В тъмнината на нощта се срещат Дилъра и Клиента и се оплитат в игра на купуване и предлагане. Без да е ясно въобще каква е “сделката им”. В мрак и пълна тайна къде се разиграва действието на сцената на Народния театър за първи път ще се качат световноизвестните кинозвезди Джон Малкович и дългогодишната му сценична партньорка - Ингеборга Дапкунайте. Спектакълът “В самотата на памуковите полета” по пиесата на Бернар-Мари Колтес ще се играе у нас на 16, 17 и 18 февруари.
Повече от половин година чакане, огромни опашки за билети и сринат сайт, най-накрая билетите за спектакъла с Джон Малкович бяха пуснати в продажба в сряда. И въпреки необичайно високите цени за театралния пазар у нас
опашки от желаещи
се извиха пред
Народния театър
“Иван Вазов”, за да си купят пропуск. Още през май миналата година директорът Васил Василев обяви, че американската кинозвезда ще гостува у нас. Идеята се ражда, след като режисьорът Тимофей Кулябин лично покани Василев като официален гост на премиерата на спектакъла “В самотата на памуковите полета”, която беше в театър “Дайлес” в Рига през май миналата година. Тогава двамата обсъждат евентуалното представяне и в България.
Само за три месеца
Кулябин ще има две премиери
на сцената на Народния театър, след като през декември миналата година представи “Нора” по текст на Хенрик Ибсен. В главните роли там влизат Радина Кърджилова и Иван Юруков.
Преди София “В самотата на памуковите полета” ще се играе премиерно на сцената на фондация “Онасис” в Атина, после у нас и оттук спектакълът тръгва на световно турне и може да бъде видян в много различни страни.
Авторът на френската драма - скандално известният Бернар-Мари Колтес, написва пиесата 4 години преди да почине от СПИН през 1989 г. Страстта му към писането се проявява на 22-годишна възраст и до края на краткия си живот той създава дванадесет пиеси и романи. След смъртта му е е смятан за френския драматург, който най-често е поставян на международни сцени.
Съществуват данни, че пиесата “В самотата на памуковите полета” е написана по автобиографичен случай. Една вечер в някакъв склад в Ню Йорк Бернар-Мари Колтес срещнал човек, който му казал: “Имам всичко, каквото поискаш – хероин, кока, екстази”. Но Колтес му отвърнал: “Не искам нищо”. И тогава станало ясно, че другият просто просел, искал пари.
В оригиналния текст Дилъра е описан като чернокож мъж, но режисьорът Кулябин решава в този спектакъл да бъде изигран от бяла жена (Ингеборга).
На българска сцена пиесата е поставяна и преди. Режисьорът Здравко Митков я представя в НДК, но не се играе дълго. Тогава актьорите са Андрей Баташов, който влиза в ролята на Дилъра, и Ивайло Герасков като Клиента. Сега на сцената на Народния театър спектакълът ще бъде модернизиран, като ще има високотехнологични камери, които непрекъснато ще наблюдават двамата актьори и ще прожектират играта им на монитори. Актьорите ще говорят на английски език, а на екраните ще има субтитри на български.
Това е и една от причините цените на билетите да бъдат толкова скъпи. Народният театър поема всички разходи, свързани с транспортиране на декорите и екипа, настаняването, техническото обезпечаване на конкретното гостуване и авторските права.
Джон Малкович избира театъра пред бейзбола заради момиче
Американската звезда Джон Малкович тази година ще има юбилей - на 9 декември ще стане на 70 г. Фамилията му е Малкович, защото е с хърватски корени, но е роден в град Кристофър в американския щат Илинойс. В университета в Илинойс ходи за първи път на курсове по актьорско майсторство.
Малкович участва в над 100 филма. Първата му роля е в “Място в сърцето” през 1984 г., за която е номиниран за “Оскар” за най-добра мъжка второстепенна роля. Получава номинация за престижното отличие и през 1994 г. за ролята си във филма “Под прицел”, отново в същата категория. Незабравими за публиката остават превъплъщенията му в “Място в сърцето”, “Опасни връзки” и “Желязната маска”. Киното прави Малкович разпознаваем и обичан по целия свят, а най-известният му филм безспорно е “Да бъдеш Джон Малкович”, в който играе различна версия на себе си. Номиниран е също за “Сателит”, БАФТА, две награди “Сатурн” и три награди “Златен глобус”, но отново е подценен от Американската филмова академия и се разминава с “Оскар”. И макар да е известен предимно от киното, голямата му любов всъщност е театърът. Още като тийнейджър се записва да играе бейзбол, но се влюбва в момиче от часовете по драма и бързо се мести. След време основава в Чикаго местния театър “Степенулф”, като и досега трупата съществува като негова благотворителна организация. Вече близо 50 години се занимава с актьорство и сам обича да казва: “Късметлия съм, че работя това, което обичам да правя”.
Литовската актриса избяга от Русия миналата година
60-годишната актриса Ингеборга Дапкунайте е родена в столицата на Литва - Вилнюс. Майка ѝ е метеоролог, а баща ѝ - дипломат. Двамата работели в Москва, затова тя е отгледана от баба си и дядо си. Точно от тях наследила любовта към изкуството, защото баба ѝ е работила в оперен и балетен театър. Още на четиригодишна възраст се качва за първи път на сцената в операта на Пучини “Мадам Бътерфлай”. Макар че има и спортни заложби, защото тренира фигурно пързаляне и играе баскетбол, Дапкунайте записва Литовската академия за музика и театър при Йонас Вайткус през 1985 г. и се присъединява към Държавния драматичен театър в Каунас.
Въпреки че се е снимала главно в руски филми, тя има и много второстепенни роли в холивудски, като например “Мисията невъзможна”, “Седем години в Тибет”, където влиза в ролята на съпруга на Хайнрих Харер, изигран от Брад Пит. Може би става най-известна с героинята си Маруся, съпругата на полковник Сергей Котов, в ролята Никита Михалков, във филма “Изпепелени от слънцето”.
Миналата година Дапкунайте изрази противопоставянето си на руското нахлуване в Украйна и напусна Русия. През декември тя беше на посещение в Народния театър по покана на директора Васил Василев. Тогава тя разгледа сцената и присъства на спектакъла “Нора“ от Роман Должанский, чийто режисьор отново е Тимофей Кулябин. “Знам малко за българския театър, но мисля, че е достатъчно. Стига ми, че знам името на Явор Гърдев, един режисьор от световна величина”, разказа тогава актрисата. Двамата с Гърдев се познавали от времето, когато той поставя пиеси на сцената на Театъра на нациите в Москва.
