Радой Ралин (сам се беше кръстил Забой Ралин) е най-харизматичната личност в нашата култура през втората половина на ХХ век. За него се разказват митове, легенди, вицове и действителни случки. Гордо изправен, висок, с буйна коса и козя брада, той бе част от столичния пейзаж. Говореше на висок глас, така че да го чуят всички околни, сякаш искаше да ги окуражи. По времето на тоталитаризма бе най-изявеният български дисидент.
Около четиридесет души писатели, журналисти, артисти, университетски преподаватели, библиотекари, лекари, свещеници и юристи са написали по някой спомен, за да се изгради "паметник неръкотворен" на достойния сатирик и гражданин по случай 90-годишнината му. Те са събрани в книгата "Непознатият Радой"(ИК "Сиела) по повод 90-годишнината на сатирика. Предлагаме ви някои откъси от тях.
Георги Мишев
Вървяхме след него, за да слушаме монолозите му. Не бяха монолози, а лекции по вестникарство, по поезия и история, по политика и сексуална култура (фолклорната еротика с неговите коментари за шадравани, мокри котета, моми фестивалки с рокли самосвалки и шуменки с тези бели гуменки...). Всеки факт, пример, цитат, стих, излязъл от неговите уста, се превръщаше в каламбур, виц, добиваше неочакван смисъл. Това беше дарбата да деформираш нещата, дарба на словесен карикатурист и беше жалко, че нямаше начин това да бъде записано, да остане за по-дълго, да не изчезва безвъзвратно.
Георги Данаилов:
Когато излязоха "Лютите чушки", се извърши едно истинско чудо. Уж бил пуснат половин тираж, уж останалият бил изгорен, уж от комина на печатницата летели обгорени страници и хората си ги събирали и стъкмявали, нещо, което самият Радой отрече, защото комбинатът нямал нито комин нито пещ, важното обаче, легендарното е, че тези "Люти чушки" по необясними пътища се появяваха в домовете на хората, тайно, явно, сетне изчезваха, за да се появят в други домове. Всички четяха, прелистваха, сравняваха подписа, който Борис Димовски бе изрисувал като опашка на прословутото прасе. На Живков е, не е! Чий беше, нямаше никакво значение, самият факт, че
хората въодушевено обсъждаха опашката на прасето, говореше колко любят Човека от народа.
Вели Чаушев, актьор:
На едно дневно представление получих апандиситна криза. В "Пирогов" бях опериран по спешност. Преди да си тръгна, позадрямах и когато отворих очи, край кревата ми, като ангел спасител, е дошъл Радой, самият Радой Ралин.
- Отиваме вкъщи.
- Как така?
- Кухнята, в която живееш, е влажна. И без това си като сирак. Докато оздравееш, ще живееш у нас. Влизай. Мамо Кинче (майка му беше още жива), водя ти едно засмяно момче, за да не ти е скучно, когато мен ме няма. Майка му е далече и временно те назначавам за негова майка.
- А това е моят кабинет. Ще спиш на тази кушетка, до вазата с налъма. На него съм написал, че "сатирата ще разцъфне, когато цъфнат налъмите". Ако видиш, че този разцъфне, под кушетката е брат му. Изваждаш цъфналия и го подменяш с неговия еш. Лягай, пък аз отивам да ти сготвя. Докато дремнеш, манджата ще бъде готова.
- Ставай, време е за обяд. Сготвил съм ти пиле в сок от праскови. И пилето е полезно, и прасковите са полезни. Следващия път ще бъде пиле с кюстендилски сливи.
- Радой, реших да се оженя. Каня те да станеш кум.
- Прекрасна идея - отвръща Радой, - след като подпишем в райсъвета, отиваме в парка и посаждаме дръвче. То ще бъде вашето семейно дръвче. Ще се грижите за него. Хубаво ще бъде общината да възприеме тази идея - всички младоженци да засаждат по едно дръвче и да се гордеят с него, а? Каква великолепна гора на младоженците би станала. България ще стане още по-красива.
Кирил Топалов:
По това време Радой (пак го бяха уволнили отнякъде, а аз за утешение му разказах какво ми се случва) ми каза един ден, след като ме попита дали знам какво се чуди и се мае "напосльедък" ( в говора му имаше и льек сливьенски акцьент?).
- Не знам, бате Радой - отвърнах и зачаках с любопитствопоредното му политико-социално-народоведско откритие, каквито впрочем бяха и всичките му останали, а той рече в своя неподражаем стил:
- Чудя сье и сье мая: как са ни изтраяли турцитье пьетстотин години!?
Йордан Попов:
В редакцията на "Стършел" Радой идваше често и винаги разказваше някаква интересна история. Когато разказваше, всички млъкваха, дори звънящите телефони се затваряха от неудобство, че сатирикът не бива да бъде прекъсван. Радой сядаше на един стар, продънен фотьойл с характерната си сатирска усмивка, а ставаше на три тласъка, защото вече годините му тежаха. Помня, че когато в парламента се водеха безсмислени и безконечни разговори за това дали на държавния ни герб да има лъв с корона, или лъв без корона, Радой каза:
- Лъвът вече не може да бъде символ на държавността ни. Нека щадим достойнството на това гордо животно. И не е проблемът в короната. На нашия герб трябва да бъде изобразена патица, защото патицата може да ходи, да плува и да лети, но нито ходенето є е ходене, нито плуването - плуване, нито летенето- летене. Над главата на патицата трябва да има зарче, което да подчертава хазартния характер на нашата държава. Нелучайно един от първите законопроекти, приети от парламента, бе Законът за хазарта.
Астьорът Светослав Пеев (играл пиеси по стихове на Радой):
В тези епиграми беше и следната, която ние прочетохме:
И това говно
израсна духовно.
И епиграмата с мото - на една драматуржка.
Тя си вдигна завесата
и приеха є пиесата.
Не само епиграми правехме с Климент Денчев по творчеството на Радой. Аз например имам една песен "Ало, Жени, ало", която дълго време беше абсолютен хит. Припев: "Знам, че иска да те жени / майка ти за дипломат / ти не си съгласна, Жени / с мен се любиш на инат." Също така пеехме с Климбо една песен за Ваничка и за Чарли Чаплин. На Чаплин припевът беше: "Чарли Чаплин живее / Чарли Чаплин е млад / с Чарли Чаплин се смее / целия, целия свят."
Едно нещо, което хората малко знаят за Радой. Той бешечовекът, който
направи така, че сега
"Мила Родино" да е
химн на България
А епиграмата, която ние най-харесвахме, е:
Българийо, Българийо,
понасяща България.
Познавам те от оня ден и вчера, страна, в която всичките бездария направиха огромна кариера.
Михаил Вешим:
Помня го от дете, от летните морета в Писателската станция край Варна. Заиграли сме се на пясъка, когато гласът му ни стряска:
- Кине, Стефане (синовете му)! Хайде към Адам плажа! Пет минути по корем, пет минути по гръб!
- Ама, тате... - мърморят те , но оставят играта и тръгват да се пекат голи, скрити зад тарабите на адамовия плаж.
Чичо Радой гледа след тях и казва на висок глас:
- Един ден, когато правите деца, ще сте ми благодарни!
Или:
- Кине!... Стефане!... Излезте от морето, водата е студена!
Двамата отново в един глас:
- Ама, тате!
Той ги прекъсва със сентенция:
- Влизането във водата е като половия живот - колкото по-късно, толкова по-добре!
Пламен Цонев:
Поетично-саркастичното слово на Радой Ралин никога няма
да загуби своята актуалност:
Под всеки балкон - микрофон;
на всеки клон - микрофон;
във всеки вагон - микрофон;
във всеки салон - микрофон;
във всеки телефон -микрофон;
във всеки биберон - микрофон;
Под небосклона -
седем милиона микрофона...
Вихрен Чернокожев:
Заплаха за социалистическата ни действителност ли се оказа например този Ралинов апостроф в „Избраното":
Участта си вече всеки я разбра... Прави се на улав и вика "Ура!"
Или този "О, миг, ти тъй си хубав, спри": Свободата - блян недостижим! На втория ден се превръща в режим!
Сергей Трайков:
Радой Ралин влиза в столичната Градска библиотека. След малко там ще се състои премиерата на книгата на критика Божидар Кунчев за Радой Ралин "Насаме с Голиат".
- Това е събитие, Радой - казвам му аз, критик да напише
книга за теб.
- Нормално е - отговаря Радой, след като аз пък пиша епиграми за критиците.