Интервю с проф. Людмил Спасов, историк
- Проф. Спасов, автор сте на III том от поредицата "България - загадки от вековете", който е за политиката и дипломацията през ХIХ и ХХ век. Разгледани са събитията от Освобождението чак до 2000 г. Какво е характерно за политическия ни живот в този дълъг период?
- Например, че от Освобождението до 2000 г. у нас са извършени 7 преврата. Първият е през 1881 г., когато се въвежда режимът на пълномощията на Батенберг. Следващият е през 1886 г., когато Батенберг е принуден да абдикира. После е превратът от 9 юни 1923 г. През 1934 г. е този на деветнайсетомайците, с който се въвежда безпартиен режим в България, от което се облагодетелства цар Борис. Създава се уникален политически модел, при който се камуфлира безпартиен режим с атрибути на парламентарнодемократичната система.
Така се стига до избори за парламент без партии - само с мажоритарни кандидати. На 9.IХ.1944 г. също е преврат, но с манифестация и цветя. Шестият е срещу Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Сценарист е Горбачов, а главни изпълнители са Андрей Луканов и тогавашният съветски посланик у нас Виктор Шарапов. Останалите действащи лица са само фон. От този вътрешнопартиен преврат има страхотни последици - събитията излязоха извън контрол; нелегалните турски организации се легализираха в ДПС; създаде се СДС, чийто инициатор според мнозина е пак Луканов. Не е мит, че СДС е рожба на БСП.
Седмият преврат е уличният на Иван Костов от януари 1997 г., когато той успя максимално да се възползва от историческия момент и да накара цял нярод да подскача.
- Какво ви дава основание да определяте действията на Костов като преврат? Според мнозина е народна революция.
- Това беше уличен преврат, защото нямаше доброволно отказване от властта от страна на БСП и властта не бе сменена с парламентарни средства. Отказът на БСП от власт дойде под натиск чак след като превратът вече беше в ход и парламентът беше атакуван. Смяната на властта беше антиконституционна, защото не стана в рамките и със средствата на парламентарната демокрация. Случилото се не е революция, защото не доведе до коренен поврат в обществените отношения. Никой не постави под съмнение обществения строй, смениха се само управляващите.
- Каква е ролята на БСП в онази ситуация? Николай Добрев и Георги Първанов спасиха ли гражданския мир, като върнаха мандата за ново правителство?
- Те бяха в безизходица, нямаха полезен ход. Просто бяха принудени да постъпят, както постъпиха. Ако нямаше натиск към БСП и парламентът не беше атакуван, да не мислите, че щяха да сдадат властта? Напротив, щяха да се мъчат да си изкарат мандата с ново правителство. Но нямаха избор - ако не бяха се оттеглили, щяха да бъдат изметени и може би щеше да се стигне до кръв. Затова е най-малкото пресилено да им се приписва ролята на спасители на гражданския мир.
- Кои са най-големите възходи и падения в разглеждания период?
- В довоенното развитие на България има много драматични моменти, защото тогава се полагат основите на българската държава, партийната система, свободната конкуренция. Тогава има и най-много правителства със силно управление. В началото на ХХ в. България е най-силната балканска държава. Всъщност два са големите й възходи: в първото десетилетие на ХХ в., когато имаме конвертируем лев, равен на златния франк, най-мощната армия на Балканите, а обществото е в духовен подем. Другият върхов момент е втората половина на 30-те години - с много стабилна икономика и висок международен престиж. Най-ярки са възходите и паденията между Първата и Втората световна война. Най-кървавият период е тихата гражданска война 1923-1925 г.
- В тома има глава за социализма. Кои са най-големите му грешки и има ли нещо положително?
- Огромните грешки идват от липсата на независимост. През социализма имаше върхови икономически моменти, когато заради сътрудничеството в Съвета за икономическа взаимопомощ България беше много добре, но поради "парниковото" развитие на нейната икономика и най-малките пропуски и грешки предизвикваха сътресение. Огромна грешка беше индустриалният гигантизъм, чиято рожба е и "Кремиковци". Но пък голямото достойнство беше държавността - може да беше социалистическа, но държава имаше. Докато сега е поставена под въпрос самата държавност. Затова много хора от по-възрастното поколение казват, че тогава е било по-добре. Всъщност народът не страда по социализма, а по държавността и гарантираните от нея спокойствие и сигурност. Народът мечтае за повече държава.
- Как влияе вътрешната политика върху външната и обратно?
- Има пряко влияние. В тома е поставен акцент върху ролята на руския фактор във вътрешнополитическия живот в България. Ще дам един много ярък пример за него.
Много трудният период - 1912-1918 г., когато са войните за национално обединение, приключи с две национални катастрофи, които дават много тежко отражение в по-нататъшната съдба на българския народ. След Първата световна война (1919 г.) настъпват драматични промени във вътрешнополитическото развитие. Страната ни попада в голяма международна изолация и става арена на дейността на Коминтерна. Българското общество е разделено на 3 основни лагера. Първият е буржоазен, който не е единен. В едното крило са старите буржоазни партии, загубили всякакъв престиж заради претърпените национални катастрофи, докато са били на власт. Те ратуват за довоенния модел отпреди 1912 г. Другото крило - на Военния съюз и Народния сговор, иска управление от само една, но монолитна и авторитетна буржоазна партия. Говорят и за дирижирана икономика и активна държавна намеса.
Вторият лагер е земеделският на Стамболийски, който е за радикалния аграризъм. Изповядва трети път на развитие - извънкапиталистически и извънсоциалистически. Третият лагер е на ортодоксалните марксисти - БКП, които са секция на Коминтерна и са за социалистически изход от кризата.
При такива обстоятелства и след края на гражданската война в Русия, настъпил с разгрома на ген. Врангел, 150-хилядна руска армия стига Дарданелите. В това време - 1921 г., Стамболийски е обезпокоен от призива на Коминтерна за първа вълна на световната революция и се страхува от комунистическо въстание в България, което може да предизвика външна интервенция. Той допуска най-елитните части от армията на Врангел у нас, за да го бранят от комунистическо въстание и неизбежна външна интервенция, ако то избухне. Това е по времето, когато България фактически няма войска заради Ньойския договор. Когато белогвардейските войски идват у нас, Москва изпраща тук свои емисари. Започва неистовата битка между тях и Врангеловите войски. Българското общество се оказва разединено - комунистите подкрепят съветските емисари, а буржоазните партии - Врангеловите войски и пристигналите с тях като бежанци представители на руската буржоазна интелигенция. Така гражданската война, преустановена в Русия, се пренася в България.
- Има ли антифашистко движение у нас? Партизанското такова ли е?
- Има съпротивително движение, но партизанското е чисто партийно като идеология и състав. Ние сме сателитна на Германия държава след подписването на Тристранния пакт през 1941 г. и германски войски влизат у нас като съюзнически, а след това окупират Гърция и Югославия. Напълно необяснимо е, че обявяваме война на Англия и САЩ, защото по Тристранния пакт не сме задължени да го направим. Били сме длъжни само ако САЩ нападнат Япония, а става обратното. Заради тази ужасна грешка едно от условията, които поставя Сталин през декември 1941 г. на срещата си в Москва с английския външен министър Идън, е България да е третата държава в Европа, която трябва да бъдат наказана, наред с Германия и Унгария.
Сталин предлага Бургаско да бъде дадено на Турция. Голямо постижение обаче е връщането на Южна Добруджа през 1940 г., и то със съгласието на Румъния. То е подготвено от Г. Кьосеиванов, който успява още преди войната да интернационализира този въпрос. Но когато през 1941 г. български войски окупират Македония и Тракия, това не е възвръщане на територии. Ние въвеждаме българска администрация в окупираните преди нас от германските войски територии - нещо, с което даже Германия не е съгласна. И бързаме да обявим цар Борис Трети за обединител.
