Филмът му “Шекспир като улично куче” печели 6 награди
на фестивала във Варна
Валери Йорданов е в най-тежката си и отговорна роля. Или може би това не е роля, а той играе себе си? От няколко дни актьорът лежи в Клиниката по ендокринология, която се намира в сградата на “Майчин дом”.
Той откровено и яростно защити Александър Морфов, след като режисьорът призна, че е надраскал вратата на кабинета на пиара и зам.-директор Велислава Кръстева. Надписите са срещу нея, ДПС и Доган.
Валери Йорданов острига демонстративно косата си и пусна подписка в защита на Морфов. От преживения стрес и напрежение Йорданов, който е диабетик, вдига кръвната захар до опасни стойности.
В спектакъла “Хъшове” на режисьора Александър Морфов Валери играе ролята на Бръчков. Може би знаете, че в този образ Иван Вазов вгражда собствени черти и характеристики. Актьорът няма дубльор в представлението и заради болестта му във вторник то беше отложено.
Валери Йорданов е роден на 22 февруари 1974 г. в София, но израства в плевенското село Горник. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов.
Има една
впечатляваща
история между
студента Йорданов
и Мастера:
“През 1993 г. изпаднах в страшна криза: душевна, финансова, любовна... - разказва Валери. - Реших да се откажа от НАТФИЗ. Отидох при Мастера, благодарих му за всичко и му казах, че напускам. Той сложи ръка на рамото, прегърна ме и каза:
- Виж сега, мойто момче. Отиваш си в къщи, взимаш си раничката и заминаваш в планината. И там на спокойствие трябва да вземеш това важно решение. Сам!
След няколко дни отивам в академията и надниквам в стаята, където колегите ми репетираха:
- Може ли?
Мастера хвърля един поглед към мен и най-небрежно ми казва:
- Айде влизай бе, ку.е, и не ми губи времето...”
Валери Йорданов тренира бокс и кикбокс, плуване, яздене, стрелба. Професионален ловец. Свири на китара, хоби му е въздушната акробатика.
Той няма харизмата на Ламбо, осанката на Апостол Карамитев или йерихонския глас на Стефан Гецов. Но има талант, който кара режисьорите често да го ангажират в театралните си постановки или във филмите си.
Снимал се е в около 45 филми и сериали, по-известни от които са “Хайка за вълци”, “Хъшове”, “Откраднати очи”, “Раци”, “Воевода” и др. Изключително успешен е филмът “Емигранти” на режисьора Людмил Тодоров.
На Международния “София филм фест” през 2003 г. “Емигранти” печели награда на публиката за най-популярен български игрален филм и Специалната награда на ФИПРЕССИ за изпълнителите на трите главни мъжки роли - Деян Донков, Иван Радоев и Валери Йорданов.
“Емигранти” получава и Голямата награда “Златна роза” във Варна през 2002 г. - “за хуманноста на посланието и талантливо пресъздадения свят на младите и техните проблеми”. Тримата актьори са отличени със “Златна роза” за най-добра мъжка роля.
През 2011 г. написва сценарий за филм, който кръщава “Кецове”. Режисира го заедно с Иван Владимиров.
Не влага нищо особено като смисъл в заглавието. В деня, в който сяда да запише идеята за бъдещия филм, си купува кецове. “Рядко купувам нещо за себе си - казва Валери. - Може би, ако има някакъв символ, той е дошъл от тая покупка. По-късно открих няколко жаргонни израза от английски, свързани с кецове, които, казани на улицата, пасват идеално с героите на филма. To sneak out и Sneaks. Изнизвам се, измъквам се и горе-долу съм добре, не ми пука.”
Героите във филма са шестима младежи, които бягат от агресията на града и личните си проблеми и се усамотяват на отдалечен плаж на Черноморието. Сред девствената природа те намират временен рай и жадуваната свобода. Пресъздават чувствата, възгледите и вълненията, свързани с приятелството и любовта, на новото поколение. Това е филм за младите - такива, каквито са. Щури, плътни и мислещи. Хора, които не се отказват. Тук и сега. Авторите на филма го определят като романтичен екшън.
На 17 август 2009 г. е първият снимачен ден на “Кецове”.
На 29 май 2010 г. край сервиз за гуми в Горни Богров Валери Йорданов удря с джипа си “Муцибуши” двама мъже.
На 21 юни 2010 г. на церемония в НДК Валери Йорданов е обявен за най-добър киноактьор за 2009 г. - за участието си в телевизионния сериал “Хъшове” и филма “Раци” на Иван Черкелов. Посвещава наградата си на мъжете, които е ударил с джипа си.
Актьорът преживява
много тежко този
екзистенциален
Бермудски
триъгълник
Дори обявява, че може би вече няма да се върне на театралната сцена. През тази една година отказва ангажименти в театъра и в киното.
Не прави планове и не взема предварителни решения. Спира да монтира филма “Кецове”, който вече е завършен снимачно. Дори си мисли, че никога няма да може да го довърши. Но с подкрепата на семейството, приятелите и колегите успява да се съвземе.
Довършва “Кецове”, който на фестивала “Златна роза” печели Специална награда на Варна. За най-добър актьор е избран Филип Аврамов за ролите си в “Кецове” и “№ 1”.
През юли 2011 г. на 33-ото издание на Международния кинофестивал в Москва филмът обира овациите на публиката още с премиерата му.
Той получава отличието “Бодлив поглед”, което се присъжда от 8-членно международно жури от Федерацията на руските киноклубове.
Жералдин Чаплин, която е председател на журито, се появява на сцената обута в кецове, за да изрази подкрепата си за филма на Валери.
А вицепрезидентът на федерацията Лариса Островская аргументира избора така: “Хареса ни това, че в такава образна форма всеки един от персонажите отразява съвременните проблеми на младежката субкултура. Филмът размишлява каква голяма цена сме принудени да плащаме за неограничената свобода, граничеща с анархия. И това е предупреждение, което е споделено от екрана без назидание в игрова образна форма...”
След Москва филмът бере отличия и признание на кинофестивали в Маракеш, Карлови Вари, Манхайм, Прага. Валери става член на Европейската филмова академия.
Още по-голям фурор предизвика най-новият филм на актьора режисьор Валери Йорданов на кинофеста във Варна тази есен. Филмът с впечатляващото заглавие “Шекспир като улично куче” спечели 6 (шест!) награди: за сценарий, режисура, най-добър филм според младежкото жури на фестивала, наградата на Съюза на българските филмови дейци и приза на Варна.
С нетърпение очаквам филмът на Валери да бъде пуснат по екраните на страната.
Театралната кариера на Валери Йорданов започва в Младежкия театър, където дебютира в ролята на Валер от “Тартюф” на Молиер. След това играе в няколко постановки на Театралната работилница “Сфумато” и от 2004 г. е в трупата на Народния театър. Същата година получава наградата на фондация “Иван Димов” за най-добър млад актьор.
Участва в постановките “Хъшове”, “Крал Лир”, “Пушката ще гръмне след антракта”, “Смъртта на търговския пътник”, “Йестърдей”, “Алхимикът”, “Френският квартал”, “Дон Жуан”, “С любовта шега не бива”, “Големанов” и др.
Неговото автентично искрено и дълбоко почувствано изпълнение в “Хъшове” е отличено през 2005 г. с “Аскеер”. Актьорът може да постави статуетката до спечеления “Икар” за участието си в “Ничия земя”, също в Народния театър. Печели престижната театрална награда и през 2014 г. за ролята на Хауи в “Заешка дупка” на режисьора Ивайло Христов в Театър 199.
Най-новата театрална изява на Валери Йорданов е моноспектакълът “Караконджул” по разкази на Хайтов. В началото представлението се играе на малката сцена на 4-ия етаж, но поради големия зрителски интерес го местят в голямата зала. Казват, че за “Караконджул” няма билети с месеци напред.
През септември Валери се прояви и като белетрист. Неговата дебютна книга с разкази “Гризачи” е представена за първи път на читателите на 38-ите празници на изкуствата “Аполония”.
Издателството, чието дело е книгата, го представя като ХЪШ, актьор, сценарист, режисьор. Вече можем да добавим - и писател.
Не се колебал дълго за заглавието на книгата. “Не повече от минута или 7 свои вдишвания”, уточнява новозпеченият писател.
Така се казва последният разказ и точно той дава асоциацията за “татус” ... на всички останали и недоразказани съдби в книгата и около нас.
“Да, “гризачи” сме! И
ако нещо нас “гризе”,
значи сме хора
Някои може и да не са съгласни с автора, защото понякога ни гризе съвестта. Но когато започнат да четат разказите му, няма спиране. На мен те ми напомниха “Диви рзкази” на Николай Хайтов.
Също истории, написани в първо лице или “аз стил”. Валери признава, че обожава истории, разказани така.
“И в киното, и в театъра, и на книга те ме карат да се чувствам “главно действащо лице” и по този начин по-инстинктивно и реално усещам случващото се. То става мое. Става по-лично и за читателя, когато историята му е близка и асоциира в нея собствения си живот...”, обяснява магията авторът. Макар че може ли да се обяснява магия?!
А най-важното му послание към читателите е, че българинът трябва да спре да се самосъжалява и отново да събуди паметта си, за да събере в нея спомените за хората преди нас, за техния път в живота...
P.S. Докато броят беше под печат Валери Йорданов напусна болничната стая с катогоричното решение да играе моноспектакъла си в неделя на сцена “Апостол Карамитев”.
