През 1972 година композиторът Парашкев Хаджиев и писателят Банчо Банов създават историческата опера „Лето 893“. На следната година, на 26 март 1973 година, творбата е поставена на сцената на Русенската опера. Това е нейната световна премиера, осъществена в рамките на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. В спектакъла заблестяват имената на оперните артисти Неделчо Деянов като княз Борис-Михаил, Стефан Димитров като вероотстъпника Владимир-Расате, Анастас Анастасов като княз Симеон, Ана Ангелова като Ермиара – съпругата на Расате и Мария Вeнцеславова като Севина – любимата на Симеон. Нейното последно изпълнение на русенска сцена е в края на 1978 година, където в продукцията се включват Пенка Дилова и Стефка Евстатиева.
Новата продукция на Русенската опера, половин век след световната премиера, на 27.03, намира нови постмодерни изразни средства в създаването на сценографията и костюмите (Денис Иванов) и режисурата (Пламен Бейков), които не си поставят за цел историческа автентичност, а предаване на синтезирано емоционално присъствие, което носи директни внушения и провокира въображението и фантазията на публиката. Такива са и посланията, които носи музиката на Парашкев Хаджиев и либретото на Банчо Банов, пресъздадена от екипа на Русенската опера, дирижиран от Владимир Бошнаков.
Спектакълът се посвещава на 1130 години от Преславския църковно-народен събор – историческата кулминация на Покръстването на българския народ.
ЛЕТО 893
Опера в девет картини от Парашкев Хаджиев
Либрето – Банчо Банов
Историческата справка сочи следното:Първо изпълнение – 26 март 1973 година, Русенска народна опера в рамките на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“
Диригент – Ромео Райчев, режисьор – Стефан Трифонов, художник – Асен Стойчев, хореография – Маргарита Арнаудова, хормайстор – Томина Сидова
Участници – Пенка Дилова (Ермиара), Стефка Евстатиева (Севина), Стефан Димитров (Владимир Расате), Анастас Анастасов (Симеон).
Последно изпълнение – 22 октомври 1978 година, Държавна опера-Русе
Участници – Стефан Димитров, Анастас Анастасов, Ана Ангелова, Мария Вeнцеславова, Иван Добрев, Иван Димов, Добромир Добрев, Иван Дамянов
Композиторът Парашкев Хаджиев е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.
Банчо Банов работи с Парашкев Хаджиев и преди операта „Лето 893-то“:балета „Сребърните пантофки“ и мюзикъла „Службогонци“, по едноименната повест на Иван Вазов. Либретото на Банов е написано със завидно майсторство по отношение на драматургичното изграждане и динамичното развитие на действието. Особено ценно и специфично за творбата е преплитането на историческите събития и факти с художествената измислица в сюжета, което е постигнато с безусловно професионален творчески замах .
Банов има18 драматизации на прозаични произведения (”Службогонци”, “Казаларската царица”, “Под игото”, “Чичовци”, “Бесове”), създава оперни и балетни либрета. От 1954 г. се отдава на баснята. Пише басни, стихотворения, разкази, очерци, радиопиеси, съавтор е на киносценарии (”Случаен концерт”, “Бъди щастлива, Ани”, “Князът” и др.) има много публикации в периодичния печат.
Творческата дружба на Парашкев Хаджиев и Банчо Банов е символ на изключителната всеотдайност на двама таланти към оперното изкуство.
