От малък холандецът Лук Вангент е музикант по душа. Обичал и слушал много стилове и свирил на много инструменти, но не спирал да търси нещо различно. И накрая го намерил - в размер пет четвърти и седем осми.
Лук се запалил по балканското звучене покрай съпругата си Катя Йорданова. Харесала му сложността и разнообразието на музиката и особено лиричната комбинация цигулка с кавал.
От няколко години той и още деветима музиканти пеят и свирят в типични за нашите ширини такт и композиция в холандската група "Клаван гадже". Така по музикални фестивали в Белгия и Холандия от 50 до 100 хиляди фенове потропват на Искърско хоро, "Бубамара" и много авторски песни с датски текст и любимите им цигански ритми.
Катя заминала да учи биология в Холандия, когато била на 18, и сега е доцент в университета в Амстердам. С Лук се запознали в студентското общежитие. Покрай песните с китари и лагерните огньове пламнала и любовта им.
Почти веднага след това той се запознал с голямото й семейство. "Три деца на сестра ми и още три на баща ми. Всички сме в Холандия без мама, която е в България и е най-често на село. Тя е циментът на цялата сложна българо-холандска фамилия", обяснява Катя. Преди няколко години тя и съпругът й си купили къща в с. Лютидол до Мездра, където често правят българо-холандски запивки.
На всичките им сбирки - независимо на чия територия, се пие и пее. Лук спечелил родата още на първата среща, когато им изсвирил българския химн на акордеона си. Оттогава често акомпанира на майката и бабата на Катя и с китара. Обича и стари градски песни и често се надвиква с другите на софрата с "Целувката на Ана".
Той разбира български и говори по малко, но понякога това предизвиква комични ситуации. "Веднъж, когато играеше футбол, обясняваше на баба ми как вкарал два голи", смее се Катя. И все пак с малко думи и някой и друг жест Лук се справя с езика. Често хвали бабата на Катя за вкусните гозби. Проблемът настъпвал, ако на масата седнат повече от двама българи и започнат да говорят едновременно. "И още преди да съм успял да заформя цяло изречение, темата се сменя и често преминава в разпалена дискусия на тема политика", смее се Лук. Тогава приключват опитите му да вземе участие в разговора. А ако все пак се наложи, подхвърля по едно "Леле, ужас". "Върши работа винаги", убедил се е Вангент.
Двамата с Катя са обиколили почти целия свят с раници на гърба - от Куба до Индонезия и от Сенегал до Финландия, но казват, че друга като България няма. Хората тук били различни. "Двама дядовци седят на спирка и играят шах, когато ги попитахме кога ще дойде автобусът, те ни отговориха: "Днес!" и извадиха да ни черпят с бира. А на село съседът ни кара след първата ни среща с раздрънкан москвич до влака и плаче, като си тръгваме", разказва Катя.
Освен гостоприемните съседи на Лук му харесват и българските гозби. За особено умна му се струва идеята да започнеш менюто с ракия и салата.
"А мезето - какво невероятно откритие!", смее се Лук. Запалил и групата и днес, когато пътуват по фестивали, музикантите винаги носят със себе си мезе. Освен че обича нашата скара, бира, салати, гювеч, Лук се е научил и да готви български манджи. В дома им в Холандия в кухнята се изявява по-често той.
Покрай него и другите от групата заобичали нашата ракия, най-много мускатовата. Толкова я харесали, че я възпели в хита си "Хайде ракия", написан на задната веранда на къщата на Лук в Лютидол. Отново там посветили песен и на певицата Камелия. Освен Мистерията на българските гласове, "Щурците" и някои по-модерни изпълнители като Румънеца и Енчев и Устата "Клаван гадже" са слушали и много от чалга звездите в българския ефир. Сред всички Камелия се откроила и дори станала техен идол. "Някои от парчетата й имат много добри аранжименти, но песента ни е посветена по-скоро на външния й вид", признава Лук. През януари той имал шанса да я чуе и види по време на участие в столичен клуб и останал най-впечатлен от изпълненията на народни песни с банда на живо.
Изобщо Катя и Лук успешно заздравяват българо-холандските отношения. Особено на маса. Той прави баница и таратор, родителите му имат опит във варенето на ракия, а музикантите от групата обожават нашата луканка, кашкавал и сирене.
Макар че расте в Холандия, двегодишният им син носи най-българското име - Иван. Може да е още малък, но вече е тръгнал по стъпките на татко си. Само че се е насочил към друг стил. "Ентусиазирано дрънка на китара и пее хеви метъл версии на детски песнички като "Две калинки", разказва майка му.
Родителите му го водят в България поне 2-3 пъти годишно. Макар да признават, че животът в Холандия е по-лесен, липсват им веселите и гостоприемни съседи от Лютидол. Когато се прибират, отсядат или на село, или в къщата на бащата на Катя в Лозенец. Там често организират "диви вечери" и с любимеца на българските деца, водещият Бате Енчо, техен добър семеен приятел.
Лук и Катя са обиколили знайни и незнайни, но все красиви кътчета на България. Били са и в Мелник, Търново, Пловдив, на Витоша, на Седемте рилски езера и по много от черноморските ни курорти. Но Лук най обича да ходят на гости у баба Мими, в с. Лозен до Стара Загора. Когато се събират, тя и братята й пеят "Провикнал се е Никола", и всеки път той настръхва от драматичния текст.
