Красивият Москвич Марийка и необяснимата привързаност към старомодните соцвозила, които можеш да поправиш със собствените си ръце
След фестивалите в Лайпциг, Талин, Сеул, Копенхаген, тази вечер бе българската премиера на "Колите, с които нахлухме в капитализма" и с нея бе закрит Международния фестивал за документално кино "София ДокуМентал 2022".
Режисьорите Георги Богданов и Борис Мисирков проследяват историята на млада двойка, събрана от любовта към соц-колите, през съдбата на москвича Марийка, единствен спътник на последния клисар на малко родопско селце, през инфлуенсърка с роклички на цветенца, до голямата история, която променя съдбите на героите си — когато трябва да се разделиш с любимата кола, за да преминеш границата към свободния свят.
Двамата творци с любопитство изучават странната привързаност към тези коли, които човек може да поправи със собствените си ръце и носталгията по социализма.
- Кога се зароди идеята за филма "Колите, с които нахлухме в капитализма"? Какви случки, истории я провокираха?
- Стана като естествено продължение на предишния ни голям филм, в който се занимавахме с наследството от социализма — „Дворците на народа“. Но този път ни се захващаше със сюжет, в който да имаме повече лични истории, повече герои, които да разгледаме отблизо. И колите се появиха като точно такава тема, която преплита личното и общото.
А и за двама ни тези коли са част от детството — без значение чии родители са чакали седем години новичката Лада и кои са карали стара трошка втора ръка, всяка минимална модификация на вечните Шкоди, Жигули или Варбурзи си беше предмет на напоително обсъждане в квартала…
- Колко време отне създаването на филма?
- Както обикновено — много. Подобен мащабен проект винаги отнема 5-6 години, понякога и повече. Търсенето на финансиране е бавен процес, после започва търсенето на герои по различните държави, ваденето на разрешителни за снимки, организацията на екип на място… И след приключване на снимките, сглобяването на пъзела също е напоително занимание, особено когато са замесени хора от няколко различни държави — монтажист, композитор, звукоинженер. В това време някои герои си отиват, на други им се раждат деца, и на премиерата са вече първолаци…
Разтегленият ритъм на работа по една тема има и голям чар — след първоначалната еуфория от идеята постепенно отсяваш второстепенното, даваш си сметка какво искаш да кажеш и кое може да пропуснеш.
- Как западната аудитория прие филма?
- Като филм… Автомобилите са най-вече повод да разкажем човешки истории, да покажем палитра от хора, които са се посветили на тези коли — всеки със своя, съвсем различна мотивация. И да се опитаме да ги разберем и представим.
А и сама по себе си темата за соц-автомобилите не е толкова далечна на Западна Европа — много от тези марки са се продавали и там. За държавите от Източния блок това беше и въпрос на престиж, един вид доказателство, че и нашата индустрия не пада по-долу от западната — и начин да се сдобиват с толкова дефицитната „твърда валута”.
Разбира се, в Германия имахме може би най-бурните и спонтанни реакции след прожекциите. Мотивите за бягството от едната Германия в другата, за обединението, за цената на свободата, продължават да бъдат много актуални там.
А Мадс Микелсен, програмният директор на фестивала в Копенхаген CPH:Dox, където беше скандинавската ни премиера, стана един от най-големите фенове на филма и написа за него: „Преходът от комунизъм към капитализъм беше триумф за едни, травма за други, но за повечето беше и двете.
- С какво темите за онези времена все още привличат?
- С това, че все още не сме се разделили напълно с близкото си минало, все още не сме напълно свободни да го погледнем от дистанция и да си кажем кое от него има смисъл да пазим, а с кое трябва да се разделим безкомпромисно. И старият соц-автомобил се оказа чудесен ключ към едно такова изследване на носталгията, повод да се замислим доколко тя се храни от копнежа ти самият да бъдеш отново млад, и доколко е стремеж да се върнеш в „доброто старо време“. Особено ни беше интересно да наблюдаваме младите ни герои в Русия. За тях техните соц-коли не са спомен от личните години на младостта, а опит да градят свой собствен малък свят по мотиви от миналото — а в този свят се оказва, че се преплитат и съветската, и американската мечта.
Тъкмо тази тема за преплитане на мечти, спомени и фантазии доразвиваме и в голяма изложба със същото заглавие, която се открива другата седмица, на 6-ти октомври в Националната Галерия — Двореца.
- Кога тръгвате с лентата по кината?
- „Колите, с които нахлухме в капитализма“ има своята българска премиера като закриващ филм на Международния кинофестивал София ДокуМентал и тръгва премиерно по кината в София, а след това и в страната от 30 септември.
