Заснет е с малко пари, малък екип и много труд
Той е първият пълнометражен анимационен 3D детски филм, какъвто досега в България не е правен. Продължителността му е 74 минути.
“Меко казано” е превъзходен микс от поетичното слово на Валери Петров и майсторския рисунък на Анри Кулев.
Продуцент е “Канцелария филм” с помощта на Националния филмов център, копродуценти са БНТ и “Доли медия студио”. Има българска и английска версия на филма.
“Меко казано” е със страхотно изображение, а композиторът Любомир Денев е написал десетина чудесни песни специално за продукцията в стила на Валери Петров. “Те са прекрасни, детски, смешни”, обяснява Анри Кулев.
Вече го казах, но пак повтарям! Ако не сте чели приказната поема “Меко казано”, направете го веднага. Може заедно цялото семейство. После идете и вижте филма, който се гледа с кеф и интерес и от деца, и от възрастни. Така вашето удоволствие ще е двойно.
“Меко казано” е направен за малко пари, с малко хора и с много труд и усилия. Въпреки това той не отстъпва по качества на филмите на “Пиксар” “Дисни” и други световни компании. Защото е направен с много любов.
Внезапно в стаята се появява голямо Куче порода “Санбернар” и обяснява на Светльо мисията си - дошло е да го спаси. Защото работата му е да спасява хора, изпаднали в беда.
А Светльо е в беда, защото е излъгал баба си. Той получил от нея писмо с пет лева в него.
Но понеже му трябват пари, за да си купи още пластмасови индианци, сяда и пише до баба си, че не е получавал никакво писмо с пет лева в него.
Това, меко казано, не е никаква умна идея, а най-обикновена лъжа и кучето му го казва. Светльо е разстроен и двамата решават да търсят и намерят пощенската кутия, в която е писмото на Светльо, и да го унищожат. Към тях се присъединяват Кълвачът, Костенурката и Къртицата.
Спирам дотук, за да ви оставя сами да участвате в приключенията на Светльо и неговите нови приятели в търсене на лъжливото писмо.
И давам думата на режисьора Анри Кулев, който е вашият гид в задкулисието на “Меко казано” - как е направен филмът така, че да бъде интересен и за деца, и за възрастни.
Анри Кулев:
Преди осем години започнахме с анимационния филм “Пук” по Валери Петров. Рисуван филм, с класическа анимация. Сега тръгнахме от идеята да направим детски филм, но вече в 3D. Беше важно с тази техника да разширим зрителската ни аудитория.
Има различни видове филми за деца. Преди години у нас се правеха филми, които минаваха за детски. Тогава с много амбиции, с различен акъл, правихме семейни филми за деца и за възрастни, и за много възрастни, и за много умни, и за недотам…
Разбираемостта - това е проблем на българското кино. Американците отдавна са изчислили тази формула. Те не товарят с кой знае какви истории детските глави, а се опитват да направят филм екшън - с повече движение, с повече тряс-бум, със стрелби, с рязане на глави.
Тази тема, с главите, я доразвиха Южна Корея и Япония. Там възпитаха с анимация поколения, които са убедени, че ако в реалния живот убият един човек, после той може да стане, да оживее. Тези деца мислят, че животът е компютърна игра, в която смърт няма. И затова мисълта за реалната война не ги плаши.
Преди да започна филма, си мислех кой е онзи текст - човечен, мил и добър и детски, който да не бъде едновременно и за деца, и за възрастни.
Но човек не може
да избяга от себе си Приказките на Валери Петров бяха най-подходящи с тази чиста българска и детска добрина, която трогва и родителското сърце.
Всяка една от приказките на Валери носи мисъл, нещо като скрито послание, което без да се натрапва, води за ръка детето по тънката пътечка на морала.
Темата в “Пук” беше приятелството. Авторът внушаваше, че красотата не е външна, а вътрешна и не е важно да си красив човек, важно е да е красиво сърцето ти, да си добър.
В “Меко казано” добрият съвет е “Не лъжи!”. Животът ни е такъв - лъжем от сутрин до вечер, без да искаме, по инерция, за добро, за лошо... Ставаме сутрин и почваме да лъжем. Такъв е човешкият живот на тази земя и трябва да се внимава с тези лъжи, казва Валери Петров.
Защото всичко започва от малката лъжа, невинната, а тя лавинообразно се превръща в опасност. В една от песните във филма звучи чудесен текст:
Лъжи и лъжички,
малки измени,
които ний всички
вършим засмени.
Тук, без да искаш, допираш и до родителите, защото те знаят много добре какво е “малки измени”. Така че не лъжи, защото има някакви неща, които са невъзвратими. “Не-въз-вра-ти-ми”. Трябва да се внимава какви ги дрънкаш, какво приказваш. Така неусетно разбираме защо политиците трябва да четат и гледат приказките на Валери Петров.
Много хора пишат - и поети, и писатели, но да създадеш такава образна система, която да носи едновременно и детско, и мъдро кинопослание, да изградиш жив кинообраз с думички, това малко хора го могат. Силата на изкуството е в изграждането на образи.
Един дългометражен филм трябва да е увлекателен и освен думи да има динамика, да има преследване, да има някаква класическа киноформула - като тази на 7-те самураи, които се събират и трябва да решат проблеми.
Тази формула действа и в “ Меко казано” - приятелите на Светльо се събират един по един и да тръгват да помагат.
От гледна точка на анимационната продукция филмът е направен с много малък екип и с много малък бюджет.
Виждали сте как в края на чуждите продукции по 10 минути се влачат на двойни и тройни колони имената на хората, които са създали филма. Но никога
не сте виждали
$ 200 млн. бюджет
за 90-минутен анимационен филм . И аз не съм виждал Няма и да видя.
Каква ще е съдбата на филма? Никой не знае. Той е направен от български автори за българските деца и за българския екран. И колкото повече зрители видят филма, толкова по-добре за българското кино.
Друг въпрос е дали това послание към българското дете може да трогне някого по света. Трябва време. Опитваме фестивали, търсим продавачи в чужбина. Това е един процес, за който са нужни години…
