Мануела и Кристиан Вилдайс - второто поколение хотелиери в четиризвездния “Кирхенвирт”, използваха ковид паузата, да оборудват старинните стаи с дигитални и екологични техники, да сложат фотоволтаици. Не сменят обаче своя девиз: При нас невинаги има всичко. И не е нужно! Защото нищо няма да ви липсва
Септември, октомври и ноември - това е петият сезон на годината в Долна Австрия. Най-прекрасният!
Тогава тук се говори само за вино, пие се само вино и всичките над 200 производители искат да покажат своето вино.
Оригиналният “Грюнер Велтлинер” се познава по вкуса на небцето – първоначално е ароматът на бял пипер, който гъделичка езика, следван от плодово-пикантен послевкус. А добрият ризлинг се усеща с носа по аромата на праскова и кайсия. Тези вина, изстудени и млади, задължително се консумират с един местен, особен деликатес -
печеното еленско гръбче с черен пипер и кайсии,
броколи и австрийска юфка по тайна семейна рецепта в едно място, събрало 500 години история - четиризвездния старинен комплекс “Кирхенвирт Вахау” в градчето Вайсенкирхен. Негови лица са Мануела и Кристиан Вилдайс, които са второто поколение в туристическия бизнес. Надяват се техните две деца (на 16 и 14 г.) да продължат традицията. Но докато стигнем до красивите сводести сгради на хотела, трябва да преминем през ...лозя, лозя, лозя, докъдето стига погледът.
Стройни редици, извисили се поне две глави над човешкия ръст. Отглеждат лозята на тераси по стръмните склонове отляво и отдясно на Дунав - муза на Йохан Щраус. А гледката от върха наистина е величествена.
Тук е “Перлата на Дунав”
- живописна долина на Вахау, където си струва да посетите между градовете Мелк, Кремс и Вайсенкирхен, Дюрщайн. Тя през 2000 г. бе включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО .
Както навсякъде, където има условия за добро вино, така и във Вахау климатът и почвата са решаващи.
Големите температурни амплитуди през деня и нощта по поречието на Дунав дават по-хладен аромат, а почвата от льос, изветрели скали, кристални и чакълести отлагания допълват минерални нотки.
Хладните въздушни маси от северозапад в края на лятото и панонският климат от другата посока са шанс за оптимално зреене и свежест на гроздовите зърна.
Вахау е само на 80 км от Виена
и се пътува с влак до Мелк повече от приятно. Бароковата сграда на абатството от 1089 г. е емблема на чаровното малко градче. Тук се озоваваш в друга епоха и величие.
Библиотеката съхранява над 100 000 тома и има впечатляващ интериор. Точно тази библиотека е може би част от вдъхновението на Умберто Еко да нарече един от героите си в романа “Името на розата” Адсон от Мелк.
От Мелк има корабче към Кремс. Лозя, кайсиеви масиви, загадъчни замъци и чаша изстудено Грюнер велтлинер на борда.
Червени покриви и малки църкви, сред които като от картичка изскача синята кула на Дюрнщайн. Ценители определят това градче като най-романтичното по продължение на долината.
Кремс е последната спирка на корабчето.
На главната улица в стария град е забавният фонтан “Симандл” с каменна фигура на жена, поставила ръцете си на кръста на Ф, и мъж, който е коленичил и я гледа умолително и покорно. Туристите обичат да се снимат пред него
като символ на всички онеправдани мъже под чехъл
Прототипът е реален герой на име Симон Хандл, за когото историята твърди, че бил потискан от жена си.
С почти 1000 хектара лозови насаждения Кремс произвежда едни от най-добрите вина от пиперливо-пикантния сорт “Грюнер Велтлинер” и елегантния “Ризлинг”.
Във Вахау има безброй туристически маршрути за преход по живописните склонове пеша или с велосипед, но в Вайсенкирхен хотелът на Мануела и Кристиан Вилдайс “Кирхенвирт Вахау” е място, което местните винаги посочват като еталон за прекрасно вино, храна на световно ниво и история, която можеш да разказваш дълго. Това е цял комплекс - хотел, старинни къщи, ресторанти, винотека....
Красивата Мануела работи 6 години като стюардеса, обикаля света и решава да се завърне във Вайсенкирхен, където родителите ѝ Марта и Фридрих Кьок управляват един от най-уютните и успешни хотели в региона.
Е, днес те вече само помагат със съвети. Съпругът ѝ Кристиан Вилдайс пък ръководи повече от 15 години “Машиненринг” – един от най-големите клъстери в аграрно-промишления бранш с годишен оборот от 34,5 милиона евро. През 2018 г. решава да напусне престижния пост и да се посвети изцяло на хотелиерството.
Днес той отговаря за сметките и маркетинга, а тя за всичко останало. Да, но идва пандемията. Двамата не се отчайват и
използват времето без гости да обновят стаите и баните с дигитални и екологични техники,
да монтират фотоволтаична инсталация, за да си помогнат със сметките за електричество. Когато след двете мъчителни години най-после тази пролет посрещат първите клиенти, виждат, че хората са зажаднели за качествена гастрономия отблизо, а не в пакетирани кутии, доставени от куриер.
От лятото “Кирхенвирт Вахау” има нова градина с павилион от рози, изградена по фъншуй със сухи каменни стени, пееща купа, кошница за огън и зони за релакс.
От гостилницата, която през 1979 г. отварят родителите на Мануела, до днешния хотел с 4 звезди доста неща са се променили. Но едно остава неизменно: “Не се промени любовта към професията и към гостите”, споделя Кристиан Вилдайс пред австрийския “Курир”. И още: “При нас невинаги има всичко. Не е и нужно. Защото просто нищо няма да ви липсва”.
500 години история
Освен основната сграда в сърцето на световното културно наследство в долината Вахау комплексът разполага още с уелнес зона и 2 реновирани къщи от ХVI век с имена “Аркаденхоф” и “Гелерхаус”. В една от тях е живял известният художник Йохан Непомук Гелер.
Оригинален свод, стари дървени тавани и стълби, аркади, традиционна изба със запазени старинни преси за грозде. В “Кирхенвирт Вахау” никоя от стените не е съвсем права, както и нито една от общо 40-те стаи не си прилича с друга по големина и обзавеждане.
Ресторантът на “Кирхенвирт Вахау” е удостоен с 12 точки от престижния кулинарен гид Gault Millau. А също е носител на 84 точки и 1 златна вилица в гурме алманаха Falstaff.
Освен уникалното еленско гръбче, чиято рецепта Мануела и Кристиан не издават, се предлагат сезонни специалитети и типичните за долината хрупкави панирани пилешки хапки, яхния от телешки дреболии, вкуснотии от дивеч. В ресторанта им сервират доказано най-вкусните кайсиеви кнедли.
Кайсиите от Вахау не просто са отделен сорт, а от 1995 г. са със защитен произход
в Евросъюза. От тях приготвят кнедли, сладкиши, салати, сладолед, печива, ракия, ликьор, компот. За съжаление, последната реколта е под средните добиви заради ниските температури през април.
Добре узрелите и ароматни плодове се берат изцяло на ръка. Запазена марка на местните овощари е кошницата за събиране на кайсии с издължена, заострена към дъното форма и висока извита дръжка, която лесно може да се закачи на клона. Конусовидната форма позволява плодовете да се подреждат един до друг, без да бъдат наранени.
Специално внимание в “Кирхенвирт” е отделено на винотеката - все пак вината от Долна Австрия имат почитатели от Ню Йорк до Токио. Те са неофициалната визитна картичка на алпийската страна. Отличен синхрон към храната са и вина от по-малките масиви във Вахау: белите сортове “Нойбургер”, “Мускателер”, “Вайсбургундер” и червените сортове “Санкт Лорен”, “Мерло” и “Каберне совиньон”.
Но естествено най-прочуто е бялото вино от сорта “Грюнер Велтлинер”, което през петия сезон на годината в Долна Австрия е основното заради което туристите окупират региона. Преди месеци митническите служби в България били изумени от внушителната поръчка, пристигнала от Вахау на името на двадесетина българи. Служителите не повярвали, че десетките кашони са за лична консумация, а не за продажба. Оказало се, че получателите на “Грюнер Велтинер” в София били страстни фенове на петия сезон в Долна Австрия от 20 години.
