- На 6 януари, когато честваме 175 години от рождението на големия поет, Книгоиздателска къща “Труд” ще представи в книжарниците личния му бележник, предаден на съратник, преди революционерът да атакува кораба “Радецки”
- 150 години след обесването на Апостола: личните му записки, в които учени са разчели 120 думи - част задраскани от него, други неправилно тълкувани досега
Каква е историята и съдържанието на Ботевото тефтерче? Как и къде се е съхранило? Кой го е открил и направил достояние на българите? На 6 януари, когато се навършват 175 години от рождението на големия поет и революционер, отговорите са в предговора към “Личният бележник на Христо Ботйов”. Освен тефтерчето, и неговата поезия, публицистика, писма също са в каталога на Книгоиздателска къща “Труд”.
Запазените автентични документи, свързани с поета, са твърде малко. Въпреки бурния си живот имал свой “архив” - пазил лични писма и материали, свързани с освободителното движение. Ботев проявява особено грижовно отношение към джобното си тефтерче. В най-драматичните моменти - буквално часове преди завладяването на парахода “Радецки” от четниците и дебаркирането на козлодуйския бряг, поетът предава бележника на своя съратник Димитър Горов, който го придружава до бекетското пристанище.
Подобно на тефтерчето на Левски, и бележникът на Ботев излиза в издание от две тела – фототипно и разчетен текст.
Нов тираж на
“Личният бележик
на Васил Левски”,
пак проект на КК “Труд”, също вече е в книжарниците. Преди 150 години - през февруари 1873 г. на бесилото, “край град София”, завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. Съдбата е отредила гробът на Апостола на свободата да не е запазен. Единственото, останало от него, са кичури коса и документалното му наследство. Затова всичко написано от ръката му е ценно, но само един документ дава възможност да се вгледаме в личния му живот – тефтерчето, писано през последните 2 години от живота му.
При залавянето на Левски остават, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният бележник на Апостола. Верният му съратник запазва документите и ги връчва на Захарий Стоянов, а след смъртта му вдовицата на писателя ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. преминават в Националната библиотека. Там се съхраняват и сега.
Много са фразите, добили популярност от тефтерчето на Левски: “Аз, Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род”, както и прословутото “Народе????” с четири въпросителни и точка, което и до днес остава без отговор.
И този проект на КК “Труд” е от две части: факсимилно издание и разчетен текст и коментар на тефтерчето на Апостола. Разчетени са над 120 думи – част задраскани от Левски, а други неправилно тълкувани досега.
Бележникът за първи път е представен самостоятелно факсимилно почти в автентичния му вид, огромна роля за което имат съставителите Цветолюб Нушев и Тодорка Томова от Националната библиотека, където се съхранява оригиналът.
