Герои или жертви са режисьорът Морфов, писателят Карабашлиев, пиарът Кръстева: вижте най-ценното в живота им дотук извън емоциите
И тримата няма от какво да се срамуват в своите биографии дотук. Особени са, интересни са, но иначе нито единият щеше да бъде сред най-известните български режисьори, нито щяхме да купуваме книгите на писателя, а и едва ли Ахмед Доган - обичан и мразен, щеше да се вслушва поне 15 години в съветите на своя пиар.
Никой не знае докъде ще стигне тази странна криза в Народния театър. Така актьорите от елитната трупа говорят помежду си от две седмици за най-обсъждания скандал у нас. Правят го и политици, особено след като служебният министър на културата Велислав Минеков поиска в театъра да дойдат “правилни хора”.
Тази история започва по тъмно - в нощта срещу 30 октомври, когато вратата на Велислава Кръстева, пиар на театъра, е надраскана с 12 надписа “ДПС” и “Изчезвай”. Полицията разследва неизвестен извършител, а реакциите стигат до “етническо прочистване” и “политическа нетърпимост”.
До 8 ноември, когато талантливият режисьор Александър Морфов - и той поканен като Кръстева от директора Васил Василев за главен режисьор в Народния, обявява: “Аз съм известният извършител”.
Театърът напусна Захари Карабашлиев - главен драматург в НТ “Иван Вазов” и поредният талант, привлечен в екипа. Карабашлиев подаде оставка, несъгласен с политизирането на кадрите, защото по думите му партийните пристрастия нямат място в една културна институция. Виж историите на тези трима главни актьори.
Александър Морфов - Одисеята на режисьора индивидуалист, изпълнена с триумф и разочарования
ДИМИТЪР СТАЙКОВ
Колкото и да е странно, Александър Морфов след задължителната в онези години казарма записва да следва във Варненския технически университет.
Кой знае накъде щеше да го поведе съдбата, ако в това МЕИ нямаше любителска театрална трупа, ръководена от големия актьор, варненец Стоян Алексиев. Естествено е, че Морфов едва издържа две години и напуска университета. Отива в Сливен, където майка му е учителка по руски език и литература. Започва работа като осветител и сценичен работник в местния театър и окончателно приема сцената като своя съдба, когато през 1984 г. е приет във ВИТИЗ, специалност “Куклено изкуство” с ръководител Юлия Огнянова.
През 1990 г. Морфов се дипломира като куклен режисьор и заминава да работи в Родопския драматичен театър в Смолян, където е режисирала Юлия Огнянова. Понеже не може да седи мирно, адски намразващ несправедливостите, както ще живее и в бъдеще, режисира политическо кабаре, осмиващо порядки на социалния живот и на управлението на местната червена власт. Представленията минават с луд успех, но
местните управници ги забраняват
Името на Морфов се разчува в столичните театрални среди и от театър “Сълза и смях” канят кабарето без наем. То се играе отново с феноменален успех. Кольо Георгиев, директор на театър “София”, кани Морфов на работа там. Режисьорът предлага за афиша на театъра да постави “Бурята” от Шекспир. Спектакълът се играе с голям успех, разкривайки методологията на Морфов.
След година режисьорът е поканен в Народния театър. Започва неговата одисея там, която е изпълнена с триумфи и разочарования, та чак до днешната ситуация в конфликта с Велислава Кръстева. През 1994 г. Морфов поставя “Дон Кихот”, сензационно наемайки Владимир Пенев за ролята на Санчо Панса, докато Дон Кихот се изпълнява от комика Кръстю Лафазанов.
В Народния Морфов открива и се опира на неколцина актьори, превръщайки ги в звезди.
Деян Донков е един от тях, впечатлявайки с ролята си на Дон Жуан в едноименната постановка през 2006 г. Така постепенно той превръща Народния театър в притегателно място на зрителите, жадуващи за умен и зрелищен театър. Павел Васев, директор на Народния преди 2015 г., пише, че като се съберат приходите от всички спектакли на Морфов към 2015 г., цифрата надвишава 6 млн. лева. А през това време заплатата му е около 1000 лева.
В този период от живота си Морфов прави грешката да се занимава с административна работа. През 2015 г. Павел Васев се пенсионира и културният министър Вежди Рашидов предлага директорското място на Морфов, докато се проведе конкурс. Не минава много време и в трупата намразват най-добрия си режисьор заради вниманието му само към “своите” актьори и липсата на диалогичност. Потънал в десетките бюрократични недомислици, Морфов става
все по-мрачен и нихилистичен към работата си
на театрален шеф.
Световната сцена отдавна е измислила модел на поведение на режисьори от типа на Сашо Морфов. Тя не ги съблазнява с административна служба по българския модел, а ги оставя да продават идеите си на театри по света.
Сашо Морфов получава много награди за свои постановки. През 1998 г. той взема “Аскеер” и “Икар” за спектакъла “На дъното” в Народния театър. Носител е на повече от 20 награди за постановките си в руски театри (“Златна маска”, “Чайка”, “Златен Софит”, “Кристален Турандот”, “Гвоздеят на сезона” и др.). Поставял е във Франция, Швеция, Македония, Румъния и Латвия. Носител е на орден “Кирил и Методий първа степен” за “изключителни заслуги към Република България в областта на културата и изкуството”.
Велислава Кръстева: Добрият PR, който e като сол във водата - гледаш прозрачна, вкусиш ли я - солена
Велислава Кръстева, която след 20 години в политиката сбъдна детската си мечта да е част от магията на артиста, може и да съжалява за острия завой в кариерата си.
През април тя бе изненадата в екипа на Васил Василев, новия директор на Народния театър “Иван Вазов”, който я покани като пиар. Вероятно връзката е Плевен - градът, чийто театър ръководи той, преди да спечели конкурса, тъй като 55-годишната Велислава е завършила музикално училище там. Възможно е и Министерството на културата да ги свързва, тъй като и двамата сa зам.-министри в правителството “Орешарски”. Всички, които тогава са работили с тях, са категорични, че това е бил един от най-ефективните екипи в това изстрадано ведомство.
Самата Велислава деликатно мълчи. Само пред сайт за култура обяснява, че точно “Хъшове” и Морфов са спектакълът и режисьорът, които са част от концепцията, с която влизат в Народния театър. След случката с надписите защо обаче Морфов става герой, а тя “партиен кламер” в Народния театър, въпреки че не се е чуло да е агитирала артистите за ДПС? “Ние сме умален модел на обществото, не остров”, деликатно отбелязва Кръстева.
Да, Велислава дълги години ръководи “Връзки с обществеността” и е говорител на ДПС. Била е и депутат в движението. В медийната комисия общуваше с колегите от големите телевизии без проблеми. Постепенно и деликатно се дистанцира от ДПС в парламента, търсейки нова посока в живота си. И тъй като 10 години гласува с Ахмед Доган, на последните избори го прави пак. Казва, че е била в ролята на “Велислава” до почетния председател на ДПС.
Политическият пиар изповядва правилото, че трябва да е като сол във водата - гледаш я прозрачна, вкусиш я - солена. Неговият образ не би следвало да е предмет на медиен интерес. Но за съжаление, тя се превърна в обект на коментари.
В интервю за “24 часа” тя разказва за музикалното училище и виолончелото, за неуспешното кандидатстване на два пъти в Консерваторията. Много иска да е актриса, режисьор, пак актриса. Убедена е, че ще е страхотен солист. Пише стихове. Дори е на първата детска асамблея с поезия, защото не успяла с виолончелото. Опитва във ВИТИЗ театрална и кинорежисура, но я скъсват “мигновено”. “Избухва” демокрацията и тя поглежда журналистиката, която много я привлича. Живее във Враца, където е оркестрант във филхармонията. Работи в първия частен вестник “Конкурент”, после в “Дарик”, “Стандарт”, “Експрес”, “Монитор”. Магистър по политология и бакалавър по управление на социокултурните дейности. Поема посоката към политиката при СДС, а от 2004 година Емел Етем ѝ предава контактите с медиите в ДПС.
Захари Карабашлиев: Не иска да е част от конфликт, който трови творците
Няма и половин година, откакто бе назначен за главен драматург на Народния театър “Иван Вазов”, Захари Карабашлиев подаде оставка. Обяви я във фейсбук с обяснение, че е “свързана с конфликт, който ескалира и излезе далеч извън стените на най-високата театрална институция”. Той бе поканен през юли от новия директор на театъра Васил Василев да стане главен драматург. Двамата се познават покрай поставянето на едноименната пиеса по романа му “Опашката” в Плевенския театър, режисирана от Явор Гърдев.
Въпреки че според него няма “партийна линия”, преди пет години Карабашлиев бе сред учредителите на “Да, България”. През 2017 г. бе в Национален съвет на партията, но в момента не е в него. Сега уточни: “Аз съм политически необвързан и не бих желал да бъда въвличан в конфликт, който трови творческата атмосфера вътре и уронва престижа на Народен театър “Иван Вазов” отвън”.
Роденият във Варна Карабашлиев е завършил българска филология в Шуменския университет. Водил е предаване в местно радио. През 1997 г. заминаава за САЩ заедно със семейството си. Учи “Художествена фотография” в университета на Охайо и започва да снима професионално. По-късно се мести в Калифорния, където завършва продуцентски курс в Лос Анджелис. Започва да пише драматургия и проза на български и английски език. Първият му роман “18% сиво” излиза в България през 2008 г. По-късно е издаден в САЩ, Франция, Полша, Хърватия и др. Режисьорът Виктор Чучков-син засне филм със същото име. През 2014 г. се завръща в България и става главен редактор на издателство “Сиела”.
