Клаудия Кулеф, Буенос Айрес: "Благодаря, много благодаря - на вас и на радио "България", което ме свърза с рубриката на "24 часа". Щом ми съобщихте, че сте намерили Михаил, започнахме да си пишем. Спомняме си годините, в които бяхме заедно, споделяме преживяното във времето, в което не сме се виждали", казва аржентинката Клаудия Кулеф, когато разбира, че сме намерили Мишо и Ваня Теневи от Сливен.
Те са не по-малко радостни, че аржентинските им приятели не са ги забравили.
Слабостта на Клаудия към България не е случайна - в жилите й тече българска кръв. Майка й Хуана и баща й Нелсън са потомци на български емигранти.
Баба й по майчина линия - Марийка, е от Голяма Брестница. "Бях там заедно с майка ми през 1989 г. и пазя незабравими спомени", казва Клаудия. Тогава видяла семейната къща, към която водят корените им.
Дядо й Марин Петков Дилов Кустранков бил родом от Плевен. Емигрирал в Аржентина през 1926 г., когато бил 12-годишен, заедно с баща си. В България не оставили никакви роднини, но там, в провинция Чако, имало много българи Така се запознал с бабата на Клаудия - Марийка - също дете на български емигранти.
Тя пристигнала в Аржентина през 1938 г. заедно с 4-мата си братя, когато била 19-годишна. Само един останал в България и сега наследниците му живеели в София, казва аржентинката.
Баба й по бащина линия - Иванка, била родом от село Гагово, Поповско. Българин бил и дядо й Илия Кулев, но Клаудия не знае откъде - починал млад и тя не го е виждала никога.
Родителите й също се запознали на сбирка, организирана от българо-аржентинското дружество. "Благодарение на тях пътувахме до България и се върнахме при българските си корени", казва жената.
АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА
Внук на аржентински президент
купил колекция от емигранта за $ 15 000
"О, Клаудия ли ни търси? Знаех си, че ще се намерим някой ден! Такова духовно приятелство не се забравя."
63-годишният Михаил Тенев от Сливен изглежда наистина щастлив, че семейството му е оставило в Аржентина близки приятели, които искат да ги намерят отново.
В града на стоте войводи учителят по испански е известен като колоритен образ, който
разказва почти невероятни истории за пътешествията си в Куба, Аржентина, Перу, Боливия, за джунглата на Амазонка. "Значи още помнят Мигел Ел Булгаро!", не може да се нарадва Михаил.
Сливналията разказва, че Клаудия, която го търси, била на 23 г., когато той пристигнал със семейството си в Буенос Айрес. Майка й Хуана Петкоф била родена в Аржентина, но родителите й били българи.
"Тръгнахме от България през 1991 г., защото бяхме в затруднено материално положение. Бяхме купили къща в Сливен, но още нямахме нотариален акт. Като дойде демокрацията, продавачите ни върнаха обезценените пари и развалиха сделката. По това време бях директор на териториалния кадастър, жена ми Ваня беше десенатор. Трябваше да си намерим работа и през януари хванахме самолета за Буенос Айрес. Дъщерята Миляна беше по средата на седми клас, а синът Ивайло - в четвърти", спомня си Тенев.
Емигрантите имали само адреса на сливенската пианистка Снежана Захариева, омъжена в Буенос Айрес. Тя ги посрещнала и ги приела в дома си, но след месец Теневи решили да не я притесняват повече и чрез българското дружество в Аржентина се запознали с Хуана Петкоф. Тя им предложила да живеят без наем при нея и така се сближили с повечето й роднини.
Хуана намирала голяма прилика между дъщеря си Клаудия и сливенката Ваня, затова обичала да им прави еднакви прически, за да изглеждат като сестри.
"С Ваня и двете деца живеехме в гаража на Хуана, спяхме на общо легло, с една вградена баня без канализация. Стискахме зъби и се надявахме да дойде добро време. Работех като геодезист, а жена ми реставрираше стари килими. В края на третата година се появи вестникарска обява за специалист в петролодобивна фирма. Подадох си документите, веднага ме одобриха заради владеенето на испански, защото съм работил и в Куба. Тогава гаражът бе изоставен. Жена ми нае един страхотен апартамент на 150 м от пристанището на Сребърната река. Блокът имаше портиер, пиколо, прекрасна гледка към вътрешен двор с дърво до четвъртия етаж" - разказва Михаил.
По това време дъщеря им Миляна станала "Мис България в Аржентина", завършила гимназия и започнала да учи архитектура в университета в Буенос Айрес. Ивайло изкарал 7 клас, но се разболял тежко. Казали им, че вероятно като бебе незабелязано е изкарал енцефалит и в пубертета проблемът се задълбочил. Сега синът е на 30 г. и разчита изцяло на родителските грижи.
"Помним само хубавите неща, злото оставяме зад гърба си, с изключение на драмата със сина ни, която няма как да забравим", казва Тенев.
В петролната компания сливенецът изкарал 3 г., но докато бил на обект високо в Андите претърпял прединфаркт. Платили му няколко дни лечение в Буенос Айрес, пооправил се, но от фирмата преценили, че вече не става за тях. Три месеца го държали в офиса, направил интересен технически проект, който впоследствие бшл присвоен от друг.
Пак аржентинска фирма го наела като геодезист за 150 долара на ден - месечната учителска заплата в България по онова време. Изпратили го в Боливия. Тогава имал страхотни преживявания край Амазонка. Измъквал се от блата, имал невероятни срещи с местни хора.
"От малък издирвам стари книги и предмети. В Аржентина събрах около 300 върха на древни стрели от полускъпоценни камъни. Изравях ги от пясъка в пустинята, от индианци купувах стари вещи. Много интересно преживяване имах с един индиански шаман. Разбрал, че събирам старини, и един ден ме покани в неговото селище. Разпитва ме защо търся такива неща, защо са ми интересни. Отвори една кожена торбичка и измъкна от нея няколко топки - били за шамански магии. Подари ми ги, но ми сподели само една магия - вземам топките в лявата ръка, давам ги в лявата ръка на човека, който иска да му се сбъдне само едно желание и гледайки на изток, мислено си казва желанието и то ще се сбъдне. Въпреки че съм цивилизован човек, оттогава, каквото и да ми се случи, хващам ги и се обръщам на изток да си кажа желанието. Но за сина ми магии не помагат. За него сме викали истински шаман, но ни каза, че има някаква непробиваема стена и такава е съдбата ни", примирено казва Михаил.
Той обяснява, че семейството му изкарало в Аржентина 11 г. и се наложило да се върнат, защото там започнала икономическа криза и чужденците били първите съкратени от работа.
Тогава Михаил бил принуден да продаде голяма част от уникалната си колекция, защото им трябвали пари.
Няма да забрави една от най-интересните сделки в живота си: "Когато бяхме решили да се прибираме в България, вкъщи неочаквано се появи един човек. Научил, че имам старинни неща, и поиска да ги разгледа. След няколко минути дойде клиентка на жена ми за реставрация на килим. И като видя госта, направо замръзна. Човекът си избра някои неща, уговорихме сделката, но като си тръгна, жената каза: "Откъде се познавате? Това е Николас Урибуру, внук на един от първите президенти на Аржентина, много известен художник и колекционер." Като се запознахме, му ходихме на гости, посетихме музея му. Той откупи ценни неща за 15 хил. долара, успяхме да вземем 4 самолетни билета и ни останаха 2000 долара. Благодарение на него се прибрахме, защото в Аржентина има много българи, които искат да се върнат в родината, но нямат средства."
Неразпродадената част от колекцията си Михаил Тенев пренесъл в България с 8 куфара
Сега в домашния му музей сред шамански топчета и свирки, ритуални фигурки и копия на ацтеки има торбичка от Перу за кока на 1500 г., част от кокал на динозавър на 75 млн. години. Тук е миниатюрна стъкленичка за събиране на сълзите при оплакване на мъртвия, която после се полагала в гроба.
"Едно от най-ценните неща е короната на индиански принц от Перу, местен жител ми я донесе в Буенос Айрес. Беше плътно покрита с пясък и вкаменелости, платих 150 долара. Забелязах, че нещо блести, и започнах да човъркам с игла. 2 месеца си играх да чистя, докато излезе тази невероятна пластика на човешко тяло", гордее се Мишо Тенев.
Тези уникати, донесени отвъд океана, днес са му толкова скъпи, както колекцията му от български предмети. Те са подредени в подземието на старата му къща - любимо място на творческата бохема в града. Сред тях има палеонтологически находки, старинни ракли, мебели, съдове, носии, старопечатни книги и всевъзможни творения от вековете. Оттук учениците му излизат изумени, защото не са предполагали що за човек им преподава. А преддверието на дома му прилича на хъшовска кръчма, с портрети на стари сливенски фамилии, хайдушки байраци, цървули, носии, менчета, грънци, бъчвички и бърдучета.
"Всеки е добре дошъл да ги види. Ще се радвам и нашите аржентински приятели да ни гостуват", казва Михаил и дни по-късно възстановява прекъсната кореспонденция с Аржентина.
РОСИЦА САНДУЛОВА
Пристигнаха в Аржентина през 1991 г.
Търся семейството на едни прекрасни хора, с които се сприятелихме преди близо 20 години в Аржентина - Ваня и Михаил Теневи от Сливен. Те пристигнаха в Буенос Айрес, за да търсят работа след падането на комунизма.
Чудесното приятелство между семействата ни бе провокирано и от факта, че нашето също има български корени - майка ми и баща ми са потомци на емигранти от България.
Преди 20 години идвахме в страната и видях още запазена дядовата си къща.
Сега се надяваме да възстановим връзката, защото за нас това не е контакт само с приятели, а с родината на дедите ни.
Клаудия Кулеф, Аржентина
