Годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ връчи днес премиерът Гълъб Донев на акад. Людмил Стайков. Бележитият филмов режисьор и преподавател в НАТФИЗ получи отличието за своя изключителен принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.
Церемонията по награждаване му се състоя в Националния исторически музей. Наградата „Св. Паисий Хилендарски” е учредена през 2000 г. и се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
Носителят й за тази година е определен от специална комисия от шестима души начело с акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките, припомни в началото на церемонията министърът на културата Велислав Минеков.
За шести път съм председател на тази комисия и за първи път виждам такава богата палитра от предложения за хора, които да бъдат наградени. На комисията изобщо не ѝ беше лесно да избере, но накрая всички бяхме убедени, че безапелационно на първо място е акад. Стайков. Това е още един повод и за БАН да се гордеем, че такъв човек като него в нашите редици. Бъдете все така здрав, бодър и с нови идеи, както се случи с новото издание на “Аспарух”, на което всички се радвахме. Желая ви все такива успехи, обърна се към Стайков председателят на БАН Юлиан Ревалски.
Слънчевата зала на НИМ е най-подходящото място за събитие в чест на акад. Стайков. Днес думата има режисьорът, затова аз ще бъда кратък и ще използвам моето време, за да ви споделя един от неговите уроци, който вие неговите ученици вече знаете, но аз имах честта да науча тази седмица. Той е безценен за всеки. А именно - да разказваш само историите, които те докосват, като не е задължително да те вълнуват приятно. Може да ти причиняват силна и дори нетърпима болка. Почти сигурно е, че тъкмо тези истории ще разказваш още по-въздействащо. Когато разказваш истории, с които си свързан, това събужда чувствителност към проблем, който търси решение. Отключва съпричастност и задейства онази обществена енергия, която настоява решението да бъде намерено. В настоящото ми професионално занимание разбирам този урок като съвет да не губя връзката си с проблемите на хората. Ако мога да разкажа един приблем, ще намеря и решение на него. Обикновено в историята се крият всички отговори. Благодаря ви, професоре, каза служебният премиер Гълъб Донев.
Струва ми се, че да се снима един филм е много по-лесно от момента, в който трябва да намеря точните думи, за да изразя вълнението си и чувствата, които са нахлули в мен. Безкрайно съм благодарен за тази празнична обстановка, в която съм сред любимите колеги и най-високото представителство на страната, каза Стойков. Той благодари за наградата и подчерта, че се радва за това, че му я връчват в НИМ. “Безспорно повечето ми филми са с историческа тематика, но тайно си помислих: “Ах, какъв късмет, че не съм правил комедии, защото как щяхме да стигнем до Габрово”, допълни той.
Тази награда ме приобщава към творци, които сега са изучавани, а аз ценя, уважам и изпитвам преклонение за изключителния им принос за развитието на културата и изкуството в страната ни. По някаква случайност трима от получилите досега наградата по техни произведения са правени мои филми. Това са Антон Дончев, Вера Мутафчиева и Анжел Вагенщайн, продължи той.
Единственото ми притеснение, което си позволявам да споделя, е, че в този момент, когато знам какво ѝ е на държавата, като знам какво грижи и тревоги имат ръководителите, които знаят, че съдбоносни са всеки ден и всяка нощ, да се отдели време за изкуството и културата за мен е необичайно, даже притеснително, че отнемам време за такава изява, допълни още академикът. Но подчерта, че си обяснява това решение с висока държавническа мъдрост, защото само “държава, която отделя внимание на духовната сфера, има бъдеще”.
Професионалният път на акад. Людмил Стайков, който преди месец навърши 85 години, започва от театралната сцена на Бургаския и Младежкия театър. В БНТ създава редица документални филми за върхови постижения на българското музикално, балетно, оперно и фолклорно изкуство. Филмовите му творби постигат изключителна популярност сред милиони зрители. Трилогията „Хан Аспарух“ се превръща във феномен на 80-те години. Подобна е и съдбата по-късно на „Време разделно“ по романа на Антон Дончев, определен с анкета на БНТ за филм на столетието.
През годините филмите на Людмил Стайков представят България на десетки международни фестивали по цял свят. Акад. Стайков е носител на множество награди, както и на ордена „Академични палми“ на Френската република.
Очаквайте подробности!