“Орфей” в Народния театър ще предизвика противоречиво възприятие.
Зрителите, които от години не са гледали Лилия Абаджиева и са забравили необятното сценично съзнание на Галин Стоев, ще ахкат и охкат заради визиите на Йерней Лоренци. А онези, които поради различни обстоятелства са гледали театър на Робърт Уилсън, Стрелер, Робер Лепаж, Серебренников, Петер Задек, Патрис Шеро – въобще театър на експертите пилигрими (сред които вече е и Лоренци), гостуващи при покана на европейските сцени (практика от края на миналия век), ще се отегчат и протестират заради ощетяването на актьорите от Народния театър.
Наистина Деян Донков и Василена Винченцо са класни актьори, заради които фенът ще влезе в залата, предвкусвайки удоволствието от гледането им в трагичните роли на Орфей и Евридика. Но ще остане разочарован – двамата актьори не играят, а присъстват на сцената. А за техните преживявания разказват останалите актьори.
Точно това е хитрата идея на Лоренци. Страданието на влюбените не е цел на режисьорската работа. Целта на Лоренци е да покаже отзвука от трагедията с Орфей и Евридика сред техните роднини и приятели, така да се каже, да онагледи масовото съзнание, изправено пред случването на една житейска катастрофа.
Заради това режисьорът пуска в началото на сцената епизоди от Троянската война според митологичните източници. Във време, когато думата “война” заради близките до нашата страна събития е натоварена със силно негативна конотация, жестоките уводни сцени на насилие подготвят нашето съзнание до тотално отвращение спрямо кървавите убийства.
И тогава започва легендата за родопския певец Орфей и неговата любима. Ще има сватба и Василена е в булчинска рокля, а Деян – в официален черен костюм. Обаче няма да им потрябват официалните тоалети. Цялото представление е съчувствие на обществото към Орфей.
Заради мобилността на персонажите Лоренци оставя всички актьори да седят на столове или да блуждаят на сцената и те стават един след друг, за да споделят пред микрофоните скръбта си след смъртта на свои близки хора. На сцената тегне тъга. Екипът на спектакъла ни учи как да скърбим. Това е приносът на театъра за приобщаване към страданията на хора, убивани от бомби и прогонвани от домовете си извън политическите съображения и игри, извън дипломатическите ходове.
Има красиви изпълнения в тази литургия. Биляна Петринска изпява части от операта “Орфей и Евридика” на Глук. Владо Пенев пуска дълбокия си и красив глас, за да опише държането на двамата влюбени. Валентин Ганев свири печални откъси на цигулка и контрабас. Радена Вълканова и Жорета Николова разказват за скъпи покойници. Гергана Змийчарова съблича блузата си и се изправя пред голия до кръста Орфей, за да изрази еднаквост на съдбата и съпричастие. На сцената са още: Александра Василева, Дарин Ангелов, Ева Данаилова, Стелиан Радев, Ненчо Костов, Димитър Николов.
Представлението свършва като всяко бдение. Актьорите си тръгват мълчаливи и мрачни, зрителите напускат залата с ръкопляскания като сбогуване след изнасяне на ковчега със скъп покойник.
