Великият Федерер едва не избрал футбола пред ракетата
Светът още скърби за кралица Елизабет II. А от трона си слиза още един крал.
Това, което светът на тениса очаква със свито сърце от доста време, неизбежно ще се случи. Не че феновете не са подготвени, но подобна раздяла трудно се преглъща. На някои ще им горчи, други ще са щастливи, че са имали възможността да живеят в едно време с Гения.
Кратко и ясно. Следващата неделя Роджър Федерер спира с тениса. Носителят на 20 титли от “Големият шлем” официално обяви, че последното му участие ще бъде на купа “Лейвър”. Това е турнир, който той създаде заедно с партньори и го нарече на своя идол - легендата от Австралия. Вероятно най-щастливите хора през следващия уикенд ще бъдат тези, които ще присъстват в зала О2 в Лондон. Точно там, на брега на Темза, една епоха ще приключи.
Федерер винаги е бил много внимателен в отношенията си с всички. И най-вече с феновете си. Не изневери на стила си и сега, като пусна в социалните мрежи писмо, с което разкри намеренията си.
“Към моето тенис семейство и останалите. От всичките подаръци, които тенисът ми е направил през годините, най-големият без съмнение са хората, с които съм се срещал - приятелите, съперниците и най-вече феновете, които дават живот на спорта. Днес (четвъртък - б.р.) искам да споделя нещо с вас.
Както повечето от вас знаят, в последните 3 години за мен
голямо предизвикателство бяха контузиите и операциите
Работих здраво, за да си върна добрата форма. Но знам, че тялото ми има определен капацитет и граници и в последно време отчетливо ми го напомняше. Аз съм на 41 години и съм изиграл над 1500 мача за 24 години. Тенисът се отнесе към мен много по-щедро, отколкото съм мечтал, и сега трябва да споделя кога ще прекратя състезателната си кариера.
Купа “Лейвър” през следващата седмица в Лондон ще бъде моят последен АТП турнир. Разбира се, ще играя тенис и след това, но не в “Големият шлем” или веригата на АТП.
Решението не е лесно, защото всичко, което професионалният спорт ми даде, ще ми липсва. Но в същото време има много поводи за празнуване. Смятам, че съм един от най-щастливите хора на Земята. Родил съм се с таланта да играя тенис и го правих на равнище, за което никога не съм и мечтал, много по-дълго време, отколкото си мислех, че е възможно.
Искам да благодаря на страхотната ми съпруга Мирка, която всяка минута е с мен. С нея загрявах преди мачовете, тя изгледа безброй мачове дори и когато бе бременна в осмия месец и ме търпи вече 20 години. Искам да благодаря и на четирите си прекрасни деца за подкрепата, те винаги са нетърпеливи да откриват нови места и непрекъснато създават незабравими истории. Чувството да видиш как цялото семейство те подкрепя от трибуните не може да се забрави никога.
Искам също така да благодаря на родителите ми, които винаги са ме подкрепяли, и на моята скъпа сестра. Без тях нищо нямаше да бъде възможно. Големи благодарности и към бившите ми треньори, които винаги са ме водили в правилната посока... бяхте страхотни. Както и на швейцарската федерация, която повярва в млад играч като мен и ми даде идеалния старт.
Искам да благодаря и на моя невероятен отбор - Иван, Дани, Роланд и най-вече на Севе и Пиер, които винаги са били с мен и са ми давали най-добрите съвети. Също на Тони, който 17 години ръководи моя бизнес. Вие сте невероятни и съм щастлив от всяка минута, прекарана с вас.
Искам да благодаря и на лоялните ми спонсори, които винаги са ми били партньори, както и на здраво работещите хора по турнирите на АТП. Те винаги ни посрещат по възможно най-добрия начин.
Искам да благодаря и на моите съперници на корта.
Имах щастието да изиграя толкова епични мачове,
които никога няма да забравя. Ние се борихме честно, с голяма страст и аз винаги съм се опитвал да уважавам историята на тази игра. Ние сами се предизвиквахме и по този начин издигнахме спорта на мното по-високо равнище.
Но преди всичко искам да изкажа своята признателност към моите невероятни фенове. Вие никога няма да разберете каква сила и вяра ми давахте. Чувството да излизаш пред пълни трибуни винаги е било едно от най-страхотните за мен. Без вас успехите ми щяха да бъдат самотни, без радост и енергия.
Последните 24 години в професионалната верига бяха едно невероятно приключение. Въпреки че понякога ги усещам като 24 часа, те бяха толкова магически, че ми дават чувството, че това е бил целият ми живот. Имах огромното щастие да играя пред зрители от 40 държави. Смях се и плаках, чувствах радост и болка, но това ме поддържаше жив.
По време на пътуванията ми срещнах чудесни хора, с които оставам приятел завинаги, които винаги намираха време в натоварената си програма, за да дойдат да ме гледат по всички точки на света.
Благодаря ви.
Когато усетих любовта си към тениса,
аз бях момче, което подаваше топките в родния си град Базел
Гледах играчите и им се чудех. За мен те бяха гиганти и аз започнах да мечтая. Мечтите ме караха да работя все по-здраво и започнах да вярвам в себе си. Първите успехи ми дадоха увереност и така започна най-невероятното ми пътуване, което приключва сега.
Искам да ви благодаря с цялото си сърце, благодаря на всеки по света, който е помогнал на един млад подавач на топки от Швейцария да сбъдне мечтите си.
И накрая към играта тенис: обичам те и никога няма да те изоставя.”
Това написа Маестрото, д-р Федерер, или както всеки фен си го нарича за себе си, преди да спусне завесата следващата неделя.
Роджър вече не е рекордьор по титли от “Големият шлем”, след като бе задминат от Новак Джокович и Рафаел Надал. Но в историята на тениса неговите заслуги са много по-големи от тези на вечните му съперници.
Федерер бе №1 в световната ранглиста 310 седмици и е на второ място след сръбския шампион. Швейцарецът обаче бе начело в класацията на АТП в продължение на рекордните 237 поредни седмици от 2 февруари 2004 г. до 18 август 2008 г. на “Ролан Гарос” през 2009 г. той направи кариерен “Голям шлем” (титли от всичките 4 турнира). Няколко седмици по-късно вдигна 15-ата си купа в “Шлема” и задмина Пийт Сампрас. Швейцарецът е шесткратен шампион от откритото на Австралия, има 8 титли на тревата в най-стария турнир на света в Лондон и пет поредни купи от US Open. В невероятната си кариера той спечели 1251 мача от професионалната верига
и е на второ място
след Джими Конърс, който има 1274. Със 103 титли той изостава само от споменатия американец, който завърши със 109. Във финалите на АТП Федерер има рекордните 6 купи. Притежател е на 40 награди от АТП - за №1 в света, за хуманитарна дейност, за завръщане на годината (2017 г.), за спортсменство, за любимец на феновете. И още статистика: 65 поредни победи на трева между Хале 2003 и “Уимбълдън” 2008 година, 41 поредни победи на всички настилки между US Open 2006 и Индиън Уелс 2007 г., 24 поредни победи във финали между Виена 2003 и финалите на АТП през 2005 г., 24 поредни победи срещу съперници от топ 10 между 2003 и 2005 г, 17 поредни финала между 2005 и 2006 г.
Федерер стана №1 в света за първи път на 2 февруари 2004 г. След като претърпя операция на коляното през 2016 г. той се завърна и спечели Australian Open и това бе първата му титла от “Големият шлем” след “Уимбълдън” 2012. После стана шампион в Лондон, а последната му купа от “Шлема” е в Мелбърн през 2018 г.
Роджър няма мач от “Уимбълдън” през миналата година, когато на 1/4-финала загуби от Хуберт Хуркач (Пол). На 11 юли тази година той изпадна от ранглистата за първи път от 21 септември 1997 г. Това стана факт, след като загуби 600 точки от “Уимбълдън” 2019. Фенове на швейцарската легенда в социалните мрежи посочиха любопитни факти от момента, в който за първи път преди 25 години той е спечелил точки. Тогава не е съществувала “Уикипедия”, Стефанос Циципас още не е бил роден, Майкъл Джордан е играл в НБА, Том Брейди не е бил дебютирал в НФЛ, Михаел Шумахер е имал само две световни титли във Формула 1, а “Реал” (Мадрид) - шест купи от Шампионска лига.
Любовта на Федерер към тениса е наследствена, защото родителите му Роберт и Линет (тя е от Южна Африка) са били много добри играчи на клубно равнище, разкрива швейцарският журналист Рене Щауфер, автор на официалната биография на швейцареца. Малкият Роджър е използвал всяка възможност, за да тренира, като дори е блъскал топки и по стените у дома. Талантът му е забелязан и той започва да играе в клубове в родния Базел. Хората, които са били близо до него, си спомнят,
че е проявявал невъздържан характер,
често е избухвал по време на мачове или в съблекалнята. Това един ден кара баща му го заплаши, че ще се прибира у дома с трамвай, ако не внимава в поведението си. Федерер преминава през различните програми за развитие на младите таланти на швейцарската федерация, преди да започне голямото му и дълго пътуване, за което споменава в писмото си. Преди това да се случи обаче, е съществувала възможност той да се премести да живее в Австралия, тъй като родителите му са пътували често до Зеления континент заради служебните си ангажименти. Вариантът семейството да смени швейцарския си адрес с такъв в Сидни е бил напълно реален и Роджър даже е бил много разочарован, че това не се е случило.
Любопитното е, че
тенисът е можел да загуби Федерер
за сметка на футбола Като юноша Роджър играе редовно за клубове в Базел, а едноименният футболен клуб и досега му е любим. Тогава връстниците му се смеели, че може да рита само с десния крак и ако го пазиш добре, той е изолиран от играта. Все пак любовта към спорта с малката жълта топка е надделяла, за което светът на тениса ще бъде признателен завинаги.
Българската връзка
В кариерата на Федерер има и българска връзка. Един най-важните хора в неговия екип е бившият цигулар и специалист по физическа подготовка Пиер Паганини. В определени периоди той работи с Мануела и Магдалена Малееви. А на корта Федерер има загуба от Орлин Станойчев. Първият от българите в топ 100 на света печели мача между двамата в първия кръг на “Чалънджър” в Женева през 1998 г.
Доста по-голям бе ефектът от победата на Григор Димитров срещу великия швейцарец. Нашият тенисист спечели епичен мач на четвъртфинал на US Open през 2019 г. и така сложи край на много труден период в кариерата си. Димитров години наред бе сред играчите, за чиито интереси се грижеше агенцията Team8 на Федерер и неговия мениджър Тони Годзик. Впоследствие Григор и екипът му напуснаха, но това е друга тема.
Едно от малките разочарования за Роджър
е липсата на олимпийска титла поединично
Вярно, стана шампион на двойки със Стан Вавринка в Пекин през 2008 г., но 4 години по-късно загуби от Анди Мъри финала на любимата си трева в Лондон. А олимпийските игри имат много важна роля в живота на швейцареца, тъй като в Сидни през 2000 г. се запознава с бъдещата си съпруга Мирослава.
И нещо за финал, макар че за легенда като Федерер времето не спира.
“Скъпи Роджър, мой приятелю и съперник. Желаех този ден никога да не дойде. За мен лично това е тъжен момент, а и за целия спорт по света. Беше удоволствие, но също чест и привилегия да споделя всичките тези години с теб, изживявайки толкова много невероятни моменти на корта и извън него. Ще имаме още много споделени моменти заедно в бъдеще, защото все още има много да направим заедно, това го знаем. Засега ти желая цялото щастие на света със съпругата ти Мирка, децата и семейството ти. Наслаждавай се на това, което ти предстои. Ще се видим в Лондон.”
Написа го Рафаел Надал. Когато най-големият ти съперник каже нещо подобно за теб, другите просто няма какво да добавят.
