47-годишната французойка Натали С. издирва в България по-малката сестричка на осиновената си 13-годишна българска дъщеря Виктория, която всички наричат Вили.
"Търся я от 2003 г. Научих случайно за нея, докато уреждах осиновяването на Вили", казва Натали, която е телевизионна сценаристка. Тя писала няколко писма до министерството на образованието, в които обяснила, че иска да осинови и второто дете, но никога не получила отговор. Направила опит и чрез няколко форума за осиновяване да влезе в дирите на момиченцето, но без успех. Така след време попаднала на "24 часа".
Дъщеря й Вили също била ентусиазирана да открие сестра си в България. "Ако тя не искаше, никога не бих започнала това търсене. Желанията на децата ми са приоритет за мен", казва Натали. Момиченцето знаело, че има сестра някъде по света, и се надявало търсенето да завърши с успех.
За по-малката сестричка знаят, че може би се казва Йорданка, че може би е родена в началото на септември 2001 г. и била оставена за осиновяване в дом във Враца. "Надявам се някой да разпознае детето и да ви се обади, за да срещнем двете сестри", казва Натали. Проучване на "24 часа" показа, че дете с подобни данни може би е било
взето от семейство в Плевенския регион.
"Ще се радвам, ако тези хора съществуват и ме потърсят чрез вашия вестник", казва Натали.
Всъщност дъщеря й Виктория вече познава по-големия си български брат. Натали научила за него, когато започнала процедурата по осиновяването на момиченцето. Момчето било по-голямо с 2 г. и било оставено за осиновяване в същия дом. "Направих всичко възможно то да бъде осиновено в роднинско семейство. Така й стана", казва Натали. Тя потвърждава, че сега двете деца се виждат често, играят заедно и знаят, че са брат и сестра.
Натали срещнала малката Виктория през април 2002 г., когато детето било на 3 г. Процедурата по осиновяването продължила точно година. Така през април 2003 г. Натали отвела малката във Франция.
"Нямах никакви трудности по осиновяването - напротив - директорът на дома бе безкрайно търпелив, компетентен и оказваше съдействие по процедурата", казва Натали. Въпреки всичко тя намира, че времето за уреждане на осиновяване през 2003 г. е било доста повече, отколкото сега. "11 месеца, колкото ми трябваха да успея да доведа Виктория у дома, ми се сториха цяла вечност", казва Натали.
Жената споделя, че винаги е искала да се омъжи и да има дете. "По една или друга причина не успях. Но да живея без деца, ми се стори ужасно, затова се обърнах към осиновяването", споделя жената.
Избрала да вземе дете от България, защото една от снахите й имала къща в Източна Европа, а една от най-добрите й приятелки е българка и живее в София. Никога не я е притеснявал фактът, че Виктория е от ромски произход. "Напротив, ромската култура е много стара и ние с Вили често обсъждаме историята на тези хора, които са живели в Индия", казва Натали.
13-годишната Виктория се развивала добре. Проговорила френски само 2 месеца след пристигането си във Франция.
"Учи се добре, макар че ходенето на училище не е любимото занимание", казва Натали. Когато отишла за първи път в дома, за да види Виктория, тя забелязала, че една от лелките в сиропиталището се отнасяла чудесно с Виктория, учела да я ходи и да говори.
"Сега Виктория е едно балансирано, щастливо, весело дете, което знае какво иска.
Обича да се смее. Но нейното най-хубаво качество е вниманието, с което се отнася към другите. Никога не съм чула да каже нещо, с което да нарани някого", казва Натали.
Едно от последните увлечения на тийнейджърката било фигурното пързаляне. Натали я води на тренировки няколко пъти седмично. "Ходи с голяма радост, а да я виждам щастлива, доставя удоволствие и на мен. Когато порасне, иска да стане архитектка. Учителите й казват, че има дарба и това е възможно", споделя френската майка.
Две години след осиновяването Натали взела и момченце от Русия. Вили и Алексис се разбират чудесно и заедно с майка си Натали са едно прекрасно семейство. "Имаме и куче, и котка и живеем спокойно в хубава къща, в която сме щастливи. Аз обичам да готвя и имам страст към четенето. Но моята най-голяма страст и обич са моите 2 деца. Мисля, че съм голяма късметлийка да имам точно тези деца. Ако ги нямах, животът ми щеше де бъде напълно различен и сив. Сега съм напълно щастлива. Понякога си мисля, че аз самата никога не бих могла да създам толкова хубави деца като тези", завършва Натали.
