Луканов му дава номера си, за да го търси при нужда. После като депутат комикът е гузен, че му се “отблагодарява” с реч срещу него
“Мисля, че ние бяхме първолачета, току-що влезли в часа по демокрация”, признавал е Колев
На изборите през 1990 г. Тодор Колев категорично побеждава като кандидат на СДС своя противник от БСП в битката за народния вот и е избран за депутат.
“Стана ми ясно, че и магаре да бяха предложили, щяха да го изберат”, признава обичаният актьор в своята автобиография “Варненското софиянче от Шумен: Житие и страдание грешного Тодора”.
В паметния ден на откриването на първата сесия на Великото народно събрание с много негови познати, с които са се уважавали, трябва да седнат на различни страни. Те - наляво, той - надясно.
Много от противниците му са го аплодирали в театъра - като Андрей Луканов например. Самият Колев разказва, че с него никога не са били близки, но той винаги го е поздравявал, когато е присъствал на негов спектакъл.
През 1985 г. двамата се засичат в един самолет за България и Луканов извиква актьора при него в първа класа. Разпитва го за работата му, а той се оплаква, че са му спрели плочата, че не му е позволено да се показва по телевизията, да прави концерти и че му се подиграват отвсякъде. Разказва му и за слуха, че е бил в затвора, който дълго време го мъчи. Заключава, че му е писнало, и се отказва, а Луканов му казва в никакъв случай да не го прави. Дори си дава телефона, за да го потърси Колев при нужда.
“Разбира се, никога не съм му се обаждал. Дори му се "отблагодарих", когато в Народното събрание се обсъждаше въпросът за избирането му за министър на външните работи. Неговите съпартийци говореха каква фигура е той, колко голям опит има. Бил цар на еквилибристиката във външните отношения. Станах и се намесих в дебатите."
