В рамките на "София филм фест" миналата събота беше показан австрийския филм "Нощ в края на лятото" на сценариста и режисьора Бернхард Каммел.
Главните роли в него играят София Кузева и нейната дъщеря Криста Панчо Чернева. Нарочно изписвам трите имена на 13-годишното момиче - веднага да се разбере, че неин баща е актьорът красавец в Младежкия театър преди 1992 г. Панчо Чернев. Той е изпълнителен продуцент на "Нощ в края на лятото".
В ролята на майката сигурно ще познаете красивата Дана, любимата на Иван (Христо Шопов) в незабравимия филм на Иван Андонов от 1988 г. "Вчера".
Изящната като китайска статуетка тогава София се е превърнала в чаровна жена. Почти 20 години семейство Черневи живее в Германия, но никога не забравя българския си корен.
София и Панчо Черневи са безкрайно благодарни на Стефан Китанов за поканата му техният филм да бъде представен на българската публика. Като шеф на този значим международен форум Кита винаги подкрепя всяко българско участие в световното кино.
Артистичното семейство Черневи се ражда като на кино.
Началото му е през август 1985 г. на едни пробни снимки в киностудия "Бояна". Партнират си младият актьор Панчо Чернев и новоприетата 18-годишна студентка във ВИТИЗ София Кузева. Преди да изгледат заснетия материал на монитора, Панчо казва: "Хайде сега да видим българската Роми Шнайдер..."
Когато в София се разделят пред ВИТИЗ, младежът продължава словесната свалка: "Голямо бъдеще те чака, да знаеш..." После тя, както и повечето й колежки, се възхищават от изявите му в Младежкия театър и особено от ролята на кмета в "Архангелите не играят флипер".
Съдбата подрежда нещата така, че двамата да са гаджета в телевизионния филм "Очите плачат различно" (1989) на Александър Раковски по едноименната повест на Боян Биолчев. Тя е реставраторката Вера, той е неин колега и любим, част са от групата, която възстановява стара църква. Но в един момент героинята на София се влюбва безпаметно в местен шофьор и забягва с него. Шофьорът, откраднал хубавицата Вера, е... Христо Шопов. Така е във филма, а в реалността София има възможност да опознае по-добре Панчо Чернев.
Срещат се пак пред камерата в телевизионния мюзикъл "Чиполино" (1990) - тя е лукчето, той - грахчето. След което познанството им върви по-изкъсо, а дружбата им - по-плътна, ако ме разбирате за какво намеквам.
След "Вчера" София Кузева се снима във филма на Николай Босилков "Ако можеш, забрави" (1988). Играе главната роля и в руската лента "Изкуството да се живее в Одеса" (1989), където си партнира с Олег Табаков, Алексей Петренко, Михаил Боярски, Андрей Соколов, Виктор Авилов и други звезди на някогашното съветско кино.
Когато на режисьора на филма Георгий Юнгвалд-Хилкевич показват фотоси на млади български актриси, той вижда снимката на София Кузева и възкликва: "Ето я моята Катя-Катерина, аз съм сънувал това момиче..."
Филмът "Изкуството да се живее в Одеса" е показван в цяла Източна Европа, но никога не е излъчван в България.
В друг неин филм - "Хоризонтален пейзаж" (1991) я вижда австрийският режисьор и продуцент Бернхард Каммел и казва: “Искам тази актриса за главната роля в "Дъщерята”. Този филм беше показан преди три години на софийския "Филм фест".
Панчо Чернев се снима в киното по-рядко, но пък е основен актьор в Младежкия театър, играе в почти всичките му постановки.
София завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев през май 1989 г. Не може да се яви на конкурс за столичен театър, защото няма софийско жителство. И докато се чуди накъде в провинцията да поеме, социализмът пада и първият акт на президента д-р Желю Желев е да отмени софийското жителство.
По същото време театър "София" се разцепва и се създава клонингът Малък градски театър зад канала. Кузева се явява на обявения през февруари 1990 г. конкурс и е приета в екипа на театър "София". Директор тогава е Вили Цанков, а тя е изключително горда с първата си щатна работа. През 1992 г. Панчо Чернев печели конкурс на Министерството на културата и заминава на работа в българския културен институт в Берлин. Знае немски, учил е една година езика в университета "Хумболт" и е следвал в тамошната актьорска академия. Приемат го във ВИТИЗ и родителите му го връщат в България. "Ако беше останал, сигурно щеше да се ожени за някоя Гертруда”, смее се София. След 3 сезона в театър "София" тя подава молба за неплатен отпуск и заминава при Панчо. Там подписват официален брак, венчавката правят в България - с родителите и приятелите.
В Берлин София започва да учиезика в спецкурсове, но няма особена амбиция да продължи с актьорството. Знае, че винаги ще говори немски с акцент, а театралната сцена и филмовият звукозапис трудно търпят това. Все пак дава снимки и CV във филмова агенция и там я открива австрийският режисьор Бернхард Каммел за дебютния си филм "Дъщерята".
След като мандатът на Панчо Чернев в Българския културен институт изтича, той приема предложението на германските власти да работи като консултант по проекти в туристическия бизнес. Идеята е туризмът в България да се развие според изискванията на ЕС.
Дъщерята Криста се ражда през 1999 г От малка гледа на дискове филмите на майка си, снимани в непознати за нея времена. Момичето има много таланти - танцува и играе в театралната школа в училището. Ръководителките й, две професионални актриси, оценяват качествата на момичето и му дават главната роля в спектакъла "Магьосникът от Оз". Всъщност Криста играе тази роля в една трета част от спектакъла, в останалите две третини са други момичета. А Криста се превъплъщава в още образи от постановката и така има възможност да опита различни актьорски задачи. Спектакълът е толкова успешен, че излиза извън рамките на училището и е показан дори в общината на Берлин.
От 2011 г. Криста учив първия гимназиален клас на специално училище, в което се влиза след изпит. Тя е приета с допълнителни специалности танци и актьорство майсторство. София определя училището като смесица между класическа гимназия и гимназия по изкуства. Трудно й е на Криста, но пък прави това, което обича.
Тя посреща с голяма радост и възбуда участието си в "Нощ в края на лятото". Но на третия снимачен ден казва на майка си: "Мамо, това е страшно уморително всъщност!" Признава, че й е много приятно да играе пред публика, но й се вижда доста досадно да ходи на кастинги и други такива неща.
Ако в последна сметка Криста все пак реши да поеме пътя на родителите си, ще е трето поколение актриса. Дядо й Петър Кузев е играл в Смолянския, а след това дълги години в Хасковския театър.
А голямата мечта на София Кузева сега е да играе в български филм. Казва, че е друго усещането, когато снимаш на родния си език. Но всичко ще зависи от проекта, не би се съгласила на каквато й да е роля.
