници, освен че прокопават тунел в стената и нататък, си правят изкуствени глави от папиемаше. Слагат ги на възглавниците и печелят цяла нощ за осъществяването на бягството.
След дълго разследване властите, по-точно ФБР, на което помага един от затворниците, когото те не взели със себе си - Алан Уест, стигат до извода, че тримата са се удавили в залива. Всъщност обаче делото още не е закрито, а Морис и братята Енглин се водят като издирвани.
Трето желание - трамвайчето
Пак от филм - “Дневниците на принцесата”. Линиите в Сан Франциско са три - California street, Powell-Hyde и Powell-Mason. Последните две започват от едно и също място и вървят почти паралелно до Рибарската крайбрежна линия, пълна с магазини и главно със заведения.
Голяма атракция са морските лъвове
- нещо средно между тюлени и моржове (без зъбите). На 39-и кей са сложени платформи, на които симпатичните животни се излежават и с удоволствие позират на туристите, главно японци.
Билетът в трамвайчето е 7 долара, но ако имаш карта за цялата градска мрежа, няма проблем.
И за двете желания в повече - заведоха ме на бейзболен мач и се пуснахме по Ломбард стрийт - най-кривата улица в света. Е, няма такъв кеф...
