Още като студент казва: “Масови сцени не играя, играя само роли!
Може би нямаше да се снима въобще в киното, ако не се беше появил Георги Мишев
Георги Русев е роден на 7 май 1928 г. в семейството на свещеник. Като дете продава вестници на гарата и за него тя е целият свят, още повече защото през нея минава и митичният “Ориент експрес”.
През 1948 г. над 2000 души кандидатстват за първия випуск на Държавното висше театрално училище. Георги Русев е приет от проф. Стефан Сърчаджиев със стихотворението “Писмо до другарката” от Венко Марковски.
През тия години започват да се снимат първите филми в социалистическото време. Всички студенти ходят да участват в масовките, докарват си по някой лев и печелят приятелства с режисьорите.
Русев не отива нито веднъж. “Масови сцени не играя, играя само роли!”, казва той на шега, но всъщност го спират изградените му театрални принципи. Тази принципност обаче му изиграва лоша шега - заради конфликт с режисьора Филип Филипов Русев е изваден от списъка на разпределените за Народния театър и изпратен в Пловдив.
С Филипов поставят дипломния спектакъл на випуска - пиесата “Вълци и овце” от Островски. Представата на Георги за интерпретацията на неговата роля не съвпада с вижданията на учителя му и студентът отказва да репетира. Оценката за държавния изпит е вписана в дипломата му след участие в унгарската пиеса “Изпитание” в Народния.
В Пловдив Георги Русев изкарва 9 сезона и от 1962 г. е в Младежкия театър. През 1966 г. там избухва скандал около постановката на Вили Цанков “Ромео и Жулиета”. Властта се намесва с цялата си мощ, Цанков е уволнен, поддръжниците му Георги Русев, Петър Слабаков, Коста Цонев, Досьо Досев, Йордан Спасов и Стоян Гъдев са отстранени от театъра и пратени в Перник.
И точно по това време киното открива Георги Русев, макар че той вече е на 37 години. Всъщност основната причина след завършването на ВИТИЗ Русев да не се снима е, че не харесва тогавашното кино - намира го прекалено емоционално, показно и натруфено и с театрална игра на повечето актьори.
“Аз не ставам
за такова кино
Трябваше да дойде друг тип автор и той се появи в лицето на Георги Мишев. Ако имам някакво значение в българското кино, то е преди всичко заради явлението “Мишев”. За мен Георги е създателят на българския неореализъм. Ако не се беше появил, сигурно щях да заиграя във филми още по късно”, признава Георги Русев.
За киното всъщност го открива Въло Радев в “Най-дългата нощ”, който излиза на екран през февруари 1967 г. Георги Русев играе селски стражар. Въло Радев оценява изпълнението на Георги Русев и го кани в следващия си филм “Черните ангели” (1970).
Но истинският възход на актьора в киното обаче започна след 10-ия му филм - “Преброяване на дивите зайци”, по сценарий на Георги Мишев, където е в ролята на ветеринарния лекар.
От всички негови творби Гочето не играе само в “Момчето си отива”, просто е зает в друга продукция. После създава знакови герои: Дочо Булгуров в “Селянинът с колелото”, виладжията във “Вилна зона”, учителят Ветев в “Не си отивай”, собственика на изложбената зала в “Самодивско хоро”, вуйчото Бойчев в “Матриархат”, адвоката Балтиев в “Дами канят”...
А когато Людмил Кирков започва да снима “Селянинът с колелото”, Георги Мишев препоръчва Георги Русев за ролята на Дочо Булгуров, защото по думите му “този актьор не играе, а живее на екрана...”.
От Дочо Булгуров ни остана и прословутата реплика:
“Кучета и котки
може, а прасета
не може!”
Дълго време след прожекцията на “Селянинът с колелето”, когато актьорът се качвал в трамвая, някой от пътниците високо я повтарял на висок глас.
Бързо се усетиха и другите режисьори и Георги Русев стана един от най-сниманите българскии актьори. През 70-те и 80-те има години, в които Гочето участв в по 4-5 филма.
Така се появяват и ролите му шедьоври в “Оркестър без име”, “Покрив”, “Илюзия”, “Вчера”, “Зона Б-2”, “Адио, Рио!”,сериала “Дунав мост”, “След края на света”...
И, разбира се, “Опасен чар” с паметния диалог между уплашения Седларов (Георги Русев) и фалшивия капитан от милицията (Тодор Колев), когато разглеждаха кичозната продукция на социалистическия частен производител.
В много от филмите с участието на Георги Русев останаха култови реплики, които се повтарят и до днес. Като директора на училището във “Вчера” той се озъбваше пред целия учинически строй и казваше: “Нямам нито един кариес!” А учителя Баръмов (Никола Рударов) успокояваше с думите: “Ще се намери този чин бе, Баръмов - да не е овца да избяга!”
В “Дами канят” героят му Балтиев се караше на съпругата си Таня (Мариана Димитрова):
“Като говориш с мен,
ще мълчиш!”.
По времето, когато Иван Андонов снима този филм в Асеновград, Георги Русев “отскача” само за един ден до морето, където Людмил Кирков снима “Оркестър без име”. И само за няколко часа правят епизода, в който Гочето като чичо Петър се кара на Гошето (Георги Мамалев), че много силно репетира на барабаните си:
- Абе, Гоше, ще оглушеем от това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ама кокошките спряха да носят, при 20 кокошки - яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо не съм видял. Бомбардират, бомбардират, па спрат. какво беше това чудо, какво беше това изкуство...
- Ама това е музика бе, чичо! Само че ти не можеш да я усетиш, да я почувстваш...
- Каква музика, бе?
Да ти пикам
на музиката!
- Аа, така не! Тука вече ще се караме! Не мен, музиката нямаш право да обиждаш! Всеки, който не разбира, и бърза да пикае...”.
Зрителите го смятаха за комик. А той казваше, че е актьор, който може да играе и комедийни роли. “Аз не съм мек актьор, мога само да се преструвам на такъв. Всъщност съм изключително остър актьор, стигам до крайност, особено окогато трябва да се направи конфликт. След тази крайност остава само да се грабне оръжието...”, обясняваше натюрела си Георги Русев.
От 1977 до 1990 г. той е несменяем директор на Пернишкия театър “Боян Дановски”. Това за златните години на трупата, на националните прегледи побеждава дори Народния театър. Осмелява се първи да постави “Човекоядката”, но за да изпълни молбата на автора Иван Радоев, забавя премиерата с един ден, за да бъде показана най-напред в театър “София”.
Русев напуска директорския пост сам, когато вижда, че театрите вече не могат да поддържат такива огромни щатове и той трябва да съкращава и уволнява колегите си.
В София става един от основателите на Малък градски театър “Зад канала”. Играе и в Народния, както и в Театър 199. Никой никога не поиска той да бъде пенсиониран.
Сам слезе и от сцената през 2006-а на 78-годишна възраст. Въпреки че пиесата “Нищо не помня”, в която си партнира с Татяна Лолова, продължаваше да се радва на зрителски успех в Театър 199.
Георги Русев е известен най-много от филмите си, но той има и върховни изпълнения на театралната сцена. Ролите на нея са повече от 170. Награждаван е за играта си в “Опит за летене”, “Рейс”, “Суматоха”, “Последната нощ на Сократ”, “Цялата истина за св. Георги”, “Езоп”, “На дъното” и др.
Промяната през ноември 1989 г. заварва Георги Русев в Алжир, където се снима във филма на Анри Кулев и Борис Христов “Бащата на яйцето”.
Когато разбират, че Живков е паднал от власт и опозицията вече вдига митинги, Гочето казва на Константин Коцев, който играе ролята на гипсовите Атланти: “Пацоо, в България хората постове грабят, а ти тук на камъни ми се правиш!”
Георги Русев никога не се съгласява да снима за реклами. Въпреки че са му предлагали хонорари, пред които трудно се устоява. Не искаше да смесва високото изкуство, което е изповядвал цял живот, с комерсиализма.
Господ реши да прибере актьора при себе си през 2011 г. на 1 април, Деня на хумора и шегата. 38 дни не му достигнаха да навърши 83 години.
“Обичам дъщерите, обичам внучките и правнучката, но най-много обичам теб! Обичайте се и след мене...”.
Това са последните думи, които Георги Русев прошепва на съпругата си малко след 8 часа. В 15,30 душата му вече пътува към небето.
