“Баншите от Инишерин” е магнит за наградите, но какво е банши и къде е Инишерин? Баншите в ирландската митология са женски духове, чиито писъци предвещавали смърт в къщата. Инишерин e измислен остров до Ирландия.
А филмът е едновременно близък и много далечен до българския зрител и усещанията са противоречиви.
Сюжетът е в ирландско село точно преди 100 г. - през 1923 г. Колм (Брендан Глийсън), намръщен и депресиран мъжага, внезапно и без обяснения “ънфрендва” Падрик (Колин Фарел), простодушен момък. Падрик страда и накрая Колм му обяснява, че иска да прави нещо смислено, вместо да слуша глупостите му вечер в кръчмата. Само че нищо смислено не може сякаш да се случи в селото с грубите каменни къщи.
Когато Падрик настоява да си изяснят отношенията, изведнъж нещата стават драстични - Колм му казва, че ще си реже по един пръст всеки път, когато му досажда. И го прави. Сестрата на Падрик не издържа на този живот и заминава за града. Пише на брат си да дойде, но той отговаря, че не може да изостави магаренцето. Затова остава на острова, където отношенията му с Колм достигат финал с толкова абсурди, че човек се чуди комично ли е, трагично ли е, или хорър.
Колин Фарел е брилянтен в ролята на симпатичен, копнеещ за приятелство, озадачен, тъжен и умислен, емоционално нестабилен ирландски селяк. Около драматичната двойка персонажи се появяват няколко колоритни герои. Впечатляващи пейзажи на зелените хълмове на Ирландия над скалистите брегове и т.н.
Само че посланията са малко объркващи, колкото объркани и тъжни - и донякъде трогателни - са героите в този филм. Изглежда, има някакви препратки към ирландската гражданска война и националния характер, които на зрителя извън англосаксонския свят са непонятни. Други, гледали филма, смятат, че има послания за силата и слабите места на мъжкото приятелство.
Българският поглед по-скоро може да разчете в “Баншите...” нещо от Елин Пелин и Йордан Йовков. Отношенията и героите в ирландското село от 1923 г. на моменти напомнят на симпатичните персонажи на Елин Пелин от същата епоха. Има го и драматичния конфликт между града и селото от “Гераците”.
И тихата тъга и безнадеждност на Йовковите герои. Има сцени, в които Колин Фарел напомня на другоселеца в едноименния разказ, който гледа голямото око на коня, препълнено с мъка. Финалът на филма обаче по-скоро прехвърля асоциациите към обитателите на друг остров - Сицилия.
