Съд отказа на родители да опитат да имат внуче от син, докато е в кома
В началото на ноември 22-годишен студент в Англия колабира по време на спорт. Пристигналият на място екип на спешна помощ констатира, че е получил инсулт. Откаран е в болница, но изпада в кома и лекарите признават, че няма шанс да бъде спасен. Тогава родителите му се решават на необичайна стъпка в такъв момент. Те ги молят да извлекат от него сперма, за да могат да имат внук, тъй като той е единственото им дете. Като аргумент за искането си сочат, че дългогодишната му приятелка е изявила желание да износи бебето, а те са готови да го отгледат.
Докторите казват, че могат да го направят, но не са сигурни дали имат законово право на това. Така на трети ноември специализиран съд за вземане на решения в полза на хора, които не са в състояния да го сторят сами, се събира на спешно заседание в извънработно време. Съдия Джъстис Пул изслушва аргументите на родителите. Бащата на умиращия студент разказва, че синът му винаги е искал да има деца и той и майка му са готови да направят всичко възможно да сбъднат тази негова мечта. Приятелката му пък е готова да помогне, като забременее с извлечена от него сперма. Затова и тримата настояват за бързо решение, докато той все още е жив.
Съдията обаче отхвърля молбата им. Без да разкрива самоличността на никое от замесените лица, той публикува аргументите си за съдебното решение, за да даде повече информация на хората как трябва да действат, ако искат да оставят след смъртта си сперма или яйцеклетки с цел създаване на поколения. А се оказава, че те стават все повече с развитието на репродуктивната медицина. Заради тежки заболявания, напредване на възрастта или просто страх от несигурните времена, в които живеем, те пристъпват към замразяване на биологичен материал. Обикновено в документацията за процедурата има включена клауза и какво да бъде направено с него, ако не бъде използван в определения за съхранение срок. Казусът смърт рядко присъства, тъй като се подразбира, че създаването на поколения е акт, който се прави приживе.
Редица случаи обаче показват, че това не е съвсем така. Само преди няколко месеца 22-годишна англичанка подхвана също съдебна битка, след като получи отказ да използва замразена сперма от своя годеник, за да забременее. Ели Хорн и Майлс са заедно от три години, когато разбират, че той е болен от левкемия. Лекарите им казват, че лечението му може да го направи безплоден и ги съветват да съхранят сперматозоиди. Те го правят, защото винаги са искали да имат деца, но не пристъпват към инвитро, тъй като са концентрирани върху неговото лечение. През септември миналата година Майлс се разболява от пневмония, рязко се влошава и умира. Ели решава да сбъдне мечтата им да имат дете, но получава отказ да използва замразената от него сперма. Причината е, че той не е посочил изрично какво да стане с нея след неговата смърт.
“Сега съм изправена пред много дълго и скъпо съдебно дело, за да спечеля законно спермата на Майлс, която по право трябва да бъде моя. Не само загубих любовта на живота си – мъжа, с когото живеех, за когото планирах да се омъжа и да родя децата му. А сега съм на ръба да загубя шанса дори да имам нашите деца”, казва Ели пред “Дейли мейл”. По думите ѝ никой не ги е информирал, че годеникът ѝ трябва да декларира приживе тя да има право на спермата, въпреки че във Великобритания е прието законодателство по въпроса още през 1990 г. Според него хората, даващи съгласие за съхраняване на яйцеклетки, сперма или ембриони, трябва да посочват и какво да се случи с тях, ако умрат или станат умствено неспособни. От незнание или пък просто защото не са готови за толкова сложно решение, те не го правят. А посмъртното зачеване е възможно само ако има такава декларация.
“Ако знаехме, със сигурност щеше да подпише. Бяхме говорили толкова много за бебето, което искахме да имаме. Дори обсъждахме как да се казва, ако е момче или момиче”, посочва Ели, която е обявила кампания за събиране на 50 000 паунда, за да плати разходите по съдебния процес.
35-годишната Джейд Пейн също води съдебно дело да използва замразена сперма на мъжа си, който почива от онкологично заболяване преди две години. Нейният случай е още по-заплетен, тъй като съпругът Даниел я дава за съхранение през 2010 г., когато за първи път е диагностициран с рак на тестисите. По-късно двойката кандидатства за инвитро и в документите, които и двамата са подписали за процедурата, е посочено, че тя ще бъде извършена със съхранената сперма. До оплождане обаче не се стига, защото този път е открит тумор в мозъка на съпруга и двойката преценява, че не е подходящо време за бебе. Даниел почива през 2019 г. и Джейд се решава да продължи сама към инвитро, но получава отказ от клиниката, тъй като в договора за съхраняване на спермата нейното име не е изрично посочено като получател, въпреки че в по-късни документи за планиране на процедура, докато той е още жив, съществува.
“Отвратително е, че трябва да доказвам нещо пред съда. Той беше мой съпруг и искам детето му. Това е нещо, което и двамата планирахме заедно и той почина, преди да имаме шанса да го реализираме”, обяснява Джейд. Сега тя е принудена да събира писма от приятели и лекари, които да потвърдят това. “Получих телефонно обаждане от клиниката през октомври 2019 г. Попитаха ме дали сме готови да започнем инвитро. Обясних им, че туморът на Даниел е нараснал, той е в терминален стадий и не съм достатъчно емоционално стабилна, за да се подложа на процедурата. Казаха, че правото ни на финансиране е за 60 месеца и когато настъпи подходящ за нас момент, мога да се свържа с тях в рамките на този срок”, спомня си вдовицата.
Британските правоприлагащи органи са изключително стриктни, когато става въпрос за подобни казуси, тъй като замразяването на сперма, яйцеклетки и ембриони става все по-популярно заради развитието на репродуктивната медицина.
Правото на личен живот и на самоопределение във връзка с възпроизвеждането трябва да се взема предвид в такива случаи, посочва Джъстис Пул в решението си да откаже на двамата родители да опитат да заченат внуче от умиращия си син. Няма доказателства, които да ме убедят, че той би желал спермата му да бъде събрана и съхранена при наличните обстоятелства, мотивира се още съдията.
Англичанка проправи път за посмъртно зачеване преди 25 г.
Един от най-известните случаи на посмъртно зачеване също се случва в Англия, и то преди четвърт век. 30-годишният Стивън Блъд се разболява от бактериален менингит през 1995 г., малко след като е създал семейство. Състоянието му рязко се влошава, изпада в кома и съпругата му Даян моли лекарите да извлекат от него сперма, преди да умре. Законодателстното по въпроса е съвсем ново, така че те го правят, без да имат изрично съгласие от Стивън.
Опитът на Даян да забременее с неговата сперма се превръща в дългогодишна съдебна сага, която стига дори до Европейския съд по правата на човека. Европейските магистрати се произнасят в полза на съпругата, но въпреки това никоя английска клиника не се съгласява да извърши инвитро процедура, тъй като би била в нарушение на британското законодателство. Затова се налага спермата на Стивън да бъде транспортирана в Белгия, където вдовицата му зачева две момчета. Днес те са на 23 и 19 г. и с гордост застават до борбената си майка, за да разказват необикновената история за своето раждане.
50-годишната Даян признава, че никога не е предполагала, че стореното от нея ще продължава да вълнува толкова дълги години. Даже мисли, че в момента интересът към него е още по-голям. “Когато се реших на това преди 25 г., беше доста необичайно и изглеждаше странно, но сега светът свиква с малко по-различните обстоятелства”, казва Даян Блъд.
Тя успява да спечели и съдебно дело името на покойния ѝ съпруг да бъде записано в актовете за раждане на двамата им синове.
