2592 разсекретени документа, в които се среща името на България, могат да се видят в сайта на ЦРУ.
Част от тях могат да се прочетат веднага в т.нар. електронна читалня, а друга част могат да се поискат по силата на американския закон за свободата на информацията (FOIA).
В електронната читалня има 751 документа, в които е спомената България. Първият е от 1942 г. Това е интервю с бившия американски директор на "Опел" в Германия.
Последният засега документ са двете части от 719-страничния доклад на Чарлз Дуелфър, специален съветник на директора на националното разузнаване за оръжията за масово унищожение в Ирак от 30 септември 2004 г.
Подробно описание на други 1841 документа, в които се споменава България, могат да се намери в т.нар. 25-годишна Програма за преглед на исторически документи на ЦРУ. Според нея нивото на класификация се премахва след 25 г., освен ако документите не подлежат на специален режим. Материалите от тази секция могат да бъдат искани по силата на американския Закон за свободата на информацията (FOIA).
"24 часа" поиска и получи неколкостотин страници по силата на този закон.
Сред най-интересните информации са разсекретени доклади, свързани с атентата срещу папата.
Според един от тях, наречен "За неокончателните резултати от разследването на атентата срещу папата", писан от директора по глобалните въпроси на ЦРУ Дейвид Коен на 1 април 1987 г., са били открити "малко доказателства за българско участие в стрелбата срещу папата".
Докладът разказва, че "процесът за конспирацията по убийството на папата" е приключил в Рим през март 1986 г. със заключение за недостатъчни доказателства за трима българи и трима турци, обвинени в опит да убият папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. "По италианските закони тази присъда е междинна между вината и снемането от отговорност. Тя потвърждава възможна вина, но показва, че доказателствата са недостатъчни, за да поддържат обвинение", заключава Коен. Според него е имало заговор, но не може да се докаже кой стои зад него Авторът допуска, че "истината около атаката срещу папата може никога да не излезе на бял свят". Коен припомня, че процесът не е успял "да установи връзката между Агджа и турската организация "Сивите вълци", турската мафия и нашите власти.
Съдът така и не успява да разпита предполагаемите конспиратори Орал Челик и Бекир Челенк. Челенк, който има репутацията на трафикант и за когото Агджа твърди, че му е дал парите и е бил връзката между турските приятели и българските тайни служби, умира през октомври 1985 г., 3 месеца след заминаването си от България, където от 1982 г. е държан под домашен арест.
"Въпреки това най-важното твърдение на Агджа, че е бил в директен контакт с българските служби с цел заговор срещу папата, остана недоказано", припомня човекът на ЦРУ. Той допълва, че не е намерено и никакво независимо потвърждение за контакти между Антонов и Агджа.
Докладът на Коен е адресиран до лица, описани в специално приложение. То обаче не е сред разсекретените материали, за да не се разкриват имената и длъжностите на работещите в ЦРУ. Загадка остава кой и защо е поискал този доклад 6 г. след атентата.
Освен доклада на Коен в сайта на ЦРУ може да бъде намерен и разузнавателният бюлетин "Нешънъл интелиджънс дейли" Според броя от 21 април 1984 г. например новият италиански посланик в България е казал, че въпреки италианското правителство да опитва да замеси Сергей Антонов и българската връзка в атентата срещу папата, той вярва, че "доказателствата са твърде слаби за обвинения".