Прадядото на бившия областен управител на Пловдив Гьока Хаджипетров е спасил Сопот от кървавата съдба на Перущица и Батак по време на Априлското въстание.
Хаджи Гьока Павлов откупил мира в подбалканското градче, като дал близо 500 лири лични пари на страшния Тосун бей.
Макар и чорбаджия, видният сопотчанин хаджи Гьока винаги държал страната на бедните. Като търговец често пътувал до Букурещ и носел оттам скъпи мебели за вкъщи и европейски дрехи за близките.
Един ден видял как 2 от децата му се фукат с премените си пред сиромашки съседчета. Хаджи Гьока веднага заповядал всички европейски дрехи в дома му да бъдат заключени в сандъци, а вместо тях да се ушият нови от домашна българска материя.
Като пътувал често до Румъния, чорбаджията се запознал с видни представители на революционното движение - Раковски, Каравелов, Ботев, с които бил в близки отношения.
Комитетската класа в Букурещ често се радвала на помощта му, подкрепял с пари и мнозина хъшове.
"Един очевидец ме увери, че в негово присъствие веднъж хаджи Гьока дарил Хаджи Димитър с 15 наполеона", пише биографът на Гьока Павлов Серафим Барутчийски.
Васил Левски, когато идвал в Сопот, бил чест гост в къщата или кантората на видния търговец, който му помагал не само с пари, но и със съвети и насърчения.
На 20 април 1876 г. Бенковски развял знамето.
"Клисура, съседка на Сопот, пламна от огъня на свирепия карловски кръвопиец Тосун бей, чийто ятаган не пощади ни старци и майки, ни невинни девици и деца! Скоро и съседното Стрелча пламна и се обърна на живо от башибозушки пълчища, събрани от околни турски села", пише през 1905 г. Барутчийски.
В Карлово Тосун бей вече събирал войски, за да ги отведе в Сопот. Заедно с няколко по-будни съграждани хаджи Гьока Павлов започнал да утешава и насърчава изплашеното население. Способните да носят оръжие младежи били на позиции извън градчето, където с пушки очаквали нашествениците. Хаджи Гьока, Иван Попстанчев и други първенци нареждали от града да им се доставя всичко.
Неочаквано в Сопот се появил Спас Сейков, учител в Калофер. Той минал през Карлово и видял приготовленията на Тосун бей. Веднага съобщил това на хаджи Гьока, който, предвиждайки страшните последици от готвената съпротива, убедил съратниците си в безсмислието й. Те се събрали и решили да потърсят помощ от европейските консули в Пловдив, както и с паричен откуп да просят милост от Тосун бей.
Молбите до консулите да се застъпят за градчето били написани още същата нощ в дома на Спас Сейков.
Скоро от Пловдив пристигнала в Карлово заповед да се разпилеят пълчищата на Тосун бей. В същото време турчинът поискал 500 лири, за да се смили над Сопот. Настоял да получи и силния ат на хаджи Гьока.
На специално събрание сумата била разпределена между заможните жители на Сопот. Някои обаче нямали възможност веднага да дадат пари, други се забавили и се наложило хаджията почти сам да брои на Тосун цялата сума.
Отишъл в Карлово със своя кон и с два персийски килима. Вместо 500 лири обаче му дал 499 - с 1 по-малко, за да не бъде съвсем на неговата. Тосун попитал защо не изпълняват уговорката за сумата. А чорбаджията отвърнал, че добрината му е толкова голяма, че и със 100, и с 1000 лири не може да се изплати.
А беят рекъл: "Едната лира ще прихванем за двата килима. Ама думата е, че и към мен сега си показвате вашия гяурски инат!". Хаджи Гьока дълго време стоял прав и въздишал зад хубавия си кон, ръсейки проклетии по адрес на бея. Но пък Сопот бил спасен от погром по време на въстанието.
Конфликтът на хаджията с родата на Иван Вазов тръгнал покрай щерка му Парашкева. Поетът харесал за жена младото момиче, но баща й отказал да му я даде. Причината била, че Гьока бил първи братовчед на баба Съба Хаджиниколова, майка на Вазов - не искал брак между роднини.
По-късно заради един обор се скарал с бащата на Вазов - чорбаджи Минчо, с когото били съседи. Минчо Вазов си купил кон, а нямал достатъчно място в двора да му построи обор. Помолил хаджи Гьока да му позволи да вдигне постройката в неговия двор. Съседът се съгласил, но поставил условие оборът да е на един кат, за да не прави сянка.
Заминал хаджията по търговия, а като се върнал, що да види - обор с плевня. Побеснял и не помогнали ни извинения, ни посредничество - работата стигнала до съд. Местните чорбаджии се явили пред кадията, застъпили се за чорбаджи Минчо и хаджи Гьока загубил делото. Обжалвал, но пак загубил.
Заради семейния конфликт Вазов изтипосал хаджи Гьока в романа си "Нова земя" в образа на Гъчо Шамура. Местният първенец там е обрисуван като зъл, дребнав и свиреп. Описва го като голтака Гъчо, малограмотния хаджия, вагабонтина Шамуров. В Сопот взели хаджи Гьока на подбив и той опитал да се защити в местния вестник.
"Не мога да понеса това черно петно, което Вазов чрез Гъчо Шамуров нанася на мен и семейството ми", споделил чорбаджията пред свой познат. Наложило се местен учител да го утешава, че "Нова земя" не е история, а художествена измислица.
"В завещанието си прадядо ми дарил някогашния хотел "България" в центъра на Пловдив на пловдивското сиропиталище, сега дом "Рада Киркович", разказва правнукът Гьока Хаджипетров. През 1960 г. обаче общината разрушила сградата.
