Едно от емблематичните имена в българското кино – операторът, режисьор и сценарист Радослав Спасов
ще отпразнува през 2023 година своята 80-та годишнина. Този март на 27-ия "София филм фест"
той ще получи Наградата на София на Столичната община за приноса си към седмото изкуство.
Плакетът е дело на прочутия художник Георги Чапкънов - Чапа, който тази година също празнува своя 80-и юбилей.
Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 година. След като завършва операторско майсторство във ВГИК, Москва (1971), започва да работи в Киноцентъра като асистент на Димо Коларов. През 70-те и 80-те години на изминалия век той е зад камерата и съавтор на филмите на едни от най-големите ни режисьори, шедьоври в историята на българското кино, сред които „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате“ и „А сега накъде“ на Рангел Вълчанов, „Изпит“, „Авантаж“ и „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров, „Мъжки времена“ и „Вилна зона“ на Едуард Захариев, „Време разделно“ на Людмил Стайков,
както и на документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева и Христо Явашев-Кристо.
„Славчо не обича да обсъжда изображението, - казва за него Георги Дюлгеров в книгата си „Биография на моите филми”. - Той се интересува от драматургията, от конфликта между героите. Затова е безценен по време на снимки. Знае на всяка сцена същината и прониква в актьорите, следи ги със свободното око зад визьора и реагира спонтанно, щом се появи искрена и неочаквана реакция. Често обръща камерата към актьор, който е извън обектива и не спазва предварителната репетиция.“
През 1993 година Радослав Спасов дебютира като режисьор със „Сирна неделя“.
„Сред местните хора в Ковачевица имаше двама братя, единият пишеше стихове, а другият свиреше
на хармоника, пееше. Семейната им история беше удивителна. В началото на 50-те без никакви обяснения изселили всички. Много години по-късно научили, че причината е съпругът на сестра им. Службите го вербували, за да го внедрят в отряд горяни от другата страна на границата ни с Гърция. За да му създадат алиби, като вражески елемент, обградили селото, но му оставили коридор, за да избяга. Горянската чета била разбита. За да го укрият, властите го пратили първо в затвор, после в Добруджа и накрая – в едно казанлъшко село. Обсеби ме емоционално тази история за издевателските похвати и пренебрежението към съдбата на обикновения човек при градежа на тоталитарната държава, а по-късно от нея се роди и „Сирна неделя“. Трудно беше, защото заснемането му съвпадна с Лукановата зима. Тотален дефицит. Помня, че трябваше да осигурим с големи усилия нафта за отопление на хотела в Гоце Делчев, за да настаним екипа. Дълга одисея беше, съвпадна и с голямата реформа на Киноцентъра.“, споделя Радослав Спасов пред в. „Култура“.
Признанието не закъснява. Филмът е удостоен с втората по значимост награда на фестивала в Котбус, Германия, а за 100-годишнината на киното е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, където са показани творби от всички европейски страни.
За най-успешния си филм като режисьор „Откраднати очи“ Радослав Спасов е отличен с наградата на публиката в Палич, Сърбия и Черна гора (2005), а на световната премиера на филма в конкурса в Москва, Весела Казакова получава наградата „Сребърен св. Георги“ за най-добра женска роля.
„Идеята за филма се роди, когато през пролетта на 1989 година, времето на т. нар. Голяма екскурзия
към Турция, видях как на площада в Каварна две момичета сърцераздирателно се разделяха със своя приятелка…Тази картина не може да се забрави“, разказва Радослав Спасов.
„След това чух историята на ученичка, която на един от първите протести е говорила за човешките права…
Вече разработвах идеята, когато научих трагичната история на туркиня и войник. Попаднали в психиатрична болница, те се залюбват, но откриват, че детето ѝ е премазано от тежката машина, която същият войник е управлявал по време на селски бунт срещу преименуването. Разбрах, че историята е
на Нери Терзиева, и си помислих, че е добре да я разкажа, затова ѝ предложих да работим заедно“, допълва режисьорът.
Следват филмите „Пеещите обувки“ (специалната награда на журито „Сребърен св. Георги“ на Московския фестивал, 2016) и „Живи комини (с три награди от кинофестивала „Златна роза“ през 2018).
„Търся отговор на различни въпроси, или по-точно ги задавам – какво става с нас сега, когато сме вече де юре европейци? Опитваме ли се да се съизмерим с различна ценностна система, губим ли нещо от своята в този процес на приобщаване към досега забраненото или чуждото? Впрочем всички филми, на които съм режисьор, изследват влиянието върху нашата духовност и морал на политически, етнически и социални катаклизми“, обобщава пред "АРТизанин" Радослав Спасов.
