Заради влечението му към западното изкуство и обвинение в плагиатство той е отстранен от СБХ
Щом работиш активно и участваш с успех във всички мероприятия на Съюза на българските художници (СБХ), тогава ти е позволено да имаш брада. В това уверява издадената през 1987 г. на Иван Яхнаджиев бележка от Ателието на младия художник. В продължение на 5 години той я носи в задния си джоб, за да докаже пред органите на МВР - София, че в действителност има правото да ходи с брада. “Подписали са се народни художници академици. Всичко това е безкрайна самота”, казва художникът.
С мъка се сеща, че през онези години човек не може да ходи спокойно по улиците, камоли да се качи на самолет. “Учихме само руско изкуство, четяхме от руски книги, и в академията също. Както казваше един мой професор: “Абе по-убитичко бе, Яхнаджиев, стига с тези цветове”. Според него именно заради този начин на мислене мнозина са страдали тогава.
През 1980-а творецът е изключен от СБХ. Заради влечението си към западните художници Яхнаджиев не само е отстранен от съюза, но и набелязан за черната овца в очите на тогавашните властимащи. Обвинен е и в плагиатство от картината на немски художник. “Много труден ми направиха живота за това, че харесвах западни художници и за това, че не си съгласен, не рисуваш това, което се изисква от партията. Имаше хиляди варианти, с които се стимулираха художници, които рисуваха по поръчка. Половината неща ставаха така”, допълва той. И това художникът сравнява със съсипана кариера. “Трябваше да има един, който да бъде наказан. Другите бяха послушни, партийци бяха всичките.”
Спират да канят Яхнаджиев по изложби, а картините му рядко се продават. Дори не може да стане учител по рисуване. “Едно е да знаеш нещата, друго е да ги преживееш. Семейството ти да няма какво да яде. Някой като ти каже “ти не си художник”, въпреки че това си завършил, не можеш никъде да отидеш и нищо да направиш”, казва той.
И тъй като документи за отчислените суми от продажби няма, сега художникът не получава пенсия. “Светлин Русев ме остави без пенсия. Каза, че не ми трябва такава и че мога сам да си изкарвам парите. До последно пишеше срещу мен”, разказва той.
“Всичко беше централизирано. Имаше т.нар. общи художествени изложби, което беше най-голямата глупост. Това си беше по съветски маниер. Рисуваха по теми. Хиляди убити, обесени и ранени. И бъдещето на комунизма. Такива теми се измисляха, които се харесваха на партията. Това беше много пагубно, не беше изкуство. Както и паметниците, които в момента искаме да се махнат. И те не са изкуство. Те са боклук. Трябва човек поне малко да е излязъл в чужбина и да е видял”, обяснява Яхнаджиев.
Този тип “изкуство” той смята, че уврежда поколения наред.
По времето на социализма частни галерии не е имало. По думите на художника в София са били три. За да направиш изложба, трябва да чакаш разрешение с години. А за да си купиш хубави бои, не български или руски, ти трябва бележка от Светлин Русев. Никъде не се правят и рамки за картините. “Просто беше една мизерия, която продължи десетилетия. Едни и същи хора казваха кое е изкуство, кое е картина и кое не е. Ти само трябва да стоиш и да слушаш. Ако кажеш нещо, просто те няма отвсякъде”, допълва Яхнаджиев.
“Ние не учихме, че картината се прави за хола на човека. Да си я сложи там или в спалнята, да ѝ се радва вкъщи. Ние ги правихме за общи художествени изложби. Много художници от партийците се приспособиха и след това започнаха да правят пейзажи. Ако може - да върви. Но много фалираха. На най-послушните се раздаваха ателиета. Имаха предимства, ходеха на почивка в почивните станции на Съюза на художниците”, разказва той. А и тогава за него излиза “много съкрушителна статия” в “Работническо дело” от Димитър Остоич, който по онова време заема различни ръководни постове в Съюза на художниците. “За да напишат, че не си художник и че не си социалист, не харесваш социализма, означава, че навсякъде си задраскан. Край. Беше половин страница в партийния вестник. Човек, който преживее тези неща, не се оправя лесно след това. Принуден си да продаваш евтино”.
На хоризонта пред Яхнаджиев обаче се появява поредната спънка. Точно когато на 13 май 1993 г. му предстои откриване на изложба, на същата дата той получава призовка от 6-о РПУ на МВР да се яви на разпит в приемната. Викат го да дава обяснение какво е това абстрактна картина, защото картините му били такива. “Аз в момента съм емоционален, защото съм го преживял и защото съм на 75 г. Виждаш, че няма какво повече да направиш. Докато някои от артистите комунисти са милионери, с безкрайни имоти и т.н. Това е истината.”
Много от колегите на Яхнаджиев, завършили академията, не могат да намерят силата да преодолеят всички тези събития. Затова решават да се разделят с изкуството и “да станат какви ли не, само не и художници”. Това било наистина жалко, защото държавата харчи пари за теб, а след това ти казва: “Отивай в чужбина, не ме интересуваш”. Това е нещо, което художникът не разбира и до ден днешен. Често си задава и въпроса “Е, къде отиват тия пари?”.
Иван Яхнаджиев обаче със сигурност оставя своята следа в изкуството. Именно той пръв въвежда т.нар. бодиарт у нас (изкуство, в което тялото на модела се използва като изразно средство - б.а.). “Това беше през 1989 г. Тогава за първи път го направихме. Даже си спомням, че беше в редакцията на един от вестниците. Затворихме вратите, дойдоха много журналисти да гледат. Такова нещо се правеше за първи път. Всички треперихме, защото не знаехме какво може да ни се случи, ако момичето излезе от стаята и някой го види така - голо и нарисувано. Да се прави такова нещо, беше кощунство”, разказва той.
Вече 20 г. и отгоре Яхнаджиев не спира да се занимава с бодиарта - това “жестоко влияние от Запада”. Пренесъл е творчеството си и отвъд границите на България. И тъй като това се смята за много сериозно изкуство, в Европа се приемало съвсем нормално.
В наши дни художникът е в Италия при сина си. “Там ме харесват, добре съм. Мисля, че има интерес към мен. Човек може да успее. За съжаление, си пропилял 50 години.” В България се върнал само за седмица, колкото да си плати данъците и да си види къщата. “Нямам желание да правя изложби в България, достатъчно съм правил такива”, казва Яхнаджиев.
