Антон Страшимиров мами, за да спечели първата постановка. От яд после разпалва гнева на студентите, осуетили откриването
Елин Пелин критикува остро културната институция, Иван Вазов скача яростно в защита
Лора дебнела Яворов по коридорите и нахлувала в кабинета му, за да го хване в крачка с някоя актриса
След пожара през 1923 г. Смирненски пише подигравателен фейлетон, че театърът сам се е подпалил от мъка
Последният шумен скандал и драматичните реакции в Народния театър “Иван Вазов” са само най-актуалната порция от дългата история на интриги в културната институция. Под покрива на театралния дом страстите кипят не само на сцената от първия ден, в който отваря врати. Повече от век там са се разигравали абсурдни битки на егото и суетата без сценарий и без режисьор, останали зад кулисите без публика и без овации.
Самото начало предвещава бъдещите кавги. Страхотен смут превзема родните писателски среди, когато е обявен анонимен конкурс за първата българска пиеса, която да даде ударен старт и да бъде обещание за светло бъдеще на новия театър през 1907 г.
Надпреварата е убийствено жестока, а за да се подсигури, хитрият Антон Страшимиров се включва с цели три пиеси. Едната е от негово име, другата е подписана с името на жена му, а третата чрез подставено лице изпраща чак от Швейцария. Е, късметът обича смелите и нахалните. Страшимиров печели конкурса и така ликува, че не съумява да си премълчи как умно е изиграл конкуренцията.
Хвалбите му стигат до комисията, която отменя решението си и поставя задача на Иван Вазов да напише нужния им шедьовър. Така патриархът създава “Славата на изкуството”.
Откриването обещава да е царствено. Самият Фердинанд ще присъства, а в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Това допълнително разгневява студентите на фона на разгарящата се университетска криза по това време и те посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Според някои самият Страшимиров от яд също разпалвал огъня у демонстрантите и дори имал пръст в организирането им, като в пресата се твърди, че лично бил купил свирките им.
Така не по вода, а по скандали му тръгва на Народния театър.
Дори Пенчо Славейков не успява да се запази от кал, докато е в директорското кресло, макар някои критици да са се изказвали, че именно той е издърпал до невиждани висоти културната институция.
Само че чешкия актьор и режисьор Йозеф Шмаха, назначен от българското министерство на просвещението за артистичен директор и главен режисьор на Народния театър през 1906-а, не е съгласен. Той злостно оценява Славейков: “Неговият идеал за работата на театъра представляваше четири или пет премиери за осемте месеца на театралния сезон и повишаване на субсидията от 170 на три пъти по 100 000 франка.
Ненавиждаше зрителите. Настроението му ставаше розово, ако салонът бе "пометен". Радваше се като дете, ако софийските зрители не идваха в театъра. И неговото желание се изпълняваше! Софиянци наистина не идваха в театъра. Колкото по-добре по негово мнение се играеше, толкова по-малко публика имаше...”.
С идеалистичните си възгледи Славейков стига само да това да бъде отстранен от поста на директор. Все пак той дава сериозна тежест на поетите за сцената - в частност Яворов и Лилиев.
Легенди се разказват за любовните изтезания, които Лора упражнявала върху Яворов, докато той е бил артистичен секретар на театъра.
Съпругата на поета непрестанно сновяла по коридорите на културния храм, за да посещава мъжа си. Тя чинно го чакала да приключи заседание, а когато знаела, че в кабинета му е някоя актриса, винаги нахълтвала през вратата без предупреждение и без да почука, търсеща сякаш ежедневно и нетърпеливо съпружеското предателство. Самият Яворов се дразни от честите посещения на Лора, като дори си позволява пред други строго да я отпраща да го чака вкъщи, защото има репетиции.
