Всенародният любимец много трудно се сдобил с престижните звания, макар хората да били луди по него
Лекарите плакали, когато правили аутопсията на звездата преди 33 години
- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен (“Зех тъ, Радке, зех тъ”).
Хората направо се побъркват, като го видят на сцената, на екрана, по улицата. Сякаш е някаква международна рок звезда. Луди по него. Луди. Знаят, че ще ги разсмее до сълзи, и му се отплащат с обожанието си.
Така с лекота някога се носи на крилете на всенародната любов комедийният колос Георги Парцалев, от чиято кончина се навършиха 33 години на 31 октомври.
Надарен с талант и присъствие, които магически му печелят титлата на абсолютен любимец, все пак има и личности, които са като имунизирани срещу неговата харизма. Такъв е именно Тодор Живков.
Парцалев много трудно стана заслужил артист, а дваж по-трудно - народен. Поради тази причина ден-два преди 24 май, когато се обявяваха тези звания, Парцалев ставаше много напрегнат и нервен. След като последен от водещите хумористични артисти го правят заслужил артист, трябва да минат цели осем години, за да го удостои Живков с отдавна заслуженото признание народен артист.
Това пише в книгата “Тъжният клоун” Илия Ангелов, който е близо до актьора и цялото му семейство през последните 15 години от неговия живот. В своя труд именно той разкрива как Парцалев успява да стопи леда в сърцето на Първия и да го омагьоса така, че веднага след това да получи отдавна желаното.
Живков не обичал комика, както и други представители на артистичния свят заради техните странности в личния им живот. Когато присъствал на сценични изяви с участието на Парцалев, той никога не му ръкопляскал. Само че след време отношението му към него се смекчило и това веднага проличало. Симпатиите към актьора се събуждат в момент, заключен в история, която има характер на абсолютен анекдот, но е истина, както свидетелства Илия Ангелов.
Случката се разиграва по време на гостуване на делегация на Корейската народна република у нас. По този повод има тържествен концерт в Летния театър в Банкя, където, естествено, присъстват Живков и част от тогавашното Политбюро. След концерта всички артисти са поканени в резиденцията на малко вечерно тържество.
Сред присъстващите са Георги Парцалев, Йорданка Христова, Бисер Киров, Стоянка Мутафова и т.н.
Първия е в страхотно настроение, докато Парцалев само отпива от чашата си и пуши нервно цигари.
В един момент, въпреки че бяхме далеч от Живков, той се обърна към Парцалев и рече:
- Георги, ха кажи нещо и ти! Недей да мълчиш!
След тези думи на Живков всички притихнаха.