През 2018 г. актрисата разказва за друг случай на побой от свое гадже
5 години си задавам въпроса защо в онзи момент не намерих сили да си извадя медицинско и да подам жалба. Защо избрах кариерата си в зародиш пред достойнството си, попита себе си на 28 ноември една от талантливите български актриси.
Оттогава вече 5-и ден българите задават въпроса - кой удари Диана Димитрова. Пита и прокуратурата.
Шокиращото признание за агресията върху нея актрисата направи 3 дни след Международния ден за борба с насилието над жени. Разказът ѝ бе споделен във фейсбук първо в официалната ѝ фен страница, където я следват 100 хил. души, а ден по-късно го публикува и в личния си профил. Актрисата показа и няколко снимки, на които се виждат синини по ръката ѝ и белези по лицето.
Случаят е отпреди
пет години,
но разказвайки го едва днес, Диана Димитрова сериозно разпали страстите в социалните мрежи и в медиите. И макар тя да мълчи засега, някои вече спекулират с имената на възможния насилник. С разпити на свидетели прокуратурата ще установява какви телесни повреди е имала актрисата, не е ясно дали и кога самата тя ще бъде разпитана. Ако евентуално се стигне до съд, актрисата ще може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец.
От разказа ѝ става ясно, че инцидентът се е случил пред 30 души снимачен екип: Най-страшното е, че многото хора, с които работих тогава и станаха свидетели, предпочетоха да си затворят очите за случилото се, все едно е нещо нормално. И аз ги затворих. И всичко продължи, както преди.
Тя не уточнява кой филм или сериал са снимали тогава.
Които и да са колегите на Диана Димитрова обаче, признанието ѝ ги поставя в ситуация на престъпници - описаното от нея насилие се квалифицира от Наказателния кодекс като причиняване на средна телесна повреда и хулиганство. Все престъпления от общ характер. А който узнае за престъпление от общ характер, е длъжен да доложи за него на компетентен орган, независимо от това, че не е пострадал лично. В противен случай изпълнява състава на престъплението недоносителство.
Тази случка не е единствената физическа агресия, която е преживяла Димитрова. През 2018 г. актрисата разказва в свое интервю, че е била жертва на насилие. Тогава тя категорично отхвърля, че е било
опит за изнасилване, а го определя като
“нещо като шамари, но много по-сериозно
пребиване”
Не знам какво точно е било преди години. Опитвам се да мисля какви хора допускам в живота си, но в един момент виждаш напълно непознат човек пред себе си, разказва актрисата в интервюто. Насилникът тогава е нейното гадже, което тя напуска веднага след този случай, който описва като “момент, в който два свята се сблъскаха само за веднъж”.
Сама признава, че е мълчала, за да спаси кариерата си. А тя започва през 2015 г., когато актрисата участва в постановката “Посещението на старата дама” на режисьорката Диана Добрева. По това време прави и моноспектакъл “Въпреки всичко”, който играе две години и половина.
След това влиза в главната женска роля в сериала на History Channel – “Спартак”. След нея продуцентите я забелязват и я канят за продукцията “Осем дни, които правят Рим”.
Най-голяма популярност 32-годишната Диана Димитрова придобива в сериалите “Дяволското гърло” и “Откраднат живот”. Продуцентът Евтим Милошев я кани в четвъртия сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова. Зрителите я харесват и остава и в следващите девет сезона. Паралелно се снима и във филма “Писма от Антарктида”. Последната ѝ роля е в постановката “Червено и черно”, чиято премиера бе преди месец в Малък градски театър “Зад канала”. Това всъщност е първата ѝ роля на сцената и като част от трупата на театъра след 6 години участие във филми и сериали.
Диана Димитрова е съсредоточие на много таланти. Тя е красива жена, талантлива актриса, но и много добър художник. Навремето след гимназията е приета първа по успех в Художествената академия.
До ден днешен рисува и прави изложби. Обект на картините ѝ най-често са женските фигури. В интервюта е разказвала, че жената като образ ѝ е най-интересна, затова я изследва в картините си. Колкото и нежна да е, актрисата възприемала себе си като момче. “Свикнала съм да разчитам само на себе си и по-скоро се приемах само като момче”, както и “В много от случаите в ежедневието съм мъж”.
