Художникът, който вгради таланта си в стенописите на храма "Св. Александър Невски", мечтаеше да полети. Август Розентал начерта машина, която с човешка тяга се издига в небето. Нарече я Летящ велосипед. Но пословичният български скептицизъм подряза крилете на изобретателя. Богатите отказаха да дадат 50 лева за осъществяване на проекта. Огорчен, Розентал замина на война и не се върна.
Август Розентал е роден на 12 декември 1876 г. Син е на полски дворянин, заточен заради революционна дейност в Иркутск. През 1880 г. семейството емигрира в България. Август завършва Габровската гимназия и живопис в Рисувалното училище. Ученик е на големия майстор Иван Мърквичка.
Розентал рисува портрети, пейзажи и голо тяло. Работи църковна стенопис и иконография. Прави проекти за дърворезби и мозайки. Негови са иконите в черквите на търновското село Батак, софийското Пожарево, пазарджишкото Звъничево. Август изписва светии за храмовете в Пещера, Брацигово, Банкя и в Кремиковския манастир край София.
Идеята за леталото се ражда при инцидент. "Веднъж си счупи крака. Когато отиде да поставя икони в Пещера, пътувал с велосипед и паднал в една пропаст", разказва съпругата на художника Райна Костенцева. Тя е една от най-еманципираните българки по онова време. Завършва литература в Женева, пуши наргиле и язди кон. През 1909 г. Райна е назначена за учителка в Добрич. "Там има един луд Розентал, вие ще се залюбите с него", прошепва й на ухото художникът Цено Тодоров.
Като пада в пропастта, в "лудата глава" на Розентал светва идеята за Летящия велосипед. Какво би се случило, ако возилото имаше криле, пита се пострадалият. Първо, нямаше да катастрофира, щеше да прелети над бездната. Второ, пътят щеше да е доста по-кратък. И най-важното, трепетът да летиш към слънцето като Икар!
С тези мисли Август Розентал заляга над проекта. Светът изчезва за него, само Летящият велосипед е в главата му. "Толкова беше вдълбочен в себе си, че когато го повикваха дори до самото му ухо, той не реагираше", спомня си жена му. Художникът си вади хляба като учител по рисуване в Първа девическа гимназия. Девойките са потресени, че влиза в час по чехли. Около врата му има пешкир вместо вратовръзка, а чорап замества носната кърпа. Разсеяност!
Август работи в сграда на улиците "Аксаков" и "Добруджа". Там художниците ползват безплатни ателиета, преградени с платнени стени. През стъкления покрив се вижда небето. Веднъж съседът Стефан Иванов вдига глава и казва: "Ще вали!" След повече от час Розентал също поглежда нагоре и потвърждава: "Дааа..." И продължава да чертае Летящия велосипед.
По леонардовски надарен, Август Розентал не е обикновен рисувач. Той познава анатомията, математиката, физиката, геометрията. "За всичко, което изискваше чертеж, пресмятания, Август беше много вещ - свидетелства съпругата му. - Като студент в Рисувалното училище той съчинявал коли (свитъци) по перспектива и други математически дисциплини и понеже липсвал учебник, студентите изучавали предмета по неговите коли. Вече завършили художници, негови съученици го диреха в провинцията, дори с писма, да им разреши перспективно заплануваната картина."
Август решава конструкцията със замаха на гения. Върху унгарски велосипед "Адриа", най-надеждния в ония години, той имплантира система от лостове. Ремъчни предавки ги свързват с педалите и с две крила. Крилата са с размери 2 на 1 метър, изработени от жилави дрянови пръчки, обшити с коприна.
При старт леталото се движи като обикновен велосипед. Когато набере достатъчно скорост, превключвател свързва педалите с лостовата система и оттам - с крилете. Започва махово движение, което не е само нагоре-надолу, а загребва въздуха, както го правят птиците. След около минута, изчислява Розентал, велосипедът се отделя от земята и поема към висините. Приземяването става по обратния ред. Лостовете се изключват и велосипедът каца като днешните планери.
За да задвижи машината, Август разчита на своята херкулесовска сила. Той не е кабинетен художник, чиято енергия е изстискана от денонощно висене над статива. Август Розентал е атлет с невероятно телосложение. "За да демонстрира физическата си сила, разперваше ръце и караше по двама да се обесват на тях, без те да се огънат", разказва Райна.
През 1911 г. Розентал влиза в колектива от художници, който трябва да изографиса новопостроения храм "Св. Александър Невски". Поръчани са му няколко фрески, между които и импозантното "Разпятие".
"С какво старание и любов той подготвяше жидкостта и боите си за стенописа и с каква охота отиваше на работа! - възхищава се жена му. - А в ателието за това "Разпятие" и за тия ангели разпъваше на кръст търпеливия модел, който трябваше да виси с часове на една двойна стълба, на върха на която се извиваше сламеник, върху който моделът трябваше да изобразява хвърчащия ангел."
Без криле под купола на базиликата Август отново рискува живота си. Един ден високо на скелето той забравя, че не е в ателието. Прави крачка назад, за да погледне творбата от разстояние. В този миг работещият до него колега го хваща през кръста.
От платеното за стенописите Август събира известна сума за довършване на велосипеда, но изчислява, че 50 лева не стигат. Няма как, тръгва по мъките да търси дарения.
Райна Костенцева описва дереджето на тогавашните художници: "Комуто беше нужен художник, отиваше да го търси в шуменската бирария, където се събираха почти всяка вечер художниците, и приемаха редките дребни поръчки... Принуждаваха се често да "рисуват" неща, които нямаха нищо общо с изкуството - фирми, надписи с едри букви, обявления и др. Неколцина богаташи, които се брояха на пръсти, понякога им откупуваха по някоя творба, и то повече от снобизъм, отколкото от любов към изкуството."
Дебелите портфейли се отварят за обявления с финтифлюшки, но не и за леонардовски начинания. "Вятърничава работа!", махат с ръка богаташите и отказват подкрепа. Междувременно избухва Балканската война, която слага финална точка на Летящия велосипед.
Съдбата на поробените е над всичко, решава Август Розентал. Полякът, който се е родил под руско иго, знае какво е да си под турско. Зарязва велосипеда и отива под знамената на Първи пехотен софийски полк.
"Когато го изпращахме на гарата - разказва съпругата, - той застана в един товарен вагон между други войници, излезе малко напред и каза: "Хора селяни, виждате ли ме? Догодина хич да не ме видите!" Някой го запита има ли деца. "Имам едно на път, но може да остане без баща!" Сякаш предчувстваше своя край."
Август Розентал загива на 9 октомври 1912 г. в сражение при Гечкенли-Селиолу. "Към 4 1/2 след пладне Август бил тежко ранен, другарите му помогнали да го издърпат назад, обаче той направил няколко крачки и издъхнал", пише в рапорта ротният командир.
Синът на Август Розентал се ражда пет месеца след неговата гибел. Кръстен е на баща си Август - чужденеца, дал живота си за България. Един Леонардо, който мечтаел да полети.
АМЕРИКАНЕЦ КОПИРА ИДЕЯТА
През 2006 г. американецът Лари Нийл построи летящия велосипед, за който мечтаеше Август Розентал. Лари, бивш изпитателен пилот от Тексас, първо конструира модел, който се задвижва с педали. Той обаче няма силата на Розентал и машината не отлепя от земята.
След неуспеха янкито монтира бензинов двигател на леталото. "Така е много по-лесно - призна той. - С него ходя на работа, на пикник и на риба. Карам го по магистралата, а когато трафикът натежи, се вдагам във въздуха. Смея се на шофьорите под мене."
Летящият велосипед на Лари Нийл развива 100 километра на пътя и 110 км/ч във въздуха. Струва около 25 000 долара.
РОСЕН ТАХОВ
