Полубиографичният “Семейство Фабелман” победи на фестивала в Торонто, вече е фаворит за оскарите
Американският режисьор Стивън Спилбърг обръща камерата към собственото си детство, разпънато между емоциите от първия досег със седмото изкуство и травмите от сложните отношения между родителите му. Най-личният му досега филм “Семейство Фабелман” бе прожектиран предпремиерно на фестивала в Торонто, Канада, където взе голямата награда – на публиката.
Това е първият филм на холивудския майстор, който се представя на подобен кинофорум. Критиците, които са имали възможност да го видят, са категорични, че новата полуавтобиографична лента на създателя на класики като “Списъкът на Шиндлер”, “Челюсти” и “Извънземното”, е фаворит за оскарите догодина.
Базирана върху детството на Спилбърг през 50-те и 60-те години на миналия век в Аризона, тази драма за съзряването навлиза в семейните тайни на един младеж, запленен от киното – Сами Фабелман, а паралелите с живота на режисьора са очевидни.
Досега личната история на Спилбърг винаги е била извън филмите му, макар винаги да е оставяла прикрита следа в тях. В “Извънземното” той филтрира чувствата си около развода на родителите си през призмата на дете, което среща същество от чужда планета. Въпросите за родителството и семейната вина го занимават непрестанно – от “Близки срещи от третия вид” през “А.I. Изкуствен интелект” до “Хвани ме, ако можеш”. Но собственият му живот винаги е бил метафора. В “Семейство Фабелман” за първи път той заменя метафората с нещо, което прилича на истина.
Когато зрителите се срещат с малкия герой, той е на път да гледа първия си филм “Най-великото шоу на Земята” на Сесил Б. Демил. Датата, припомнена с точност, е 10 януари 1952 г. Бащата на Сами – Бърт, инженер, който разбира машините по-добре от хората, му обяснява механиката на движението на образа на екрана. Майката Мици – класическа пианистка с жизнена и хаотична душа на артист (превърнала се в домакиня, защото това се е очаквало от нея), му казва, че филмите са като сънищата, които никога не забравяш. “Сънищата са страшни”, отвръща момчето, едновременно запленено, но и ужасено от сцената с влаковата катастрофа. За да я изгони от кошмарите си, Сами я пресъздава у дома си с влак играчка и 8-милиметрова камера. Баща му е ядосан от заниманията му, които за него не са нищо повече от хоби, но майката е разбираща: “Той го прави, за да поеме контрол”.
Правенето на филми се превръща за момчето в бягство от тревожната семейна динамика, от разпадането на брака на родителите му. Травмите от детството го карат да търси спасение във въображението си и така постепенно, през много проби, търсения и грешки, през много експерименти с техниките на снимане и желание за непрекъснато самоусъвършенстване се ражда големият майстор на емоционално разтърсващите истории, разказани чрез пленителни образи. “Наистина използвах лепило и слюнка, за да разбера как мога да съединя нещата”, спомня си най-великият жив режисьор на Холивуд. “Семейство Фабелман” се връща към редица от най-ранните му аматьорски опити.
Сценарият на филма е създаден в партньорство с Тони Кушнър, с когото си сътрудничи и в “Мюнхен”, “Линкълн” и в последно време за римейка на “Уестсайдска история”. Според Спилбърг, докато са работели по текста, Кушнър се е превърнал в нещо като негов терапевт, а режисьорът е бил пациентът, разказващ спомените си. “Аз говорех дълго, а Тони ме слушаше”, обяснява той.
В главните роли на родителите са великолепните Мишел Уилямс (за нея също вече се говори като за основна претендентка за “Оскар”) и Пол Дaно, които сме свикнали да свързваме често с роли в алтернативни кинопроизведения. В Сами Фабелман пък се превъплъщават Матео Зорион Франсис-Дефорд като дете и Гейбриъл Лабел като тийнейджър. Сет Роугън е близкият семеен приятел “чичо Бени”, който впоследствие, след краха на семейната идилия, става вторият съпруг на Мици.
Пред публиката в Торонто Спилбърг обясни, че отдавна е искал да направи толкова личен филм и накрая е намерил мотивация в страховете, породени от пандемията. “През 2020 г. не знаех какво ще се случи с изкуството , а и с живота след година. Нещата се влошаваха все повече и повече и аз почувствах, че трябва да оставя нещо след себе си - неща, които наистина се нуждаех да разреша. Не беше въпрос на “сега или никога”, но почти”, казва режисьорът за новия си филм. И добавя: “За мен това беше начин да върна мама и татко. И да направя сестрите си Ан, Сю и Нанси по-близки до мен, отколкото смятах, че е възможно. Заслужаваше си да направя този филм заради това”.
“Юнивърсал пикчърс” пуска “Семейство Фабелман” на 11 ноември в Ню Йорк и Лос Анджелис, а на 23-и – в цялата страна. Европейците ще могат да го гледат на голям екран в началото на следващата година.
В Торонто 75-годишният Стивън Спилбърг категорично опроверга някои писания в пресата, че това всъщност е последният му филм. “Не вярвайте на това. Нямам намерение да се пенсионирам и филмът не е моята лебедова песен”, успокои той своите верни почитатели.
“Спилбърг даде толкова много магия в живота ни. “Семейство Фабелман” е поредният му шедьовър, който този път ни показва как тази магия се е появила в собствения му живот”, написа кинокритикът Рос Бонем. А колегата му Робърт Даниел добавя: “В “Семейство Фабелман” Спилбърг използва огромните си кинематографични познания, за да създаде история, в която е цялото му сърце. Това е великолепен, емоционален и пленителен филм, перфектно структуриран, за да припомни на зрителите каква власт може да има показаното на екрана”.
