В опит да ходи на ръце и да гледа света наобратно Самуел Финци събори 2 пъти дървената стена декор в Народния театър. Направи го на 25 и 26 март (събота и неделя), когато представи спектакъла си "Един кон влязъл в бар".
Разбира се, това е част от постановката, а неделната била още по-добра от съботната, каза големият Ицко Финци - бащата на актьора, пред "24 часа". Това било мнението на сина му, макар че Ицко Финци изгледал пиесата още първия ден. Но и на следващия пристигна в театъра минути след края на представлението.
"Перфектен, великолепен, никой български артист не може да направи това, което той направи" - така обаче реагира публиката и в двата дни след края на постановката.
Ходенето на ръце е една от големите метафори за живота на главния герой (Самуел Финци) - Довеле Г. - стендъп-комик, който представя поредното си шоу в малък провинциален клуб. А заглавието на постановката по едноименния роман на Давид Гросман всъщност е началото на виц, който остава недовършен до края.
Дълго представление - 2 часа и 15 минути, почти моноспектакъл, в който Финци говори, пее, свири, обръща се надолу с главата, разказва мръсни вицове, катери се по гардероба, драска с тебешир по стената - за да отбелязва кой от публиката си тръгва (нямаше такъв), и пак говори и говори. Част от сюжета е как зрителите на комика си тръгват един по един, остава единствено малката Пиц - в ролята Катлийн Моргенайер, която познава Довеле от дете и го помни като добър човек.
Същевременно публиката в залата се смее доволна от смешките му - понякога плоски, друг път остроумни или вулгарни:
"Единственият човек, който никога не се е отказал от мен и никога не ме е зарязал в беда - това съм аз.
Кълна ви се, тук виждате първия мъж в историята с постродилна депресия."
За да онемее от превъплъщенията му, научавайки трагедията и вината, която той носи от дете. И да се разплаче в последната сцена, в която той "посява" червени цветя на сцената, но едно от тях "пониква" наобратно от тавана - досущ като живота му.
Финци представя спектакъла си на немски, но вицовете разказа на български - не само като жест към сънародниците си, но и да им даде възможност да си поотдъхнат от българските субтитри, които се излъчват по време на играта му.
Давид Гросман, един от най-известните съвременни израелски писатели, лично предложил на Самуел Финци да играе в пиесата по романа му, разказа актьорът след софийската премиера на спектакъла в Народния театър в събота вечерта.
В неделя представлението започна с половин час по-късно заради "малък, но сложен технически проблем на сцената", както обясниха от театъра. Докато публиката търпеливо изчакваше и влизаше в залата, Финци свиреше джаз на виолончело в акомпанимента на пианиста Антони Дончев.
"И двете вечери го гледах, много е добър", каза директорът на Народния театър Васил Василев, по чиято покана Самуел Финци дебютира на театралната сцена у нас. С елегантно вмъкнати шеги в представлението актьорът няколко пъти спомена "директора Васко", който вероятно щял да му ореже хонорара заради счупения декор.
