По време на премиерата на спектакъла с пикантното име “Светици и перверзници” в камерната зала на Сатирата се чуваше испанска реч на обичайните високи средиземноморски октави.
Хората бяха дошли да гледат представлението на режисьора Николай Младенов по текста на испаноезичния автор Хосе Варлета. Предполагам, че екипът е бил доволен, след като зрителите непрекъснато избухваха в смях.
Младенов е уловил най-характерното в играта на четирите прекрасни във възможностите си актриси, така че те показват толкова разнообразна и находчива игра, че сякаш демонстрират четири театъра в рамките на представлението. Всяка от Йорданка Стефанова, Ана Вълчанова, Албена Павлова и Полин Лалова се раздава с върховна енергия, силно въображение и остроумни жестове.
Ролите им са на четири монахини в манастир, където е намерена убита тяхна колежка. Криминалният инспектор (Мартин Каров) и неговият помощник (Боян Арсов) водят разпитите, но се заплитат в противоречия и разминавания между чуто и разбрано, както и между видяно и разтълкувано. Получава се гигантска суматоха, която приключва с още един труп. Зрелището е страхотно, след като всяка монахиня демонстрира пороци, така че не е ясно дали са светици, или перверзници.
Дана Стефанова е игуменката, готова да заповядва и наказва; Ана Вълчанова е мъжкарана с мустачки, дебел глас и ъгловати движения; Албена е глухоняма, а Полин е сляпа, което води до низ от комични ситуации. Инспекторът се омотава в собствените разсъждения и недоразбраните показания на монахините, а помощникът му трябва да търпи глупавите му заповеди.
Сценографката Ванина Цандева предлага хитроумно решение, което позволява на четирите жени да изчезват и се появяват ненадейно, за да поддържат тайнствена атмосфера, докато обиграват сцената на разпитите. В резултат “Светици и перверзници” става забавно представление с въздействаща зрелищна визия.
