Любовта на Драго Драганов към цирка няма край. Освен че почти всяка събота може да се види като конферансие на манежа в София, наскоро той призна, че вече има и собствен цирк... у дома.
"Влюбен съм в цирка от дете. Дори нямам обяснение с какво конкретно съм запленен и с какво ме привлича, но може би магията е в този пъстър свят, блясък и атрактивни изпълнения. Циркът на моето детство беше пълен с риск, смелост и много ярки таланти. Абсолютно всяка седмица като дете баба ме водеше на представленията в сградата, която после изгоря. Аз бях като зашеметен. Може би бе нормално тази магия да се прехвърли и в игрите ми."
Като дете Драго изкарвал ваканциите на семейната вила, където започнал да си измисля циркаджийски игри.
Първо подреждал най-различни фигурки в направен от него макет на шапитото. Тогава много добре му влезли в употреба плетените възглавнички за столове, които с разноцветните шарки идеално пасвали. За фургони пригаждал разни кутии, а кръгла тава за печене била манежът.
"В 6-и клас, бяхме на гости на вуйчо ми в ГДР и попаднахме в магазин за детски играчки. Дотогава с гумени животни се снабдявах от стрелбищата. Индианците бяха сини или зелени, мечките - лилави, слоновете - зелени. В ГДР видях нещо страхотно - колекция от животни, много по-реалистични и с истински цветове. Пощурях да ги имам. Родителите ми обаче се навиха много лесно и ги купиха.
После зарязазах тези игри, но си ги пазех, сякаш предусещах, че циркът ще изчезне. Събирах всякакви афиши, програми, а после обогатих колекцията си от цял свят."
Така всички играчки отишли на съхранение във вилата, но няколко години по-късно пак в Германия и пак в магазин за детски играчки Драго видял колекция на световна фирма, в която животните били толкова реалистични, ръчно оцветени, а очите им сякаш му говорели. И тогава решил да си направи модел на цирка. Базирал го първо на вилата, като непрекъснато го обогатявал. Всяко животно струвало от 3 до 7 евро. Затова Драго не може да сметне колко точно струва колекцията, защото има повече от 300 животни на средна цена 5 евро. Сред зоокъта има 23 маймунки. Другите инвестиции са за съоръжения, персонал и ред подобрения.
Преценил, че тази красота не трябва да стои на вилата, и я пренесъл в София. През това време пътувал доста в чужбина и продължавал да попълва цирка. "Животните са на големите фирми, но после намерих и други, които правят фургони, огради за животните, зоопарк и цирк. Колекцията нарасна и си струваше да я виждат и други хора. Първо ремонтирах мазето и ги наредих там, направих им плотове, но сбирката продължаваше да набъбва, пък и излизаха все нови и по-хубави неща. Сега вече има подвижни коне, а не като предишните, вдигнали все един и същи крак."
Циркаджийството така го обсебило, че тв водещият направил и кабинет в апартамента си. Освен колекцията. там държи над 5000 програми и стотици плакати от циркови представления по света. "Мебелен дизайнер прие идеята ми да направи оформлението и изработката на цирка. Показах му разни сайтове на циркове, много снимки на модели и как си представям тази стая - хем да е кабинет и да държа колекцията си в него и да става за гости. За няколко месеца се получи точно така, както си го представях. Поръчах и трева от специализирана фирма."
От манията му се впечатлила дъщерята на певицата Тони Димитрова. На почивка в Турция детето го гледало с интерес да обикаля по магазините и с невероятна страст да избира играчки.
Драго имал всякакви животни, но наскоро видял, че са пуснали нова серия лами, и така подновил старите. Той позволява да му правят подаръци, но е хубаво хората да знаят от какво има нужда. Затова по-често приятелите му предпочитат да го изненадват с аксесоари. По-различното от реалистичните циркове, е че Драго има и делфинариум. Фигурките на хора телевизионерът е набавил от други места и ги е приспособил за гледачи на животни, дресьори. Затова в неговия цирк все още няма клоун и фокусници.
Използва една кукла за шут, но няма истински цирков клоун. Най-трудно му било да намери фирма, която да направи цирка да свети, но пък после шапитото изглежда като истинско с мигащите светлини.
"Вероятно някои ще кажат, че съм ненормален, но това е мое хоби, което не ощетява никого. Понякога колекцията ме пренася в друг по-добър свят. И в него бягам, когато нещо ме дразни, обижда и напряга. Там няма как да не се почувствам по-добре." Слоновете са му любими, но често пренарежда и конете, за да променя застиналата картина.
“Пенсионираните” животни от колекцията ги подарява на деца.
"Веротно много хора ме коментират зад гърба ми, но като видят моя домашен цирк, ахват. Особено като пусна светещия надпис "Circus", после сините прожектори. Манежът светва, завесата се вдига и ... представлението започва.
