25-годишната българска студентка от Холандия Валерия Младенова опитва да търси решение на световни кризи в едни от най-горещите точки на света. Засега го прави с доклади, анализи и предложения на някой от 5-те езика, които говори свободно - английски, немски, френски, руски и холандски. Но в бъдеще има и по-амбициозни планове.
Последната гореща точка, от която Валерия се върнала преди дни, е Иран. Там на конференция по класическо управление на водите в град Язд тя била единствената българка и една от двамата студенти сред белокоси професори от цял свят. "Много ми стана хубаво като видях българското байраче на подиума на конференцията", казва момичето.
Валерия се озовала в Иран и случайно, и не съвсем. "Научих за конференцията от мой приятел, с когото се бяхме запознали на предишна конференция в Маастрихт. Той ми каза, че търсят доклади за срещата, и аз реших да изпратя моя. Темата, която предложих, бе свързана с управление на водните ресурси при глобалното затопляне, защото това е нещо, което ме интересува открай време", казва Валерия.
Докладът бил одобрен, а българката стегнала куфарите за централния ирански град. Преди това обаче - както прави винаги когато тръгва за непознато място, проучвала близо 2 седмици всичко или почти всичко за мюсюлманската държава и най-вече нравите и дрескода. Така в куфара й се озовали 10 шала, с които да покрива главата си, и няколко туники, дълги до коляното. Не намерили място никакви вталени дрехи и блузи с деколтета, тесни панталони и ботуши, които подчертават глезена. "Въобще
никакви дрехи, които показват необлечена част от женското тяло", обобщава Валерия. Иначе Иран се оказала доста спокойна страна. "Жените си ходят по улицата, но в метрото предпочитат да пътуват в двата крайни вагона, предназначени само за тях", споделя момичето. Макар и рядко, омъжените иранки си позволявали да се качат и в другите вагони, ако са със съпрузите си. Обратното - мъже да влязат във вагон с надпис "Само за жени", било невъзможно. Който наруши правилата, можело да бъде прибран от т.нар. нравствена полиция.
Същото можело да се случи на жена, която дръзне да ходи на обществено място без шал на главата.
Не толкова тежка е забраната за здрависването между мъже и жени. "Чужденките обикновено го правят, а местните мъже обикновено се възползват от това", смее се Валерия и разказва как се озовала в един магазин. Когато си тръгвала, всички младежи се скупчили да й подават ръка. Това бил един от малкото начини, при които можели да видят и да пипнат открита част от женското тяло.
Не така сравнително либерални обаче били нещата в Пакистан, където Валерия се озовала през юни миналата година. Студентската конференция, която възпроизвеждала модела на ООН, се провеждала в град Лахор.
За да бъде предпазена от всякакви изненади, тя през цялото време се движела с охрана. Освен че я пазели от местни любопитни, от време на време й напомняли някои особености на пакистанските нрави, като например, че жена не може да яха мотор така, както се прави в Америка и Европа - краката трябвало да бъдат спуснати само от едната или от другата страна, а не разкрачени.
На другата крайност откъм либералност и свободни нрави се оказала Бразилия. Там Валерия била водещ на един от панелите на конференция, провеждана по модел на ООН, организирана от Федералния университет на Рио Гранде До Сул. За разлика от пакистанската дисциплина по време на срещи и конгреси в Бразилия всеки влизал и излизал когато си поиска - все едно бил на карнавал. "Но този номадски живот ме направи толерантна към привичките на всякакви нации. Интегрирам се много бързо, където и да се озова", казва момичето.
Всъщност Валерия учи магистратура по стратегически мениджмънт в университета "Еразъм" в Ротердам. Предстои й защита на дипломна работа. "От една страна, много пътувам и не знам кога ще успея да я напиша, но от друга, пътуванията ми помагат да осъществя много нови контакти и да науча неща, които ще са ми полезни при писането", казва Валерия.
Напуснала България на 16 години
Тогава била ученичка в столичното 35-о училище. Отворила се възможност по програма за обмен на ученици и тя кандидатствала да учи 1 година в Германия. Приели я. Оттам решила да опита бизнес администрация в САЩ и пак успяла. Така изкарала 2 години отвъд океана. После половин година учила руски в московския институт "Пушкин". След това записала бакалавърска степен по икономика и финанси в университета в Амстердам.
На въпроса как си представя бъдещето си казва: "Вече съм подала документи в няколко холандски компании и знам, че ще успея."
Тя се надява българските студенти да проумеят, че бележките в студентската им книжка нямат особено значение.
"Не може през цялото си студентство да не си открил десетките възможности за реализация, които се предлагат по време на следването, а после да хленчиш, че си бил пълен отличник в удниверситета, че имаш много дипломи, а ето, видите ли, нямаш работа", казва Валерия.
От известно време тя работи в холандска маркетингова компания и се е специализирала в анализи на пазара. "Хубавото на работата ми е, че може да се върши от всяка точка на света. Нали нещо трябва да финансира пътуванията ми", казва младата жена. После уточнява, че организаторите обикновено й плащат хотела и престоя, но не и самолетните билети до мястото на конференцията.
Скоро например заминава за Индия
С още 25 студенти от университета, в който учи, ще се срещат с индийски компании, които да им представят своя модел за правене на бизнес.
"От всяка среща, където участвам, се раждат много нови контакти, които после ми носят информация за събития по цял свят, където с радост се включвам", обяснява Валерия философията на успеха си. Освен това всяко ново пътуване й показва неща, които не е виждала никога. В Иран например видяла много стара системa от канали, измислена от тях около 1 век пр.н.е. "В Иран я наричат "ганат" или "куанат", а в Северна Африка - "фогара". Но независимо от името принципът е един и същ - канали и галерии, които пренасят вода с помощта на гравитацията, без да вредят на околната среда", обобщава момичето.
На въпроса от кого е взела тази страст към пътуванията и бързото безпроблемзно потапяне в нова среда казва: "Сигурно от майка ми Соня, която е преподавател по английски и пътува при всеки удобен момент, и от баба ми, която е посетила към 50 държави, докато е била журналистка. Надявам се да няма сърдити, ако кажа, че може би е и от зодията ми - Стрелец", казва Валерия. Освен това е благодарна на майка си, която помага с финанси за пътуванията. "Както знаете, при нас за децата се дава всичко за разлика от западноевропейските семейства", усмихва се момичето.
Валерия намира, че номадският начин на живот я прави гражданка на света. "Чувствам се навсякъде еднакво добре и мисля, че бъдещето ми ще е свързано с търсене на решение на кризисни ситуации в бизнеса в различни точки по цял свят", завършва момичето.