В тримилионния град всичко най-интересно за туриста е на пеш разстояние – от музеите с ценни колекции, през концертните зали за джаз и етно, от евтини и до елитни ресторанти с анатолийска кухня
Слънцето в Анатолия (древното име на Мала Азия) не се предава дори през зимата. Така посреща Анкара – грейнала и артистична.
Хълмистият град, известен в Античността като Анкира (котва) или Ангора, е обявен за столица на Турция през октомври 1923 г.
Метаморфозата й от селище, основано още през VII век пр. Хр. на Анадолското плато, до административен център на младата турска държава е важна част от плана на Мустафа Кемал Ататюрк за изграждане на Република Турция върху руините на Османската империя и оформянето на националната идентичност.
Именно тук е щабквартирата на Ататюрк по време на Войната за независимост, тук той е и погребан, а внушителният му мавзолей днес е една от емблематичните точки на града.
Ориенталското наследство на Анатолия, съчетано с космополитна модерност
– това е накратко Анкара. Някога кръстопът на различни цивилизации, 3-милионният град има много какво да предложи на туристите: артефакти от времената, когато хети, колхидци, фригийци, перси, римляни, византийци и селджуки са населявали тези земи, съвременни футуристични сгради, класическо и авангардно изкуство, бляскав нощен живот, шопинг и ресторанти на европейско ниво.
Дори само за 2-3 дни човек може да премине през различни епохи и да насити сетивата си с история, познание и красота. И всичко това се намира на петдесетина минути със самолет от Истанбул.
Добър старт за обиколка на турската столица е старата част на града - Хамамьоню, живописна пешеходна зона с реставрирани къщи, превърнати в традиционни кафенета и ресторанти. Извисяващата се над нея крепост е построена още през III в пр.Хр. като гарнизон от галите, които установяват в Мала Азия държавата си Галатия.
По-късно древните римляни довършват внушителната каменна Цитадела, но през III век тя е частично разрушена от персите. През VII век е възстановена от император Константин – той построява през 688 г. външната крепостна стена, а византийците по-късно я разширяват още. Днес
укреплението на хълма е дом на музеи, колоритни старинни къщи и джамии
Посещават го на тумби ученици от всякакви възрасти, както и много разноезични туристи.
360-градусовата гледка от върха на твърдината е величествена – накъдето и да погледнеш, все е Анкара. Няма край!
В къщите зад вътрешните крепостни стени се помещават магазинчета за сувенири и уютни улични заведения. Тук може да се опита ръчно направен локум, турско кафе на пясък, чай или салеп – топла източна напитка с канела, която се приготвя от стрити грудки на орхидеи.
По стръмните сокаци забрадени баби предлагат на развален английски накити собствено производство, димят скари, свирят музиканти. Сградите с чардаци из калдъръмените улички приличат много на нашенските възрожденски къщи.
Центърът на турската столица е доста компактен,
затова най-интересните места отстоят на близко разстояние и могат лесно да бъдат посетени накуп.
Изключително богатият Музей на анатолийските цивилизации е буквално на хвърлей от крепостта. Той е една от задължителните спирки в Анкара и заема две исторически сгради от османския период – покрития базар "Махмуд паша" и хана "Куршунлу".
Интерактивна карта ориентира на входа му посетителите. Експонатите са представени хронологично и запознават с ерата на палеолита по тези земи, с каменната, медната и бронзовата епохи, с периода на асирийските търговски колонии и цивилизациите на хети и фригийци, с царството Урарту (край езерото Ван), с Елада, Рим, Византия и Османската империя. Пространствата имат забележителна сценография.
Музеят е основан през 1921 г. и с благословията на Кемал Ататюрк бързо разширява колекцията си с находки от археологическите разкопки в цяла Анадола. Неслучайно е отличен като Европейски музей на годината през 1997 г. Сбирката му е трета по големина в Европа – след тези на Лувъра и Британския музей.
Първият раздел включва ценни праисторически оръдия
от камък и кост, ползвани от прачовеците, докато живели в пещери и се изхранвали с лов. Нататък са изложени изразителни пластики на Богинята майка, каменни и костни инструменти, керамични изделия от епохата на неолита – тогава хората започват да обработват земята и да произвеждат сами храната си, създават първите в историята селища.
Много интересни са слънчевите дискове от ранната бронзова епоха, открити в различни части на Мала Азия. В тях са вплетени фигури на елени с огромни рога и бикове – някогашни свещени животни.
Най-впечатляваща е колекцията, свързана с историята на древните хети, които се установяват в Анадола в средата на второто хилядолетие пр.Хр. Държавата им е една от суперсилите на древността и съществува над 14 века, а музейната експозиция се състои от изящни златни, железни и бронзови предмети.
Хетският език е най-древният индоевропейски, за който има запазени писмени сведения. Хетите ползвали йероглифи, подобни на тези в Египет и Месопотамия, върху глинени и бронзови плочки.
Особено ценен артефакт в музея е една грамадна глинена ваза,
чиито релефни орнаменти изобразяват всички етапи от хетската свещена сватбена церемония.
Сред ключовите експонати е запазената кореспонденция между хетската царица Пудухепа (съпруга на Хатусил III) и египетската кралица Нефертари (съпруга на фараон Рамзес II).
Тук може да се види още 3000-годишното писалище на фригийския цар Мидас, известен в древногръцката митология с магарешките си уши, първата географска карта на света и най-старото намерено огледало, направено от обсидиан.
Друга забележителност на Анкара е
Държавният музей на живописта и скулптурата,
в който са изложени образци на турското изкуство от последните 150 години. Разположен е в елегантна сграда, строена между 1927 и 1930 г. по проект на архитект Ариф Хикмет Коюноглу.
Стилистиката на модернистичния палат е в унисон с новата идентичност на Турция като светска държава, далеч от традициите на отоманска архитектура. Това е съзнателно търсено, както и самото съдържание на музея – всичко демонстрира бягство от доминиращите в исляма визуални канони, които забраняват изобразяването на човешки лица и фигури.
Експозицията в държавната галерия се състои обаче предимно от портрети. Акцент сред тях са творбите на художника новатор (и археолог по професия) Осман Хамди. Той е сред пионерите, започнали първи да рисуват хора, като в началото изобразявал предимно себе си.
Художествените произведения в музея представят различни стилове: от класическа живопис до модерно, постмодерно и абстрактно изкуство.
Много от авторите са учили в Париж, били са част от бохемата на Монмартър
и донасят в Турция новите арт повеи. Музеят е и прочут културен център – тук са поставени първият симфоничен концерт в републиканска Турция, първият оперен спектакъл и първата театрална пиеса.
Анкара предлага и друг вид културни преживявания – като концертите, в новопостроения през 2020 г. Дом на музиката CSO ADA Ankarа. Футуристичната му архитектура с дръзки геометрични форми напомня едновременно на остров (сградата е обградена с вода), на летяща чиния и на храм.
Голямата му концертна зала е с капацитет от 2023 места и разполага с технологично оборудване за перфектна акустика. Другите две зали са кръстени Синята (с 500 места) и Историческата (с 650 места).
Културната институция е дом на Президентския симфоничен оркестър – един от най-старите в света, но привлича в Анкара и много международно признати гост солисти, хорове и бендове, които изпълняват класическа, джаз и етномузика.
Имаме късмета точно в една от вечерите, докато сме в Анкара, популярният турски музикант Чаг Ерчаг да изнася концерт в Синята зала. Той не само свири на виолончело, но и пее. Акомпанират му Толга Килич на пиано, Хакан Гюнгор на канун, Канер Юстюндаг на контрабас и Тюркер Чолак, перкусии.
Проектът комбинира европейска симфонична музика, турски фолклор и джаз мелодии
Чаг изпълнява пред нас парчета, свързани със съкровени моменти от живота му. Разказва как е написал своята композиция “Лейля” в деня, когато бъдещата му съпруга приема да свържат съдбите си, и се оказва, че тя е в залата. Чаг Ерчаг е част от Borusan Quartet.
CSO Ada Ankara е на метри от друга важна арт локация – CerModern, Музеят за съвременно изкуство на Анкара. Той се помещава в старо депо за вагони, а индустриалните му пространства са идеална сцена за впечатляващи изложби.
Една от неувяхващите емблеми на Анкара е превъзходната анатолийска кухня
Тя намира своите разнообразни интерпретации както в непретенциозните мейхане (механи), така и в елитните ресторанти. Първата ни среща с анатолийските ястия е рибен ресторант, смятан за най-добрия в цяла Турция.
Малко е странно, че се намира именно в Анкара, която не е на море, но пък в турската столица са базирани всички държавни институции, министерства, посолства, седалищата на големите корпорации, президентският дворец, а това задължава и изисква подобаваща кулинарна сцена.
Успехът му сe корени във винаги прясната сезонна храна – не само на рибата и морските дарове, но и на органичните съставки за турски мезета като kisir (булгур с наситнено червено цвекло и лук), esme (доматена лютика с чушки, много подправки и лимон), кьопоолу (с печен патладжан и чесново кисело мляко), маринован в горчичен сос лаврак и т.н.
Менюто, обстановката и обслужването са на изключително високо ниво – неслучайно именно тук взискателните местни домакини посрещат най-знатните си гости.
Но той далеч не е единствен - Анкара зашеметява с богатство от фини ориенталски вкусове. Те могат да бъдат усетени в салатата с едра рукола, подправена с балсамико от нар и турска ряпа, в сьомгата с коричка от шам фъстък и агнешките кюфтенца с резени зелена ябълка, в профитеролите с ефирен крем от тахан халва.
История и природа - само на час от столицата
На 70 км от Анкара се намира град Къръккале – основният поминък в него е животновъдството. В района има още фабрика за муниции, важна за военната индустрия. Тук е и един от заводите на петролната рафинерия "Тюпрас".
Къръккале е известен и като град на пенсионерите. В него живеят 50 000 пенсионери, което е 20% от цялото му население.
Няколко са природните забележителности в района. Във високата пустош над близкото аланитско село Хасандеде се намира Малката Кападокия. Естествените скални образувания, известни още като Червените комини на феите, наистина приличат много на оригинала по на юг. Тукашната червеникава почва се среща изключително рядко, а странните фалически стълбове, формирани в продължение на векове под въздействието на дъждовете и ветровете, са особено красиви по залез слънце.
Водната пещера е друг местен феномен. Намира се в областта Кешкин, на 27 км от Къръккале. Дълбока е 285 метра, постоянната температура под земята е 18 градуса, а влажността – 85%. По време на проучванията тук са намерени праисторически фосили, пещерата е била използвана и като убежище от ранните християни.
Пак в областта Кешкин се издига историческият каменен мост Чешнигир, датиран от XIII век. Построен е на входа на красив каньон над Къзълърмак (Червената река, която е най-дългата река в цяла Турция) по време на Великото селджукско царство.
Мостът е частично разрушен и после възстановен от най-видния архитект на Османската империя Мимар Синан. Високо над каньона, по който можете да се разходите с лодка, стърчи панорамна тераса със стъклен под, откъдето се разкриват спиращи дъха гледки към бездната долу.
Обакьой и Йесил Вади са основните зони за отдих и забавления на брега на Къзълърмак край Къръккале. В парка са изградени кейове по протежение на реката, беседки за отмора и площадки за спорт, детски кътове, алеи за разходки пеш или с велосипед.
На север от Анкара, отново на около час път, е градчето Чанкъръ, чиято основна забележителност е Солната пещера. Това е всъщност солна мина на площ от 100 хектара, която пази най-големите залежи от каменна сол в цяла Турция. Експлоатирана е още от времената на хетите, а днес в утробата й са издълбани близо 20 галерии.
Добитата тук минерална сол се преработва във фабрики в града и се продава като готварска и индустриална. Някои от галериите, отворени за туристи, служат за изложба на солни скулптури.
Въздухът под земята е с естествена йонизация и с перфектен баланс между влажност и температура, което създава антибактериална среда. Затова там са разположени пейки, където хора с астма и респираторни проблеми, могат да седят с часове и да правят дихателни упражнения.
В делви в солната мина отлежава продукцията от сирене на местни производители – по-късно го опитваме в ресторант в Чанкъръ, заедно с други традиционни за района деликатеси като супа от кисело мляко, сурови говежди кюфтета с булгур и доматена паста, телешко с много чесън и зеленчуци, печено 3 часа в глинен гювеч, пилета на фурна в кора от сол, вкусен вариант на бюрека, но с орехи, характерният за Чанкъръ яйчен десерт като реване.
Тукашните планини са богати на термални води и гори и предлагат добри условия за активна почивка, къмпингуване, колоездене, лов и риболов. Могилите в тези земи, населявани някога от хетите, все още крият много археологически тайни.
В разкопаната преди време могила Inandiktepe е намерена онази особено ценна ваза с хетските сватбени ритуали, която днес е централен експонат в Музея на анатолийските цивилизации.
В самото сърце на Чанкъръ се намира вековното медресе Civitoglu, в чийто вътрешен двор се потапяме в невероятно умиротворение. За атмосферата допринасят мелодиите, изпълнявани от ученици на характерни ориенталски инструменти като ней. Тук преподават и декоративното изкуство ебру – майсторът учител ни демонстрира лично техниката за рисуване върху водна повърхност, ползвана от векове в Източна и Централа Азия.
На финала всеки си тръгва с рисунка, която да го връща вкъщи към невероятното гостоприемство на този край.
